Решение № 1181 от 12.09.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1181 гр. София, 12.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20211000501967 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 260494 от 22.01.2022г. постановено по гр.д.

№6811/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 1-и състав е осъдена

ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на В. В. Л. сумата от 7000лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвиненеи по ДП№ 29/2015г. по описа на ГД“БОП“-МВР , пр.пр. 665/2012г. на Специализирана прокуратура, прекратено с определение от 12.03.2016г. по НОХД № 293/2016г. по описа на СНС , 12 състав, ведно със законната лихва от 12.03.2016г. до окончателното изплащане, като искът до пълния предявен размер от 55 000лв. е отхвърлен.

Постъпила е въззивна жалба от В. В. Л., с която се обжалва съдебно решение № 260494 от 22.01.2022г., постановено по гр.д. № 6811/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 1-и състав, в отхвърлителната му част до пълния претендиран размер на иска за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от 55 000 лв.

Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и че същото е необосновано.

Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд не е съобразил и преценил правилно всички доказателства по делото при постановяване на 1 обжалваното съдебно решение. Излага доводи за неправилност на решението поради неспазване на принципа за справедливост при обезщетяването на неимуществени вреди, заложен в разп. на чл. 52 ЗЗД.

По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебното решение в обжалваната част и да постанови решение, с което да уважи в пълния размер от 55 000 лв. предявения иск за неимуществени вреди ведно със следващата се законова лихва. Претендира разноски. Моли обжалваното решение да бъде изменено и в частта за разноските.

В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемата страна ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Оспорва жалбата.

Постъпила е въззивна жалба от ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с която се обжалва съдебно решение решение № 260494 от 22.01.2022г. постановено по гр.д.№6811/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 1-и състав, в частта, в която е уважен частично предявеният от ищеца В.Л. иск и ответникът е осъден да му заплати сумата от 7 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение, в обжалваната част, е постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и че същото е необосновано. Излага съображения за недоказаност на претендираните от ищеца неимуществени вреди. Счита, че дори такива да са настъпили, то не е доказана пряката причинно-следствена връзка между тях и повдигнатото и поддържано от органите на ответника обвинение.

Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебното решение в обжалваната му част и да отхвърли предявения иск.

Алтернативно се прави искане за изменение на решението като бъде намален размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като твърди, че определеният размер на обезщетението е прекомерен и не отговаря на принципа за справедливо обезщетяване, предвид разп. на чл. 52 ЗЗД. Моли, да бъде изменено решението и в частта за разноските.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ищеца, въззиваема страна в настоящото производство В.Л.. Оспорва жалбата въззивната жалба на ПРОКУРАТУРА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ и моли същата да бъде оставена без уважение.

Постъпила е частна въззивна жалба от В.Л. срещу Определение №266838 от 12.04.2022г., постановено по гр.д.№ 6811/2018г. на СГС, І-во ГО, 1-и състав, с което е оставена без уважение молбата на адв.С., процесуален представител на ищеца, за изменение по чл.248 от ГПК на постановето по делото решение в частта за разноските.

Жалбоподателят твърди, че определението е необосновано и неправилно. Моли същото да бъде отменено.

2

Постъпил е отговор от ПРБ, на частната възизвна жалба. Твърди, че същата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание чл.

2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ от В.Л. срещу ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ за заплащане на сумата от 55 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвиненеи по ДП№ 29/2015г. по описа на ГД“БОП“-МВР , пр.пр. 665/2012г. на Специализирана прокуратура, прекратено с определение от 12.03.2016г. по НОХД № 293/2016г. по описа на СНС, 12 състав.

Ответникът, ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в постъпилия писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, изразява становище, че искът за неимуществени вреди е неоснователен.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното: Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

Безспорни са, между страните по делото, следните факти:

С Постановление от 03.10.2012г. на прокурор при Специализирана прокуратура е образувано ДП № Б-58/2012г. по описа на ГД „БОП“-МВР, пр.пр.№ 665/2012г. по описа на Специализирана прокуратура първоначално срещу неизвестни извършители за престъпление по чл.321, ал.3, вр. ал.2 НК за това, че в периода м.10.2011г.-м.08.2012г. в гр.София и на територията на страната участвали в организирана престъпна група с цел да извършват в страната и чужбина престъпления по чл.255 НК и престъпления по чл.253 НК.

Впоследствие това производство е преобразувано в ДП № 29/2015г. по описа на ГД „БОП“-МВР. С постановление от 16.12.2012г. В.Л. бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпления по чл.321, ал.3, вр. ал.2 НК и по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.6, вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК. Наред с него били привлечени като обвиняеми за тези престъпления и други лица-И. Т., М. Г., В.

М. и И. К..

