Решение № 30 от 30.01.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Пловдив, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело № 20225001000685 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл . ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на адвокат С. Ф. М.- член на АКП., в качеството му на пълномощник на ГФ, БУЛСТАТ ********* против Решение № 271 от 19.07.2022 г., постановено от Пловдивският окръжен съд по търг. дело № 735/2021 г.

По силата на обжалваното решение съдът е осъдил ГФ БУЛСТАТ ********* да заплати на Л. К. Л. с ЕГН: ********** сумата от 67 500 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, при отчитане на 25 % съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата Л. Л., ведно с обезщетение за забава, считано от подаването на исковата молба- 18.10.2021 г. до окончателното заплащане на сумата, както и да заплати сумата от 5 151.75 лева, представляваща претърпени имуществени вреди при ПТП, настъпило на 14.11.2020 г., причинени от неизвестен водач на МПС, изразяващи се в разходи за болнично лечение, ведно с обезщетение за забава, считано от 18.10.2021 г.

1

Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че ищцата не е доказала при пълно и главно доказване ,че се касае до травми, причинени при ПТП с неидентифицирано МПС. Не е установила механизма на автомобилната травма и конкретно първия етап, при който е почти невъзможно да няма травми по подбедриците и по бедрата на пострадалата.

Наред с това се поддържа оплакването, че първоинстанционният съд не е обсъдил заявеното от вещото лице- съдебен лекар,че част от травмите могат да се получат и при падане от ръста на ищцата. Съдът въпреки че е посочил в решението си , че кредитира изцяло заключението на САТЕ не е обсъдил изводите на вещото лице.

Последният е посочил, че произшествието е настъпило в резултат на това, че върху платното за движение на МПС се оказва пешеходец, който би следвало да е на тротоара. Въпреки това становище на автоексперта съдът е приел, че виновен за настъпването на процесното ПТП е водачът на неидентифицирания автомобил в степен на 75 %. Неправилно е приложен чл.51,ал.2 от ЗЗД с оглед на това , че съдът е приел степен на съпричиняване от 25%, която не съответства на действителната степен.

Претендира се обжалваното решение да се отмени изцяло и да се постанови въззивно решение по същество, с което да се отхвърлят предявените искове. При условията на евентуалност се поддържа да се определи обезщетение, при отчитане на допринасяне от страна на пострадалата в размер не по малък от 85%.

Въззиваемата страна Л. К. Л., представлявана от процесуалният си представител адвокат Г. Д. от САК поддържа становище, съгласно което въззивната жалба следва да се остави без уважение.

Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл.557,ал.1,т.1 от КЗ.

Съгласно цитираната разпоредба ГФ изплаща на увредените лица от ФНМПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на РБ от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено / неиндифицирано моторно превозно средство/.

2

Съгласно чл.558,ал.5 от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, ако ГФ е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение, като се прилага и чл.380 КЗ. В тази последна разпоредба е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.

В конкретния случай е документално установено,че ищцата Л. К. Л., чрез пълномощника си адвокат Г. Д. от САК е отправила писмена претенция до ГФ вх.№ **-**-*** от 21.06.2021 г. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, възникнали вследствие на ПТП, настъпило на 14.11.2020 г. По тази претенция е било образувана Щета, като с писмо изх.№ **-**-*** от 14.09.2021 г. молителката е била уведомена, че Ф отказва изплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Молителката е насочена да предяви претенцията си за плащане по съдебен ред съгласно чл.558,ал.5 от КЗ.

Изложеното дотук обуславят правният интерес за ищцата да предяви осъдителни искове с правно основание чл.557,ал.1,т.1 от КЗ , които са допустими.

По отношение на основателността на исковите претенции, то последната е обусловена от установяването на факта, че вредите – имуществени или неимуществени са причинени на територията на РБ от МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено / неиндефицирано МПС/.

В тази връзка следва да се отбележи, че е било образувано досъдебно производство № ***/**** г. по описа на Сектор“РПТ“ при ОДМВР-гр. П. , което е приложено по делото. С Постановление от 12.03.2021 г. на Прокурор от РП-гр.П. за спиране на наказателното производство досъдебното производство е спряно, тъй като извършителят на престъплението не е разкрит - основание по чл.244,ал.1,т.2 от НПК.

По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 14.11.2020 г.,че процесното ПТП е станало на същата дата около 23.

40часа в гр.П., жк "Т.", на ул. "В. А.". Свидетелите на инцидента описват улицата като вътрешна или още“глуха улица“, която преди полунощ на 3 същата дата не е била осветлена.

По необходимост следва да се изследва въпроса за механизма по който е станало процесното ПТП като в това отношение по делото са били установени следните релевантни факти.

От показанията на свидетелите К. Л. –дъщеря на ищцата и С. А. Л.съпруг на същата пред първата инстанция става ясно, че семейството се е връщало от дома на другата дъщеря на ищцата. Той се е намирал в жилищен блок също в ЖК „Т.“, при това в близост до техния жилищен блок.

Св. К. Л. установява, че са вървяли по тротоара в редица, като баща й е бил пръв, след него е била свидетелката и последна се е движела майка й.

