Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 01.07.2019, Районен съд - Габрово

Съд
Районен съд - Габрово
Дело
1360/2018
Подписан
01.07.2019
В сила
31.07.2019

Цитирани разпоредби

  • чл.131 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 205 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, т. 5 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 145, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 282 гр. Габрово 01.07.2019 год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ГАБРОВСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД в публично заседание двадесет и пети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕЛЕМИРА ДИМИТРОВА при секретаря ВИОЛИНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията Димитрова гр. дело № 1360 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. чл. 79 от ЗЗД и чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 205 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че Д.В.И. е абонат на телефонни услуги, предоставяни от „Теленор България” ЕАД, считано от 03.12.2004г. На същата дата между страните е подписан договор, по силата на който „Теленор България” ЕАД предоставя ползването на мобилни услуги с номер 359899******, по избрана от клиента програма Globul

10.

Срокът на договора е 12 месеца, считано от датата на подписването му.

На 07.10.2011г. ответникът и дружеството сключват нов договор за мобилни услуги, предоставящ ползването на номер 359899******, по предпочетена програма Globul МАХ. Договорът е със срок от 24 месеца, считано от датата на подписването му.

По отношение на мобилен номер 359899****** потребителят в течение на времето е подновявал неколкократно услугите, предоставени от Оператора по този номер, като на 22.12.2015г. е подписано последното допълнително споразумение към договора за номер 359899******, по силата на което се удължава срока на ползване на услугите за посочения в него срок. В раздел III, чл.

2 от споразумението е посочено, че срокът на ползване на услугите, предоставяни от Оператора на Потребителя, се продължава до дата 22.12.2017г., съответно с нов първоначален срок от 24 месеца. В споразумението са посочени останалите детайли по избрания от потребителя план, правата и задълженията на страните по него, като също така са посочени и неблагоприятните правни последици за потребителя в случай на неизпълнение и/или предсрочно прекратяване на споразумението през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочена в него, или за услуга, посочена в рамковия договор, по негова вина или инициатива, която представлява неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаментни такси, дължими до изтичане на срока на споразумението. В допълнителното споразумение е посочен също избраният от клиента нов абонаментен план, а именно - Резерв Стандарт със стандартна месечна такса от 19.99 лв.

На същата дата - 22.12.2015г., клиентът и Дружеството подписват и Допълнително споразумение към договора за мобилни услуги за ползването на мобилен номер 359899****** като потребителят е избрал и смяна на абонаментния си план с този на G Universe 6.49. В споразумението е уговорена и промоция към месечния абонамент, с прилагането на която абонаментната такса възлиза в размер на 2.90 лв. с ДДС. Срокът на сключеното споразумение е 24 месеца, считано от датата на подписването му или до 22.12.2017г. На същата дата е подписан и договор за лизинг, по силата на който на потребителя е предоставен за ползване мобилен апарат Samsung Galaxy Grand Prime Grey VE, IMEI 354466076340442 срещу заплащане на обща лизингова цена от 473.57 лв., разделена на 23 месечни лизингови вноски от по 20.59 лв., съгласно погасителния план, посочен в договора.

Съгласно договора за лизинг и Общите условия към него, датата на фактуриране на лизинговите вноски съвпада с датата на фактуриране на ползваните от потребителя услуги и месечни абонаментни такси по договорите за мобилни услуги. Неразделна част от договора за лизинг са и Общите условия към него, приложени към договора, според чл. 6, ал. 5 от които месечните лизингови вноски се фактурират от Лизингодателя и заплащат от Лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на Лизингополучателя в качеството му на потребител на мобилни и/или фиксирани услуги и приложимите Общи условия на Теленор. В чл. 12 ал. 2 от Общите условия са посочени и последиците в случай на разваляне на договора за лизинг, а именно, че „Месечните вноски и другите дължими възнаграждения стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги, сключен от Лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на дължими съгласно тези договори плащания."

„Теленор България” ЕАД е предоставяло ползването на мобилни услуги за предоставените на клиента номера, като срещу това ежемесечно е издавало фактури, съобразно потреблението и избраните абонаментни планове.

На 05.03.2016г. е издадена фактура №

**********, на стойност 44.67лв., с краен срок на плащане, посочен в нея- 20.03.2016г. В нея са начислени потребените услуги в размер на 0.02лв., сборът от авансовите месечни абонаментни такси за съответните мобилни номера, подробно описани в приложението, неразделна част от фактурата, в размер на 24.10 лв. с ДДС, като е отразена и отстъпката за ползвания пакет. Отразена е също и лизинговата вноска, която клиентът дължи съгласно сключения между страните договор за лизинг в размер на 20.59 лв. с ДДС., като балансът от предходен период е с отрицателна стойност -0,04 лв., които са добавени към настоящата фактура.

На 05.04.2016г. Дружеството издава следваща фактура № **********, на стойност 44.76лв., дължима до 20.04.2016г. В нея е отразено потребление за отчетения период в размер на 0.07лв. с ДДС, начислени са авансовите месечни абонаментни такси на стойност 24.10 лв. с ДДС, като е отразена и отстъпка за ползвания пакет. В общата сума е включена и лизинговата вноска, която клиентът дължи съгласно сключения между страните договор за лизинг в размер на 20.59 лв.

Следващата фактура № ********** издадена на 05.05.2016г. е на стойност 43.51 лв. и е с краен срок за плащане 20.05.2016г. В нея е отразено потребление за отчетения период в размер на 0.02 лв. с ДДС, както и авансово начислените месечни абонаментни такси в размер на 22.90 лв. с ДДС. Отразена е и лизинговата вноска на стойност 20.59 лв.

