Решение № 104 от 17.02.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Бургас, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И.а като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20252100500131 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.435, ал.2,т.7от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника по изп.д.№20248040400469- П. Д. Д. ЕГН ********** от **** чрез адв. Н.И. с адрес за връчване на книжа по делото: гр.Бургас, ул.“В.Левски“ №16, ет.1, офис 114- адв. Н. Иванов, подадена против действията на ЧСИ, представляващи постановление за възлагане на разноските, инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение (ПДИ) с изх.№40455/ 02.12. 24г. и разпореждане с изх.№40041/27.11.24г. по горното изпълнително производство по описа на ЧСИ Д.Николов.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на горните действия с оглед следното : на първо място страната счита, че не е дала повод за образуване на изпълнителното производство, т.к. изпълнява задълженията си за заплащане на издръжка за малолетната си дъщеря редовно и своевременно;

На второ място справката за дълга, изготвена от ЧСИ на 27.11.24г. се сочи за невярна по съдържание, т.к. издръжката на детето за м. октомври 2024г.е била вече платена, а падежът на следващата – за м. ноември 2024г.- не е бил настъпил все още;

На трето място се обяснява, че 60 лв. от издръжката за м. март 2023г. са неплатени , т.к. длъжникът ги е прихванал срещу задължението на майката да заплати половината от стойността за извършени в полза на детето им посещения при логопед, предвид споразумението, подписано от двамата родители в такъв смисъл.

В обобщение страната прави извод, че образуването на делото е резултат от злоупотреба с права от страна на упражняващата родителската власт над детето негова майка, което намира за 1 основание да не понася разноските за образуването на изпълнителното дело и те да бъдат възложени на другата страна.

Ето защо се моли за отмяна като незаконосъобразни на действията на ЧСИ по възлагане на разноските по изпълнението в тежест на длъжника по делото, в резултат от които върху неговата сметка е наложен и запор, обезпечаващ бъдещото изпълнение.

Представил е доказателства както за уговорката (споразумението) на страните, одобрено със съдебно решение във връзка с издръжката на детето- размер, падеж и начин на плащане, така и за конкретните изпълнения на същата още от датата на споразумението и служебни бележки, че детето е посещавало логопед през периода м.11.22г. –м.03.23г..

Моли за отмяна на незаконосъобразните действия на ЧСИ по определяне и възлагане на разноските за изпълнителното производство в тежест на длъжника, възлизащи на общо 1822,63лв.

(посочени по пера), както и съдът да разпореди на ЧСИ в тежест на длъжника да не бъдат възлагани други разноски, ако си плаща редовно задължението за издръжка на малолетното дете.

Дирят се и деловодни разноски за производството.

Ответната страна Д. П. Д. чрез законен представител майка –Д. М., редовно уведомена за производството, не е подала възражение по жалбата.

Постъпили са мотиви на ЧСИ Делян Николов по настоящата жалба, на основание чл.436, ал.3 от ГПК, с които се изразява становище за неоснователност на обжалването, т.к. при образуването на делото има неплатена част от издръжката на детето за м. март 2023г. в размер от 60 лв.,освен това не са били заплатени и разноските от 200лв. вписани по представения от взискателя изпълнителен лист.Останалите начислени суми били такси и разноски по изпълнението, както и прието адвокатско възнаграждение от 810 лв., за което не е постъпило оспорване откъм размер . Липсвали са и доказателства за заплащането на месечната издръжка за детето от бащата за м. октомври 2024г., подкрепящи твърдението му за доброволно изпълнение преди образуването на изпълнителното дело.Сочи се, че ЧСИ не може да се произнася по споровете на страните за дължимостта на вземанията, за които има представен изпълнителен лист, нито може да приеме, че няма основание да образува изпълнително дело за събиране на поисканите суми.Молил е за оставянето на жалбата без уважение.

Проверката на съда по чл.275 от ГПК сочи жалбата за редовна и допустима, като подадена от надлежна страна, в рамките на визирания в закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол, а също пред компетентния да се произнесе по нея съд.

Разгледана по същество, тя е частично основателна, а съображенията за това са следните:

Производството по изпълнителното дело е образувано по молбата от 21.10.24г. на малолетната ищца чрез нейната майка и законна представителка Д.М., за събиране на дължимите й вземания за издръжка и такса от 200лв., за които е представен и изпълнителен лист №790/29.05.23г., издаден от БРС въз основа на Решение № 131/19.01.23г.по гр.д.№ 7227/22г. по описа на БРС.

С посоченото съдебно решение е било утвърдено споразумение на родителите, съгласно което бащата се задължава да заплаща месечна издръжка на дъщеря си от по 250 лв., до 15-то число на текущия месец, както и да заплати деловодни разноски на Д.М. в размер от 200лв.

2

С допълнителна молба на процесуалния представител на взискателя от 04.11.24г. е уточнено пред ЧСИ, че не са заплатени деловодните разноски и част от издръжката на детето в размер от 60лв., отнасяща се за м. март 2023г.

С Разпореждане от 27.11.24г. ЧСИ е приел, че образува делото за вземанията по горепосочения изпълнителен лист на взискател Д. Д. чрез законен представител майка- Д.М., срещу длъжник П.Д., определя авансови такси в размер от 60 лв. за производството и приема разноски за адвокатско възнаграждение от 810 лв. като хонорар по чл.7 от НМРАВ.

На горната дата е издадена и справка за дълга, в която той възлиза на обща сума от 1822,63лв.,включваща следните пера: 60 лв. неплатена издръжка;250лв. – издръжка за м.

