Решение № 3204 от 08.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3204 гр. Варна, 08.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Я.а при участието на секретаря АНА В. Д.А като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Я.а Гражданско дело № 20243110114662 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от Н. Н. Я. срещу О. К. Л. иск с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за лично ползване на съсобствения между страните апартамент № ***, находящ се в *******************************, за периода от ************** до подаване на исковата молба в съда - **************, ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се в исковата молба, че с влязло в законна сила решение № ****************** поправено с решение № *****************, постановени по гр.д. № ************** по описа на РС -Варна, ******** състав, е извършена делба на съсобствения между страните апартамент № ***, като същият е изнесен на публична продан, а О. Л. е осъдена да заплати на ищеца обезщетение за еднолично ползване на недвижимостта за периода от *********************** Твърди се, че към датата на подаване на исковата молба ответницата продължава да ползва еднолично целия имот, поради което и сезира съда с искане за осъждането й да му заплати обезщетение за лишаването му от възможността да ползва съсобствената вещ, за което твърди Л. да е поканена с връчената й на ************* покана. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответната страна О. К. Л. депозира отговор на исковата молба, с който не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства, с 1 изключение на твърдяното лично ползване на съсобствената вещ. В тази връзка твърди, че от считано от *********** е напуснала процесното жилище, което обстоятелство е доведено до знанието на ищеца. Твърди, че в жилището понастоящем живее общия син на страните, което обстоятелство също е известно на ищеца.

Поддържа и че ищецът никога не е бил ограничаван да ползва собствената си ½ ид.ч. от жилището. От момента, в който Л. е напуснала апартамента, за ищеца не са съществували пречки той да ползва същия, който е имал и свободен достъп до жилището, заключващият механизъм на което не е подменян. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че процесният № ***, находящ се в *******************************, е съсобствен между страните при права ½ ид.ч. за всеки един от двамата, както и че с влязло в сила на ************* решение № ****************** поправено с решение № *****************, постановени по гр.д. № **************, по описа на ВРС, ******** състав, същият е изнесен на публична продан, което се установява и от приложените на л. 5-13 от делото заверени преписи от посочените съдебни актове.

С цитираното решение О. К. Л. е осъдена да заплати на Н. Н. Я. обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения апартамент за периода от*********************** Първоинстанционният съдебен акт е обжалван от Л., като основните доводи за неправилност на решението са били, че въз основа на бракоразводното решение е плащала на бившия си съпруг сума от 100 лева месечно, като наем за предоставеното й за ползване жилище, в това число за периода ************* до ************

За установяване размера на средния пазарен наем на процесния имот по делото е изслушано заключението по допуснатата съдебно-оценителна експертиза, което като компетентно и обективно дадено и неоспорено от страните съдът кредитира изцяло.

Според същото средната пазарна наемна цена за апартамента възлиза в размер на 530 евро.

За установяване твърденията на страните свързани с ползването на процесното жилище, респ. възможността ищецът да осъществява правата си на собственик върху същото, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на водената от ищеца свидетелката А. Я.П. (първа братовчедка на ищеца) и тези, водени на ответната страна - М.Н. Я. (син на страните) и К.Т. Д. (във фактическо съжителство с ответната страна).

Свидетелката П. установява, че познава страните по делото, които са бивши съпрузи, като след развода им процесният апартамент е предоставен за ползване на ответницата и непълнолетния тогава син на страните. Излага, че след навършване на 2 пълнолетие на сина на страните, ищецът е правил опити да разговаря с бившата си съпруга да ползва апартамента, като в проведен през ******** телефонен разговор между двамата по повод това, свидетелката разказва, че е възприела как ответницата е заявила „Аз нямам къде да отида“. През ********* свидетелката е придружила ищеца до жилището, но е останала пред блока. Сочи, че от казаното от ищеца знае, че ответницита и синът на страните М. са живели в жилището докато го продадат.

Заявява, че за времето след раздялата на съпрузите до закупеното от ищеца жилище, малко преди нова година (показанията са дадени в о.с.з. на***************), Н. Я. е живял в имот на свидетелката.

Свидетелят М. Я. заявява, че след развода на родителите му, в процесното жилище живели майка му, свидетелят и брат му, който по-късно се изнесъл.

Установява, че майка му живяла в жилището до м. август *********, когато се преместила в имота на партньора си К. В апартамента останал свидетелят, която живял там до м. октомври *********, когато следвало имотът да се предаде на новия собственик. Разказва, че е станал свидетел на разговори между родителите му, свързани с искането на баща му за достъп до апартамента, проведени след като ответницата се изнесла от жилищато. В тези разговори майката на свидетеля била заявила на ищеца, че той има право да идва в апартамента, когато си поиска, че има достъп и ако не иска да се виждат двамата, да отиде поне свидетелят да види. Сочи, че този разговор се е провел месец след като майка му е напуснала жилището.

Свидетелят излага още, че ищецът има ключ от жилището, тъй като бравата на входната врата на апартамента не е сменяна. Не разполага с чип за входната врата на сградата, като такъв винаги можело да му бъде даден, но ищецът никога не се е обаждал. Заявява, че не поддържа отношения с баща си, който не го е търсил, включително и на личните му празници.