След като клиентът не е заплатил задължението си по издадените до момента фактури в срока посочен в тях, на 05.06.2016г. „Теленор България” ЕАД издава кредитно известие № **********, в което е сторнирана сумата от -7.38 лв. с ДДС, която представлява отрицателната стойност по отношение на авансово начислените месечни абонаментни такси. В кредитното известие е отразена и лизинговата вноска за предоставения мобилен апарат на стойност 20.59 лв. Така общата сума на задължението по издаденото кредитно известие възлиза на 13.21 лв. с ДДС.

След като абонатът е продължил да бъде в състояние на неизпълнение на договора поради неплащане на фактурите в посочените в тях срокове, „Теленор България” ЕАД е упражнило правото си да спре едностранно достъпа до своите услуги, като в резултат на това е начислило и уговорените в договора неустойки, имайки естеството на неблагоприятни правни последици, които следва да понесе неизправната страна поради виновното си поведение. Съгласно раздел IV (III), чл. 4, във връзка с чл. 2 от Допълнителните споразумения от 22.12.2015г., „В случай на прекратяване на ползваните услуги, предоставяни от оператора на потребителя, през срока, посочен в чл. 2 от този раздел, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/ номер до края на този срок."

Според ищеца е безспорно, че потребителят, поради неплащане на фактурите в срок е отговорен за неизпълнението на договора и той е прекратен по негова вина. Съгласно чл. 20а от Закона за задълженията и договорите „договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили." Те трябва да се изпълняват точно и добросъвестно от страните по съглашението, съобразно правата и задълженията, посочени в него.

Задължение на потребителя е да заплаща изцяло и в срок ползваните от него услуги и абонаментните такси за плана, който е избрал да ползва, съгласно подписания договор за мобилни услуги.

С неизпълнение на това свое задължение Д.В.И. става причина за прекратяване на договорите от страна на Оператора, като начислените неустойки в резултат на предсрочното прекратяване на договорите за мобилните номера са намерили отражение във фактура № ********** от 5.07.2016г. на обща стойност 793.62 лв., включваща остатъка от лизинговите вноски, дължими от потребителя за предоставения за ползване мобилен апарат и начислени на основание чл. 12, ал. 2 от Общите условия на договора за лизинг, а именно 370.62 лв. - или общо 18 вноски и неустойката поради предсрочното прекратяване на договора за ползваните от него номера в размер на 423 лв. Крайният срок за плащане на задължението е 20.07.2016г.

След изтичането на тази дата клиентът е в забава по отношение на дължимата от него сума, поради което дължи и лихва за просрочено задължение в размер на 143.81 лв., считано от 21.07.2016г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 09.02.2018г.

На 18.09.2017г. ответникът е направил частично плащане на задълженията, като сумата от 30 лв. е отнесена към най-старото задължение на потребителя по абонатния номер, посочена във фактура № ********** от 05.03.2016г. Към настоящия момент остатъка по посочената фактура е в размер на 14.67 лв.

С оглед на гореизложеното на 12.02.2018г. „ Теленор

България” ЕАД е депозирало заявление по реда на чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. д №295/2018г. по описа на ГРС и е издадена Заповед за изпълнение връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.

С оглед на изложеното се прави искане съдът да признае за установено, че Д.В.И. дължи на „Теленор България” ЕАД сумата, посочена в заповедта за изпълнение в размер на 1053.58 лв. /хиляда петдесет и три лева и петдесет и осем стотинки/, от които 909.77 лв.

/деветстотин и девет лева и седемдесет и седем стотинки/ главница, формирана от сумата от 47,09 лв. с ДДС, представляваща сбора от незаплатените месечни абонаментни такси, сумата от 439,68 лв. с ДДС - представляваща незаплатените лизингови вноски за предоставеното за ползване мобилно устройство, сумата от 423 лв. - неустойка поради предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги за предоставените за ползване мобилни номера, в размер на сбора от стандартните месечни абонаментни такси до края на срока на договора, както и сумата от и 143.81 лв. /сто четиридесет и три лева и осемдесет и една стотинки/ законна лихва за забава, считано от 21.07.2016г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 09.02.2018г., представляващи:

Прави се искане за присъждане на направените в исково производство разноски в размер на заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Изпълнена е процедурата по чл.131 и сл. от ГПК, като в законния срок е постъпил отговор от особения представител на ответника, който оспорва основателността на предявените искове и моли съда да ги отхвърли.

Навежда възражения за нищожност на клаузите на сключените между страните договори в частта им досежно уговорената неустойка, поради неравноправния им характер.

Оспорва и твърдението на ищеца, че абонатът е бил запознат с общите условия приложими към процесните договори и че ги е приел.

Според особения представител на ответника е налице разминаване и в основанието на което се претендират исковите суми, като основава това си твърдение на начина, по който то е конкретизирано в заявлението по чл. 410 от ГПК и в исковата молба по чл. 410 от ГПК.

По изложените съображения се прави искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :

Видно от представените по делото доказателства е, че на 03.12.2004 г. ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД / с предишно наименование „Космо България Мобайл” ЕАД е сключил с ответника Д.В.И. Договор за мобилни услуги №1065980 за срок от 1 година. По делото е приложено допълнително споразумение към договора за номер 359899****** от 22.12.2015г., по силата на което се удължава срока на ползване на услугите за посочения в него срок. В раздел III, чл. 2 от споразумението е посочено, че срокът на ползване на услугите, предоставяни от Оператора на Потребителя, се продължава до дата 22.12.2017г., съответно с нов първоначален срок от 24 месеца по план Резерв Стандарт със стандартна месечна такса от 19.99 лв.