Решение № 163 от 07.05.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Пазарджик, 06.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА при участието на секретаря Петя Кр. Борисова в присъствието на прокурора С. Г. Я. като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20245200500144 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на В.ски районен съд №19 от 16.01.2024г. постановено по гр.д.№20235210100700 по описа на съда за 2023г. Е ОСЪДЕНА П. на Р. Б., гр. С., бул.„В." №* ДА ЗАПЛАТИ на А. А. К., с ЕГН **********, с настоящ адрес: град В., ул. „Б." №**, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата о т 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на обвинение в извършване на престъпление, по което е признат за невиновен с Решение № 27 от 24.04.2023г., по административно наказателно дело № 31 по описа за 2023г. на PC В., влязло в законна сила на 10.05.2023г., ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска-24.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на обвинение в извършване на престъпление, по което е признат за невиновен с Решение № 27 от 24.04.2023г., по административно наказателно дело № 31 по описа за 2023г. на PC В., влязло в законна сила на 10.05.2023г., ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска-24.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като Е ОТХВЪРЛЕН предявения иск за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 3000 лв. до пълния претендиран от 4000 лв.

ОСЪДЕНА Е П. на Р. Б., гр. С., бул. „В." №* ДА ЗАПЛАТИ на А. А.

К., с ЕГН: **********, с настоящ адрес: град В., ул. „Б." №**, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 8 лв., представляваща заплатена държавна такса.

1

ОСЪДЕНА Е П. на Р. Б., гр. С., бул. „В." №* ДА ЗАПЛАТИ на адв. С.

Й. М.- АК Пазарджик, личен № **********, със служебен адрес: гр. В., бул.

Х. А." №**, бл.*, ет.*, ап.**, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл.

38, ал. 2 ЗА, сумата от 700 лв., представляваща разноски в настоящото производството.

Решението се обжалва в осъдителните му части от Прокуратурата на Р България с въззивна жалба с вх.№957 от 07.02.2024г. подадена от прокурор при РП-Пазарджик, ТО-В..

Твърди се, че неправилно съдът е приел, че ищецът е бил оправдан по водено срещу него наказателно производство и че без да ангажира доказателства за твърдени от него негативни изживявания и претърпени неимуществени вреди му се следва присъждане на обезщетение. В тази връзка се поддържа, че съдът не е съобразил доводите на Прокуратурата направени в отговора на исковата молба. Акцентира се, обезщетение по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ се дължи когато лицето е оправдано ,като в случая не е бил предаден на съд с обвинителен акт, а е внесено предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за управление на МПС в срока за изтърпяване на ПАМ за временно отнемане на СУМПС, при установено отнемане на ищеца на всички контролни точки и управлявал МПС като неправоспособно лице, като съдът го е признал за невиновен по внесеното обвинение, но му е наложил административно наказание за нарушение на ЗДв.П. Акцентира се, че и в двата случая /престъпление и административно нарушение/ става дума за наказателно преследване и че съдебната практика приема, че инкриминираното административно нарушение има характер на наказателно обвинение, а административно-наказателна санкция се приравнява на осъждане /цитира се ТР №3 от 22.12.2015г. на ВКС относно принципната забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние – ne bis in idem / , както и приетата през 2017г. разпоредба на чл.305 ал.6 от НПК- /Съдържание на присъдата -ал.6 (Нова – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) В случаите по чл.301 ал.4 съдът признава подсъдимия за невинен и му налага административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи или когато съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ/. От тази гледна точна жалбоподателят посочва, че нормата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ предвижда, че се дължи обезщетение на 2 лице, което въпреки липсата на противоправно поведение, е следвало да търпи неблагоприятните последици от наказателно преследване и че в случая не е налице липса на противоправно поведение доколкото е налице нарушение на закона и е наложено наказание за това или е реализирано наказателното преследване и че се касае за административно наказание глоба при различна степен на обществената опасност. Като втори довод се изтъква липса на осъществен състав на общата деликтна отговорност като липса на вреди, които да са в пряка и непосредствена последица от повдигнато срещу лицето обвинение и че в случая се касае по-скоро за абстрактни субективни възприятия, а не реално настъпили неимуществени вреди и без липса на ангажирани доказателства тези усещания да се дължат на действията на разследващите. Твърди се, че в исковата молба са описани нормални негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за всяко лице, които принципно едно висящо наказателно производство би могло да предизвика поради репресивния си характер и че в случая такива данни липсват за ищеца. Включително липсва установена от ищеца причинно-следствена връзка между преживяванията му и дейността на Прокуратурата на Р България. Посочва се, че твърденията на ищеца за негова порядъчност, честност и добронамереност противоречат на установено в наказателното производство, а именно наличие на трайно установена нагласа у ищеца за незачитане на закона-правилата за движение по пътищата и във връзка със самото обвинение и с оглед на мотивировката на съда да му наложи максималното предвидено по закон административно наказание за извършеното от него нарушение, които възражения на Прокуратурата не били взети в предвид. При условията на евентуалност жалбоподателят поддържа довод за завишеност на обезщетението по размер с признат от съда интензитет на увреждането значително превишаващ обикновените подобни случаи, и доколкото наказателното производство срещу него е протекло бързо, с взета най-леката мярка за неотклонение “подписка“ и при неизвършвани процесуални действия с участието на ищеца, които обстоятелства не доказвали подобен висок интензитет на увреждането. Моли да се отмени решението в осъдителните части и се отхвърли иска или се редуцира размера на обезщетението, както и разноските. Няма ангажирани доказателства пред въззивната инстанция