Спрямо ищеца е била наложена мярка за неотклонение „домашен арест“, която търпял в периода 16.12.2012г.-22.05.2013г., впоследствие е изменена в парична гаранция, а последната е отменена с Постановление от 19.08.2014г. на прокурор при СП-София.

С Постановление от 21.12.2012г. на прокурор при Специализираната прокуратура по досъдебното производство е наложена забрана на ищеца да напуска пределите на Република България. Тази мярка е отменена с определение от 04.12.2017г. по НОХД № 293/2016г. на СНС, 12 състав.

С определение от 14.07.2015г. по ЧНД № 753/2015г. на СНС, 1-и състав, досъдебното производство било върнато на прокурора на основание 3 чл.369, ал.1 НПК с предоставена възможност в тримесечен срок спрямо него да се внесе обвинителен акт или производството да се прекрати след констатация, че от привличането му като обвиняем през 2012г. е изтекъл срок надвишаващ този по чл.368, ал.1 НПК.

С ново Постановление от 27.07.2015г. обвиненията са били прецизирани и изменени в престъпления по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 НК; три по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и 7 вр. чл.20, ал.4 и вр. чл.26, ал.1 НК; и едно по чл.255, ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7 вр. чл.20, ал.4 и вр. чл.26, ал.1 НК за това, че в периода м.06.2011г.-14.01.2013г. в гр.София участвал в организирана престъпна група, ръководена от И. Т. и М. Г. и с участието на И. К. и В. М., създадена с цел извършването на престъпление против данъчната система по чл.255 НК.

В определения от съда срок Специализираната прокуратура внесла обвинителен акт с образувано НОХД № 1236/2015г. по описа на СНС, 12 състав, срещу В.Л., И. К., М. Г. и В. М.. С разпореждане от 20.10.2015г. делото било прекратено на основание чл.249, ал.1 вр. чл.248, ал.2, т.3 НПК поради допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения и върнато на прокурора за отстраняването им в едномесечен срок.

В указания срок Специализираната прокуратура внесла нов обвинителен акт срещу същите лица и за същите престъпления, по който образувано НОХД № 293/2016г. по описа на СНС, 12 състав. С определение от 09.02.2016г. съдът прекратил наказателното производство по отношение В.

М., И. К. и М. Г.. на основание чл.369, ал.4 и ал.5, вр. чл.249, ал.1 и чл.248, ал.2, т.2 НПК.

С определение от съдебно заседание на 12.03.2016г. по НОХД № 293/2016г. на СНС, 12 състав, съдът прекратил наказателното производство и по отношение ищеца В.Л. на основание чл.369, ал.4 и ал.5 НПК след като констатирал, че предходно допуснатите съществени процесуални нарушения спрямо него и защитника му не са били отстранени в указания с разпореждане от 20.10.2015г. по НОХД № 1236/2016г. срок. Определението, като неподлежащо на обжалване, е влязло в сила на 12.03.2016г.

Пред първоинстанционният съд е разпитан един свидетел: А. Т. Д., без родство. Съдът кредитира показанията на свидетеля изцяло.

В първоинстанционното производство е допусната и изготвена КСМЕ, чието заключение е прието като неоспорено от страните. Настоящата съдебна инстанция изцяло кредитира заключението на КСМЕ като компетентно и безпристрастно дадено.

По делото, в първоинстанционното производство, са приети като писмени доказателства свидетелство за съдимост на ищеца и справка за съдимост. Същите не се оспорват от ищеца.

Пред първоинстанционния съд са представени и разпечатки от интернет изданията на „Блиц-новини“ и „Правен свят“ от 2013г. Съдът кредитира същите, имащи значението на печатни материали.

4

Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1, респективно от ГПК, от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбите възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба на

В.Л. е

НЕОСНОВАТЕЛНА, а въззивната жалба на ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Предявеният иск с правно осн. чл. 2 ал.1 т.3 предл. 3 от ЗОДОВ е основателен.

Фактическият състав на посочената правна норма за ангажиране отговорността на държавата, за вреди, причинени от действията на правозащитните органи, включва вреда (имуществена или неимуществена), претърпяна от гражданин (физическо лице); незаконна дейност на някой от изброените органи и причинна връзка между незаконната дейност и вредата.

Съгл. разп. на чл.4 ал.1 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Предвид изложената и приета за доказана по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че предявения иск за неимуществени вреди е основателен и доказан до размера на 5 000 лв.

Обезщетението за неимуществените се определя от съда по справедливост, съгл. разп. на чл. 52 от ЗЗД, т.к. предвид препращащата норма на § 1 от заключителните разпоредби на ЗОДОВ, за неуредените случаи се прилагат гражданските закони.

Както това е прието в т. II на Постановление на Пленума № 4/1968 г. на ВС, понятието справедливост в чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а винаги свързано и детерминирано от конкретните факти, от значение за спорното право.