Акт № 9550 от 27.10.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 9550

Бургас, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XIV-ти тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГАЛИНА РАДИКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

АТАНАСКА АТАНАСОВА

ТОДОР ИКОНОМОВ

При секретар ДЕСИСЛАВА ФОТЕВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА канд № 20267040602260 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Д. Ч., против Решение № 805/12.08.2026г., постановено по НАХД № 867/2026 г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

С решението е отменено Наказателно постановление № 875512-[рег. номер]/23.02.2026r., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД “Фискален контрол“ към НАП, с което за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2, изр. второ, вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, на „А. ВИЖЪН БГ" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя С. И. К., е наложена „имуществена санкция” в размер на 550 евро.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Намира за незаконосъобразен извода на съда, че при издаване на наказателното постановление е нарушена разпоредбата на чл.18 от ЗАНН. Счита, че не е налице нарушение на чл. 18 от ЗАНН, доколкото в конкретния случай бездействието на жалбоподателя да включи задължителните реквизити, които разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ,т.7 изисква представлява едно нарушение. Според него, следва да се има предвид правната същност на деянието по чл. 26, ал.1.т.7 като нарушение, чието изпълнение продължава трайно и непрекъснато в определен времеви период до възникване на обстоятелство, което го преустановява. Според тази правна логика субектът непрекъснато осъществява съставомерните признаци на нарушението до преустановяване на това неизпълнение или до установяването му от контролния орган. Да се приеме обратното би означавало за едно и също административно нарушение да бъде санкционирано няколко пъти задълженото лице, което би било нарушение на принципа поп bis in idem.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител. На 20.10.2026 г. пълномощникът му е представил по делото молба, с която заявява, че поддържа касационната жалба и направеното с нея, искане. Счита, че в случая не е налице и неяснота относно фактите и формата на изпълнителното деяние. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на евентуално претендирани от насрещната страна разноски в случай, че същите са над установения минимум.

Ответникът „А. ВИЖЪН БГ" ЕООД се представлява от адв. Р. В.. Адв. В. иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени във възражението по касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за възнаграждение на адвокат, по представен списък.

Касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е установил следните факти по спора:

„На 29.01.2026г., в 14:10 часа, от служители на НАП, сред които свидетелят Х. К. К. - старши инспектор по приходите в ЦУ на НАП, е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС - „студио за красота", находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от дружеството - жалбоподател „Арт Вижън БГ" ЕООД с [ЕИК]. В хода на проверката, от монтираното в обекта и въведено в експлоатация фискално устройство били изведени КЛЕН-ове за дати 11.08.2025г. и 13.10.2025г., от които не ставало ясно каква е реалната заплатена услуга/стока, тъй като липсвали задължителни реквизити, а именно - коректно наименование на заплатените стоки или услуги (като съгласно представения ценоразпис в обекта се предлагали множество такива - подстригване, сешоар, боядисване, кичури, обезцветяване и др.).

Свидетелят Каикчиян счел, че с изложеното по-горе дружеството - жалбоподател е нарушило разпоредбите на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н- 18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал. 4 от ЗДДС, поради което съставил на дружеството АУАН cep. AN № [рег. номер]/05.02.2026n за нарушение на същите.

Контролните органи констатирали, че към момента на проверката нарушението било отстранено и преустановено.

На 05.02.2026г. актът бил връчен на управителя на дружеството - жалбоподател, който в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН депозирал писмени възражения срещу него.

Въз основа на горепосочения АУАН и като преценил като неоснователни възраженията на жалбоподателя, на 23.02.2026г. АНО издал и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта и на основание чл.185, ал.2, изр. второ, вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС на „А. ВИЖЪН БГ" ЕООД била наложена „Имуществена санкция” в размер на 550 евро за нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал. 4 от ЗДДС.“.

Въз основа на изложените факти, съдът е преценил, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, предпоставящи извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.

