Разпореждане № 39996 от 15.12.2021, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 67804/2021
- Вид
- Разпореждане № 39996
- Подписан
- 15.12.2021
- В сила
- 15.12.2021
- Състав
- ТЕМИСЛАВ МАЛИНОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 410 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 39996 гр. София, 15.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: ТД като разгледа докладваното от ТД Частно гражданско дело № 20211110167804 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на „П К Б“ ЕООД срещу Д. ИВ. Б. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Съдът, след като разгледа заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и приложения договор за потребителски кредит, намира следното:
На основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението и издава заповед за изпълнение, освен когато – искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Съдът намира, че заявеното вземане за възнаграждение за допълнителен пакет услуги – приоритетно разглеждане на документи, възможност за едностранна промяна в погасителния план, се основава на нищожна клауза, поради което заявлението в посочената част следва да бъде отхвърлено. Посочената клауза преследва забранена от закона цел да се присъди още една възнаградителна лихва. Това е така, тъй като срещу възнаграждението за допълнителен пакет услуги не се дължи никакво поведение, а напротив - изискуемостта на това вземан е следва автоматично от момента на сключване на договора. Следователно, не става въпрос за никакви услуги, защото не се дължат заради определено поведение, а самото наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи за възнаграждение за предоставения паричен ресурс. Чрез същата се цели да бъде заобиколена императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, предвиждаща максимален размер на годишния процент на разходите по договора за потребителски кредит.
Приетата от съда нищожност на клаузата, предвиждащи заплащането на възнаграждение за допълнителен пакет услуги, обуславя неоснователност на
1 заявлението в частта, с която се претендира сумата в размер на 91,82 лв. – възнаграждение за услугата „Ф“, както и сумата в размер на 303,75 лв. – възнаграждение за услугата „Ф“.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с вх. № 96268/26.11.2021 г. по описа на СРС, в частта, с която се претендира сумата в размер на 91,82 лв. – възнаграждение за услугата „Ф“, както и сумата в размер на 303,75 лв. – възнаграждение за услугата „Ф“.
Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от връчването на препис с частна жалба, подадена до Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
След влизане в сила на разпореждането делото да се докладва за изпълнение на процедурата по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК – предоставяне на възможност на заявителя да предявя осъдителен иск за вземанията, по отношение на които е отказано издаването на заповед за изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2