Свидетелката обяснява, че в един момент и тримата са слезли на пътното платно и причината за това е , че пред тях на тротоара е имало контейнери за боклук, които искали да избегнат. Свидетелката установява факта, че в момента на сблъсъка с лекия автомобил както тя самата , така и майка йпострадалата Л.Л. са били все още на пътното платно. Това което св. К. Л. е възприела е, че е видяла за миг светлината на идващ към тях лек автомобил и е чула трясък, след което е видяла как автомобила е блъснал майка й и е „изхвърлил“ на тротоара. Автомобилът се е движел по една малка и „ крива“ улица, която прави чупка и просто е връхлетял с висока скорост, поради което е нямало как да се реагира. Всичко е станало просто за секунди – свидетелката е видяла светлини на автомобилни фарове и е чула ужасния звук от сблъсъка. А след това майка й само е извикала и свидетелката е чула само стона й след падането. Св. К. Л. е установила, че самата тя макар и помлада не е успяла да реагира,а майка като по-възрастна също не е могла да се предпази.

Свидетелката Л. е успяла да види , че автомобилът е бил малка кола – сив металик, а в него е имал един мъж, който по нейна преценка е бил на видима възраст между 30-40 години.

Същественото е, че лекият автомобил е спрял на място за не повече от 3-4 секунди, след което се е чул шум от форсиране на двигателя и шофьорът е избягал, без изобщо да слезе от колата си. За това кратко време св.К. Л. е видяла само ,че колата е била малка, но не е успяла да запише регистрационния й номер. В същия смисъл са и показанията на свидетеля С.

Л.,който е съпруг на пострадалата и се е движел първи в колоната. Има 4 разлика в показанията на свидетелите, тъй като С. Л. първо е казал, че не им се е налагало да слизат на тротоара,а след това е казал „май,май не сме слизали от тротоара“. Според свидетеля казаните за боклук са били на улицата , а не на тротоара, по който и тримата са вървяли. Дъщеря му обаче казва, че тези казани са били на самия тротоар, поради което се е наложило както тя, така и майка й да слязат на пътното платно. Свидетелката се е движела пред майка си и изрично е установила, че по време на удара майка й , както и тя самата са се намирали на пътното платно. Св. С. Л. също потвърди, че всичко това се случва на една малка и крива уличка и колата е излязла от завоя, като шофьорът поради високата скорост не е успял да вземе завоя. Лекият автомобил е спрял на мястото само за секунди, след което е дал газ и е избягал от местопроизшествието.

Според св. Л. на това място е бил голям, т.е. широк,а не малък тротоар, застлан със старите плочки , докато пътното платно е с асфалтово покритие.

Въззивният съд кредитира показанията на св.К. Л., че контейнерите за боклук са се намирали на самия тротоар,а не върху пътното платно ,както казва баща й. Това много добре се вижда на снимка № 3 от цветния албум за посетеното местопроизшествие, приложен в преписката по досъдебното производство. Вярно е ,че снимката не може да се цени като доказателство, но от протокола за оглед се констатира, че улицата е малка и тясна, поради което и казаните за боклук са поставени на тротоара. Всъщност от заключението на САТЕ, изготвено от вещото лице инж.Д Д. се установява, че на платното за движение има шахта / сн.№2/,която е основен ориентир. Точно до шахтата са поставени два коша за боклук или по-точно контейнери, но те са поставени на тротоара. РазС.ието от шахтата до зелената площ е 6 метра върху които са поставени контейнерите и остават около 4- четири метра място за преминаване на пешеходци. Това разС.ие е било напълно достатъчно пешеходците да преминат по него, без да слизат на пътното платно.

В крайна сметка съдът приема , че пострадалата пешеходка в момента на удара се е намирала на пътното платно и този факт се потвърждава от показанията на дъщеря й св. К. Л.. Това е нарушение на правилата за движение по пътищата и конкретно на разпоредбата на чл.108,ал.1 от ЗДв.П, съгласно която пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно.

5

В случая от заключението на САТЕ се установява,че тротоара е с ширина около 4 метра, поради което нищо не е налагало пострадалата ищца да слиза на пътното платно за да избегне контейнерите.

Те, включително и пострадалата са стъпили на пътното платното вдясно от казаните за боклук, е имало възможност просто да ги заобиколят.

Следователно пострадалата ищца е нарушила чл.108,ал.1 от ЗДв.П и слизайки на пътното платно сама се е поставила в рискова ситуация, като за съжаление рискът се е реализирал. Това е станало и поради това, че точно на това място тази малка вътрешна улица прави ляв завой, при който посоката на движение се променя на 90 градуса. Лекият автомобил се е доближил плътно до тротоара, при това точно в завоя и точно на същото място върху пътното платно в този момент се е намирала пострадалата пешеходка.

С оглед на изложеното до тук въззивният съд приема, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата пешеходка, до който извод е достигнал и първия съд.

Съдът обаче не възприема извода на автоексперта , че процесното ПТП е настъпило само поради това, че върху пътното платно, предназначено за движение на автомобили се оказва пешеходец.

Нещо повече, при отговора на втория въпрос вещото лице инж.Д. прави извода ,че “ независимо от поведението на неизвестния шофьор, то инцидента настъпва поради наличието на пешеходци върху пътното платно.

Този краен извод е абсолютно неприемлив за съда-все едно че пострадалата жена е била ударена от „НЛО“, а не от неустановено МПС, управлявано от водач. Няма как неговото поведение да се определи като правомерно, тъй като скоростта му на движение не е била съобразена с конкретната пътна обстановка. Тук метереологичните условия не оказват влияние – точно на мястото улицата прави ляв завой , като посоката на движение се променя на 90 градуса. Вещото лице-автоексперт е посочил, че пътят е бил равен и с достатъчно голям радиус за завиване. Това означава, че ако лекият автомобил се е движил със съобразена за този пътен участък скорост, то не би следвало да се доближава плътно до тротоара. По този начин поставя в неоправдан риск живота на тези пешеходци, които се намират на тротоара, но 6 в непосредствена близост до платното за движение.