На първо място съдът е посочил, че от съдържанието на обжалваното НП и АУАН, въз основа на който същото е издадено, не става ясна приетата от актосъставителя и административнонаказващия орган дата на извършване на нарушението. И в двата процесуални документа е посочена само дата на извършване на проверката - 29.01.2026г., в хода на която е констатирано нарушението, т.е. датата на установяване на нарушението (от изложената фактическа обстановка в АУАН и НП може да се направи извод, че в случая датата на установяване на нарушението не съвпада с датата на неговото извършване), както и датите на изведените КЛЕН-ове от фискалното устройство - 11.08.2025г. и 13.10.2025г., въз основа на които се твърди да е установено нарушението. Липсва и индивидуализация на конкретната фискална касова бележка (в това чисто и датата на издаване на същата, от която по тълкувателен път би могла да се изведе и датата на извършване на нарушението), която според актосъставителя и АНО не отговаря на изискванията на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, като с последното е нарушено и законовото изискване за точно описание на нарушението, регламентирано в чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

След анализ на приложимите материалноправни разпоредби съдът е направил извод, че всяко издаване на фискална касова бележка, която не съдържа някой от предвидените в чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ задължителни реквизити, осъществява самостоятелно състава на административно нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал. 4 от ЗДДС, поради което остава неясно за извършването на какво конкретно нарушение е наложена санкцията.

Във връзка с този си извод, съдът е преценил и допуснато нарушение на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, според която за всяко отделно административно нарушение се налага отделно наказание. Посочил е, че действително няма пречка нарушенията да се констатират с един акт или да се издаде едно наказателно постановление, с което за всяко нарушение да се наложи съответната санкция, но при всички случаи за всяко нарушение следва да се наложи отделно наказание/санкция. Налагането на обща санкция, каквото е сторено в настоящия случай, е в нарушение на принципа на чл. 18 от ЗАНН, което винаги е основание за отмяна на наказателното постановление.

Настоящият състав на съда изцяло споделя изложените в обжалваното решение, мотиви по прилагане на закона, поради което и на осн. чл. 221, ал.2, пр. последно от АПК препраща към тях.

Възраженията на кастора са неоснователни.

Не може да бъде споделена тезата му, че в случая се касае до нарушение, чието изпълнение продължава трайно и непрекъснато в определен времеви период до възникване на обстоятелство, което го преустановява, поради което не е нарушена разпоредбата на чл.18 от ЗАНН.

Както правилно е посочил първоинстанционният съд, всяко издаване на фискална касова бележка, която не съдържа някой от предвидените в чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ задължителни реквизити, осъществява самостоятелно състава на административно нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал. 4 от ЗДДС.

Този извод следва категорично от разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., според която фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити, сред които и наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност.

Всяко издаване на фискална касова бележка, която не съдържа изискуемите реквизити представлява отделно нарушение. В случая не се касае до продължено нарушение, а до извършване на отделни незаконосъобразни действия, осъществяващи състав на отделни нарушения.

На следващо място, от съдържанието на АУАН и наказателното постановление не става ясно на коя дата, колко и кои фискални бонове са били издадени при липса на изискуем реквизит, което нарушава правото на защита на санкционираното лице. Позоваването на изведени КЛЕН-ове не отстранява допуснатата неяснота.

Възражението на касатора относно обществената опасност на извършеното нарушение е неотносимо в случая, тъй като касае материалноправната законосъобразност на наказателното постановление, която в случая не е изследвана, предвид установените съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи самостоятелно основание за отмяна. С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, предпоставящи извод за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на разноски, което е своевременно направено и доказано в размер на 220 евро.

Съдът намира, че не следва да обсъжда направеното от касатора възражение за прекомерност, защото същото е немотивирано. Според разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК в редакция ДВ, бр. 17 от 2026 г., приложима по силата на чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.Нормата е процесуална и поражда действие от датата на влизането й в сила- 17.02.2026г.

Съдебното заседание по делото е проведено на 22.10.2026 г., като до приключване на устните състезания касаторът не е мотивирал, направеното възражение.

Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 805/12.08.2026г., постановено по НАХД № 867/2026 г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Арт Вижън БГ" ЕООД с [ЕИК] сума в размер на 220 евро, представляваща направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