Свидетелят К. Д. заявява, че през ********се запознал с ответницата, като от м. август на същата година заживели заедно в дома на Д.. В жилището останал да живее синът на страните М. до продажбата му от частен съдебен изпълнител. Заявява, че знае за водени разговори между страните по повод процесния апартамент, без обаче да е запознат с подробности.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Според чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно с нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Ако един съсобственик ползва общата вещ не съобразно с обема на своите права в съсобствеността, той по силата на чл. 31, ал. 2 ЗС дължи обезщетение на останалите съсобственици за ползата, от която те са лишени след датата на писмена покана. Или, за основателното провеждане на иска по чл. 31, 3 ал. 2 ЗС, ищецът следва да установят, че ответната страна за процесния период е ползвала съсобствената вещ в повече от правата си в съсобствеността, че същият е била лишени от ползването на общата вещ, както и че до ползващия съсобственик е отправено писмено поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС.

Между страните не се спори, а и от коментираните доказателства – съдебни решения и показанията на свидетелите А.П. и М.Я., се установи, че процесният апартамент е бил съсобствен между Н. Я. и О. Л., която съсобственост е ликвидирана с извършената от съдебния изпълнител публична продан (най-късно през м. октомври **********, когато имотът е следвало да бъде освободен). Не се спори и, че ищецът е отправил до насрещната страна покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС, който факт е обхванат и от обективните предели на силата на пресъдено нещо по уважения иск с правно чл. 31, ал. 2 ЗС за еднолично ползване от Л. на съсобствената вещ за периода *******************

Първият спорен по делото въпрос е ползвала ли е О. Л. съсобственото жилище за периода от ************** до **************

От показанията на свидетелите Я. и Д. съдът намира за установено, че О. Л. е живяла в процесното жилище до м. август ************, след което се е установила да живее в дома на свидетеля Д.. В процесния имот останал да живее синът на страните, който е обитавал жилището до продажбата му от съдебния изпълнител. При така установеното и при липса на твърдения, че обитаването на имота от сина на страните, след навършването му на пълнолетие на **********, е станало по общо тяхно съгласие, следва да се приеме, че за целия исков период О. Л. е ползвала лично по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС съсобствената вещ. За да формира този си извод съдът съобрази разясненията дадени с тълкувателно решение № ********** по тълк.д.

№***********на ОСГК на ВКС, според които за личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с веща – чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездно той я е предоставил. От значение е само обстоятелството дали с действията си засяга правата на другия съсобственик, като му пречи да ги реализира, в което се заключава и втория спорен по делото въпрос.

Въведените в тази връзка твърдения от ответната страна, че ищецът разполагал с ключ от семейното жилище на страните, заключващият механизъм на което не е сменян след фактическата раздяла на бившите съпрузи, сочат само на нейно защитно твърдение и формално съгласие, а не на реално предоставена възможност на другия съсобственик да ползва имота. Обратен извод не може да бъде направен от събраните по делото доказателства и в частно гласните такива. В тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетеля Я., че родителите му много пъти са говорили, че баща му има право да идва в апартамента, когато си поиска, доколкото същите са 4 изолирани и не се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.

Същите, съпоставени с процесуалното поведение на ответницата в хода на производството по извършване на делбата, ясно очертават заинтересоваността на този свидетел. В хода на производството по извършване на делбата и във въззивното такова, развило се през **********., ответницата е поддържа становище, че ползва имота по силата на предоставеното й право с бракоразводното решение (каквато теза се поддържа и в изразеното становище в хода по същество в настоящия процес, а именно, че присъденото й право на ползване следва да бъде съобразено при обсъждане на всички доказателства), което по недвусмислено сочи, че тя е била със съзнание, че това право принадлежи на нея и опровергава тезата й, че не е пречила на другия съсобственик да ползва имота, а оттам и достоверността на показанията на свидетеля Я. Дори обаче изводът за недостоверност на показанията на този свидетел да не се приеме, буквалният прочит на разказаното от него би било от естество да установи изразено съгласие на Л. ищецът „да идва в апартамента“ и ако не иска да се виждат двамата с ответницата, то поне да види сина си. Посещението обаче на съсобствения имот не е равнозначно на ползването му. Решаващото обстоятелство най-вече, за да формира съдът извода си за формално готовност на Л. да се съобрази с правата на ищеца, е установеното от показанията на свидетеля Я., че ищецът не разполага с чип от входната врата на входа. Както е прието в решение № ************ на ВКС по гр.д. № ************* І г.о., когато съсобственият имот представлява самостоятелен обект, който се намира в сграда, в която има и други обекти на собственост (какъвто е жилище в сграда в режим на етажна собственост) и сградата се заключва, това представлява преграда за достъпа не само до сградата, но и до обекта в сградата, за всеки, който не разполага с ключ за тях (какъвто може да бъде и неползващият съсобственик). Формалното предаване на ключ от жилището не е достатъчно да освободи съсобственика от отговорността по чл. 31, ал. 2 ЗС, когато с поведението си създава други пречки за ползването – фактическо недопускане до жилището, непредоставяйки на ключове от други врати, осигуряващи достъп до жилището и др.