Определение № 1461 от 15.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1461 гр. Пловдив, 15.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300501586 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба вх. № 19663/22.07.2022г. на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 против разпореждане от 13.03.2023г., инкорпорирано в заповед № 1679 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2991 по описа за 2023г. на Районен съд Пловдив, I гр. с., с което се отхвърля заявлението на „А1 България“, ЕИК 131468980 против И. Г. С., ЕГН **********, в частта, с която се претендира присъждане на 503, 29 лева за неустойки за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги и лихвата върху неустойките за периода 11.04.2020г. – 10.02.2023г. в размер общо на 142, 94 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.02.2023г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото в размер на 13, 29 лева за ДТ и 13, 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В частната жалба се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно по подробно изложени съображения.Иска се същото да бъде отменено и да се разпореди издаване на исканата със заявлението заповед за изпълнение по реда на чл.

410 от ГПК срещу длъжника.Претендират се разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено следното:

Производството пред заповедния съд е образувано по заявление на „А1 България“ ЕАД – гр. София, ЕИК 131468980 за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против И. Г. С., ЕГН **********, за вземане в общ размер 1922, 32 лева за предоставени електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, както и за неустойка за прекратяване на сключените договори по вина на абоната, начислена на основание чл. 54.12 от общите условия на мобилния оператор, в общ размер 503, 29 лева.

В Приложенията към договорите, сключени между страните, е предвидено: Ако 1 достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната преди изтичането на срока на ползване, определен за този абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни вноски, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок на ползване.Когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване на тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка.В тази хипотеза, в допълнение на посочената неустойка за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг/на изплащане), съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението относно претендираната неустойка за предсрочно прекратяване на договора, като е приел, че същата е равна на цената на самата услуга за три месеца, което позволява на доставчика да получи пълен месечен абонамент, независимо от това, че след прекратяването не предоставя услугата.Поради това заповедният съд счита, че уговорените клаузи за дължимостта й са неравноправни на основание чл. 143, т. 5 от ЗЗП /в редакция преди изм. с ДВ, бр. 100 от 2019г./, защото задължават потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано висока неустойка.Предвид неоснователността на искането за неустойка е прието, че не подлежи на присъждане и обезщетението за забава върху същото, а дължимите разноски са присъдени съразмерно на уважената част от претенцията.

Настоящият състав на съда след като се запозна с материалите по приложеното заповедно производство и съобрази доводите на жалбоподателя намира, че частната жалба е неоснователна.Изложените съображения в обжалваното разпореждане по същество и изводите на заповедния съд са правилни, като в допълнение настоящият състав намира и следното:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави.

В случая с оглед данните по приложеното заповедно производство и настоящият състав на съда намира, че искането на заявителя в обжалваната част е в противоречие с добрите нрави.Така както е предвидена в приложенията към сключените договори, по отношение на оператора претендираната неустойка би заместила дължимото от клиента изпълнение на задължението да заплаща цена за договорените мобилни услуги, независимо дали договорът ще е действащ и дали ще се предоставят такива услуги.И след като при действащ договор заплащането на месечни такси е срещу престирано от оператора изпълнение на задължението му за предоставяне на мобилни услуги, то така уговорената неустойка при прекратяване, би довела до недопустимо неоснователно обогатяване на 2 оператора.Безспорно при преценката за нищожност на неустойка поради накърняване на добрите нрави, следва да се вземат предвид всички факти и обстоятелства за конкретния случай, но същите следва да са относими към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, в какъвто см. са задължителните разяснения в т. 3 на ТР № 2 от 12.11.2014г. на ВКС.Без значение по отношение на претенцията за неустойка са действително претърпените вреди от кредитора, както и последващи действия на страните при изпълнение, неизпълнение, разваляне или прекратяване на договора.

Предвид гореизложеното обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 13.03.2023г., постановено по ч. гр. д. № 2991 по описа за 2023г. на Районен съд Пловдив, I гр. с., инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1679 от същата дата, с което се отхвърля заявлението на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 против И. Г. С., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за присъждане на сумата от 503, 29 лева – неустойки за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги и лихвата върху неустойките за периода 11.04.2020г. – 10.02.2023г. в размер общо на 142, 94 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.02.2023г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото в размер на 13, 29 лева за ДТ и 13, 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3