Решение № 870 от 15.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 870 гр. С., 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря М. АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110118121 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, против Я. А. И., ЕГН **********, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. С............., с абонатен № 12042, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество, а като не е сторил това, ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия. Ищецът поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в случая услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата се извършва от „Б.” ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. По изложените съображения ищецът моли за 1 признаване за установено, че ответникът му дължи следните суми: 2053,28 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.01.2023 г. до окончателното изплащане; 228,92 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 10.01.2023 г. върху главницата за топлинна енергия; 67,98 лв., представляваща стойност на цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.12.2019 г. – 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.01.2023 г. до окончателното изплащане; 12,15 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за услуга за дялово разпределение в размер на 67,98 лв. за периода 31.01.2020 г. – 10.01.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.01.2023 г. по ч. гр. д. № 2660/2023 г. по описа на СРС, 48 състав. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Я. А. И., с който се оспорват исковете по основание и размер. Ответникът оспорва, че е собственик на процесния имот, съответно клиент на доставяната до него топлинна енергия с доводи, че собственик на имота е Т. Я. И.а, по силата на саморъчно завещание, вписано в Служба по вписванията на 27.08.2012 г., съответно именно тя следва да отговаря по исковата претенция. Евентуално възразява за погасяване на част от вземанията по давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди; качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност поне исковата сума; че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение на топлинна енергия, както и че стойността й възлиза поне на исковата сума; изпадането на длъжника в забава в плащане на главниците и че дължимата мораторна лихва е в размер на исковите суми.

Ответникът следва да докаже възраженията си

(правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи) срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността за процесните вземания.

На първо място, спорен е въпросът дали ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове, респективно дали има качеството на потребител на 2 топлинна енергия за исковите период и имот, като в тази връзка съдът приема следното:

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно задължителните разяснения на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК, ВКС, освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.

Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване на имота), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за 3 доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен или презюмиран).

С отговора на исковата молба ответникът изрично оспорва наличието на твърдяната облигационна връзка с ищеца, отричайки да е носител на вещни права или да е ползвал процесния имот през исковия период.

По делото е приет Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 80, том XXIX, дело № 4590/1983 г., видно от който на 10.11.1983 г. Паска Петрова Лапатова е прехвърлила на дъщеря си М.Р. И.а апартамент, находящ се в гр. С.........., на първи етаж над партера от етажната собственост на ул. „Н.

Кофарджиев“, застроен на 76 кв. м., заедно с таванско помещение и избено помещение, заедно със 114/1000 ид. части от дворното място, върху което е построена сградата, съставляващо парцел XXI от квартал 320, местността „Центъра“ по плана на гр. С., цялото от 336 кв. м., срещу задължението на приобретателката М.Р. И.а да поеме изцяло гледането и издръжката на прехвърлителката П.Л., която си е запазила правото да ползва самостоятелно цялото жилище до края на живота си. Посоченият имот, видно от Удостоверение изх. № 68-00-817/07.06.2021 г. от „Географска информационна система – С.“ ЕООД има настоящ адрес: гр. С........... 8 и не е спорно, че е процесният имот.

По делото е прието и Удостоверение за идентичност от 23.12.2022 г. от Дирекция „Обслужване на клиенти и управление на вземанията“ на „Т.С.“ ЕАД, съгласно което апартамент, находящ се в гр. С.......... на първия етаж над партера, с площ от 76 кв. м. по документ за собственост е идентичен с апартамент № 4, регистриран в базата данни на „Т.С.“ ЕАД на адрес ул. „Л.П.“№ 8, вх. 1, с абонатен № 12042, заменен след актуализация на софтуера с инсталация 4000065359.

От представеното Удостоверение за наследници, издадено от Столична община, район „Красно село“ на 29.03.2012 г. се установява, че М.Р. И.а, ЕГН ********** е починала на 06.03.2012 г., като е оставила за свой наследник по закон ответника в настоящото производство – Я. А. И., ЕГН **********, син.

По делото е прието и заявление – декларация с рег. индекс № ТД3-311/23.08.2012 г. до „Т.С.“ ЕАД, изхождащо от Я. А. И., ЕГН **********, чрез пълномощник, за откриване на партида съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД на потребители в град С., на адреса на топлоснабдения имот: гр. С........... 8, ет.

2, ап. 4, с посочване, че домакинството на заявителя се състои от 4 членове, като е посочен абонатен № 12042, както и предишния потребител на топлинна енергия – М.Р. И.а, към декларацията е представено пълномощно от 03.08.2012 г., с което Я. А. И. е упълномощил А. Н. С. да го представлява пред всички държавни и общински органи и служби и длъжностни лица, като извършва всякакви правни и фактически действия по заявяване и деклариране на собствените му недвижими имоти, включително да прави всякакви искания и получава всякакви документи, свързани с имотите на територията на гр. С., както и заявление – декларация от А. Н. С. от 23.08.2012 г. във връзка с подаденото заявление за 4 откриване на партида, към което е представено пълномощно, с което С. е упълномощена да представлява Я. А. И., собственик на имот на адрес ул. „Л.П.“ № 8, ет. 2, ап. 4 пред „Т.С.“ ЕАД. По делото не е спорно, че въз основа на това искане, отправено от ответника, чрез надлежно упълномощено лице, ищецът е променил партидата на процесния имот с абонатен № 12042 на името на ответника. В отговора на исковата молба същият изрично признава, че е упълномощил А. Н. С. да извършва представителство пред администрации по отношение на собствените му недвижими имоти в гр. С., в т. ч. и пред „Т.С.“ ЕАД, както и че тя е подала на 23.08.2012 г. заявлението – декларация пред ищеца за откриване на партида за топлоснабдяване на процесния имот от името на ответника.