Постъпил е писмен отговор от насрещната страна А. А. К. чрез адв. С.

3

М. в който жалбата се квалифицира като неоснователна и се моли да не се уважава. Поддържа се, че ищецът е бил привлечен като обвиняем, като делото е внесено в РС-В. където е образувано АНД №31 от 2023г., по което К. е признат за невиновен, предвид на което ищецът претърпял неимуществени вреди. Имуществената претенция като обезщетение съответствала на 3 МРЗ за 2024г. при ненарушен принцип за пропорционалност при репариране на вредите, като обвинението е отпаднало 4 месеца след привличането на ищеца като обвиняем и делото е преминало през съдебната фаза, при направена му криминалистическа регистрация, свързано с търпяно унизително отношение в процеса на снемане на отпечатъци и фотографирането му. По отношение на имуществените вреди се поддържа, че същите са установени по размер предвид ангажиран процесуален представител и защитник и представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, заплатена в брой и въз основа на сключен договор за правна защита и съдействие, като размерът съответствал на чл.13 ал.2 т.2 от НМРАВ от 2004г.,като съдебните разноските пред първата инстанция са присъдени по силата на закона и са определени по смисъла на чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата и че в случая се касае за два осъдителни парични иска ,при което общия размер на възнаграждението по Наредбата е от 700лв.Моли да се отхвърли изцяло въззивната жалба с присъждане на разноски за въззивната инстанция.Няма ангажирани доказателства пред въззивния съд.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на П. на Р. Б. подадена чрез прокурор от РП-Пазарджик-ТО-В. , с вх.№957 от 07.02.2024г. и постъпилия отговор от насрещната по спора страна А. А.

К. чрез пълномощника си адв.С. М., с вх.№1326 от 21.02.2024г.и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявен е иск с правно основание по чл.2 ал.1 т.3, предложение първо от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ в хипотеза на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано и по чл.86 от ЗЗД.

В исковата си молба против П. на Р. Б., с вх.№3836 от 24.07.2023г./по описа на РС-В./, ищецът А. А. К., с ЕГН-********** от гр.В., ул.“Б." №*, чрез пълномощника си адв. С. Й. М. от АК-Пазарджик твърди, че досъдебно производство-бързо №ЗМ 25/2023г. по описа на РУ МВР-В., е образувано срещу А. К. и с постановление на разследващ орган от 12.01.2023г., ищецът е привлечен в качеството на обвиняем по същото ДП /с №202 от 2023г. на РППазарджик, ТО В.. Твърди, че след извършване на процесуално-следствени действия, на 19.01.2023г. РП-Пазарджик, ТО В. внася делото в РС-В. с 4

Постановление за предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78 А от НК. Твърди се, че след провеждане на неколкократни съдебни заседания-общо 4 /четири/ на брой, в последното такова държавното обвинение оттегля депозираното предложение поради липса на престъпление, а съдът признава за невиновен ищеца А. А. К. с решение №27 от 24.04.2023г., същото постановено по административно наказателно дело №31/2023г.,влязло в законна сила на 10.05.2023г. Твърди се, че по времето на цялото ДП, а в последствие и съдебното производство, които неоснователно се водели срещу ищеца за нещо, което не бил извършил, последният бил изключително притеснен.

Твърди, че през целият си живот/ищецът е само на навършени 24години към датата на подаване на исковата си молба/, се стремял да бъде порядъчен, честен и добронамерен, но не може да обясни ситуацията в която попаднал. За неприятния инцидент научили в махалата където живее във В., където бил търсен често на адреса от призовкари и полицейски служители за всяко от многобройните съдебни заседания и го било срам да се покаже; ходел с наведена глава за да не среща погледи на познати и приятели защото не желаел да дава обяснения как без вина се оказал виновен, че бил третиран като престъпник, разкарван по полицейското управление във В. и в РС-В. за нещо което не е направил, бил сниман като престъпник и му били снети отпечатъци. Имал понякога кошмари и съзнанието му било обременено от неприятните инциденти, отчуждил се от хората, с много от тях загубил реален контакт; неподдържал контакти с роднини от гр.В.. Били му ограничени гражданските права, поради наложена мярка „подписка“ и му било забранено да напуска местоживеенето си, не му позволило да пътува извън В. за известен период от време. Ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди във връзка с воденото срещу него наказателна производство, които оценява на 4000лв като справедливо по размер обезщетение за причинените му вследствие на незаконосъобразните действия на правозащитните органи съгласно §1 от ПЗР на ЗОДОВ във връзка с чл.52 от ЗЗД. Ищецът се позовава на константна съдебна практика на ВКС според която обезщетение за неимуществени вреди се дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени. Твърди, че при наличието на прекратено наказателно производство по повдигнато срещу него обвинение за извършено престъпление без съмнение за него са произтекли 5 неимуществени вреди в посочения размер оценени по справедливост. Твърди ищецът още, че в хода на съдебното производство е претърпял и имуществени вреди в размер на 1000лв поради ангажиран за защита на правата и интересите му процесуален представител и защитник, като заплатил за договорената му защита хонорар в размер на 1000лв, заплатена в брой за което бил сключен договор за правна защита и съдействие и пълномощно, двата от 30.03.2023г.Твърди, че договорената защита била осъществявана по време на съдебното производство по АНХД №31/2023г. на РС-В.. Счита ищецът, че е налице правен интерес от завеждането на исковата претенция и за обезщетение на имуществени вреди от воденото срещу него бързо досъдебно производство №ЗМ 25/2023г. по описа на РУ-МВР В. и №202/2023г. по описа на РП-Пазарджик, ТО В.. Моли да се осъди Прокуратурата на Р България да му заплати сумата от 4000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в следствие на обвинение в извършване на престъпление по чл.343В във връзка с чл.343в ал.1 от НК, по което обвинение ДП -бързо №ЗМ 25/2023г. по описа на РУ-МВР В. и №202/2023г. по описа на РП-Пазарджик, ТО В., е признат за невиновен с решение №27 от 24.04.2023г. по АНД №31/2023г. на РС-В. и влязло в законна сила на 10.05.2023г., ведно със законната лихва върху обезщетението от 4000лв, считано от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и да се осъди Прокуратурата на РБ да му заплати сумата от 1000лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, за заплатено адвокатско възнаграждение, претърпени вследствие на обвинение в извършване на престъпление по чл.343В във връзка с чл.343в ал.1 от НК по същото обвинение, по което и признат за невиновен със същия съдебен акт на същия съд и по същото АНД, ведно със законната лихва върху сумата от 1000лв от подаването на исковата молба и до окончателното изплащане на сумата. Претендира се присъждане на разноски по гражданското дело в полза на упълномощения от ищеца адвокат по силата на чл.38 ал.2 от ЗА-в минимален размер съобразно уважената част, като разноските бъдат за всеки един от обективно съединените искове поотделно.