10.2024г.;250лв. издръжка за м. ноември 2024г.; 200лв. разноски;810 лв.адвокатско възнаграждение по изп. дело;60 лв. такса за образуване; 176,18лв.- пропорционална такса по т.26 ТТР по ЗЧСИ и 15,28 лв. лихви за забава.

На 02.12.24г. е наложен по изпълнителното дело и запор на банкова сметка на длъжника в ПИБ-АД за сумата от 1822,63лв.

В ПДИ от същата дата до длъжника са описани вземанията на взискателя, така както е посочено в справката за дълга от 27.11.24г., отразена и в жалбата.

Няма спор, че сумата от 60 лв., дължима като част от месечната издръжка за малолетното дете за м. март 2024г. не е заплатена от бащата, т.к. същият е направил прихващане с нея на насрещно задължение на майката за проведени логопедични занимания на детето.

Според данните по делото, представени пред БОС, на 04.11.24г.,т.е. преди запора, длъжникът е заплатил сумата от 200лв. – разноски по делото, договорени като тежест на длъжника със споразумението на родителите по родителската власт и издръжката на детето Д..

При тези данни БОС намира за изцяло неоснователно възражението на жалбоподателя, че образуването на изпълнителното производство е без основание и осъществено при злоупотреба с права от страна на взискателя,респективно на законния й представител- Д.М..

Принудителното изпълнение е сурогат на доброволното и се привежда в действие, когато установените с изпълнително основание задължения не се изпълняват, поради което се налага да бъдат санкционирани с държавна принуда.

В случая има неизпълнение на част от издръжката в размер от 60 лв. за м. март 2023г., а изпълнителното производство е образувано на 21.10.24г.,следователно П.Д. не може да се позове на разпоредбата на чл.79, ал.1,т.1 от ГПК, освобождаваща от отговорност за разноските по изпълнението длъжник, спрямо когото изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433 от ГПК( конкретно относимо за случая е прекратяването по чл.433, ал.1,т.1 от ГПК по причина, че на СИ са представени от длъжника платежни документи, доказващи плащането на дълга преди образуването на изпълнителното производство).

Поначало чл.79 от ГПК очертава правилото за възлагането на всички разноски по изпълнението в тежест на длъжника,като изрично изброява и изключенията от него, в хипотезата на едно от които попадат случаите на шиканьозно завеждане на изпълнителен процес, макар длъжникът вече да е престирал доброволно.

Трайна и еднозначна е практиката на съдилищата, че СИ няма компетентността да разрешава възникнали материално правни спорове между страните по изпълнителното дело, т.к. е обвързан от изпълнителната сила на крайния съдебен акт, уреждащ със СПН тези спорове.Всички 3 настъпили след това релевантни за развитието на правоотношението обстоятелства, включително погасяване на дълга по давност или чрез прихващане, подлежат на преценка в нов исков процес, за какъвто в случая не се изнасят данни.

От горното е изводимо, че неизпълнението на част от издръжката за минал период, т.е. с настъпил падеж, е достатъчно основание както за иницииране на изпълнителен процес, така и за поемане на разноските за неговото образуване.

Основателно е оплакването, че издръжката за м. октомври и м.ноември 2024г. не следва да се приемат за задължения, чието изпълнение е закъсняло, т.к. делото пред ЧСИ Николов е образувано на 21.10.24г., когато издръжката за м. ноември още не е била дължима, а тази за м. октомври е била платена със закъснение(на 18.10.24г.), но преди сезирането на ЧСИ.

БОС съобразява в полза на обжалващия също, че разпореждането на ЧСИ, с което е образувал делото е само за вземания на малолетното дете, а не за задължения за разноски на единия родител към другия по воденото преди това между тях производство за упражняването на родителската власт, така че макар вземането да е било включено в общ изпълнителен лист с това на малолетната Д., то не би следвало да е предмет на настоящото изпълнение, още повече, че е погасено с плащане на 04.11.24г. и няма как да е било включено в справката за дълга към 27.11.24г., а също и в ПДИ.

Горното намаляване на главниците обаче налага съответна корекция на задължението за законна лихва- от 15,28лв. на 13,65лв.(изчислението е с помощта на общодостъпен Калкулатор.БГ) и на това за таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ от 176,18лв. на 10лв., (вж. т.26,б.“а“, която в тази си част е проста такса и не подлежи на допълнително намаление в съответствие с правилото на чл.27а от същата Тарифа- до една десета част от вземането).

За останалите приети вземания за такси и разноски няма въведени конкретни оплаквания в размера, включително досежно адвокатското възнаграждение, поради което съдът се ограничава само с бележката, че събраната по ТТРЗЧСИ проста такса от 60лв., като обща за всички действия, извършени от ЧСИ по т.1-5 и т.9 от Тарифата в контекста на образуването на делото, е също съответна на нормативно определените параметри,т.е. е правилно определена, реално дължима и основателно отразена както в обжалваното разпореждане от 27.11.24г.,така и в ПДИ до длъжника.

Тук е мястото да се посочи, че в обжалваното разпореждане на ЧСИ от 27.11.24г. са приети разноските само за адвокатското възнаграждение от 810 лв. и таксите от общо 60лв., поради което като правилно и законосъобразно то не следва да бъде отменяно.

Т.к. съдържа всички елементи от сметката на дълга, изготвена на 27.11.24г., на частична отмяна, съобразно с изложените дотук аргументи касателно лихви и такса по ТТРЗЧСИ подлежи само ПДИ от 02.12.24г.В останалата си част постановлението за разноски е също правилно и не подлежи на отмяна.

Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА РАЗНОСКИТЕ, инкорпорирано в

Покана за доброволно изпълнение с изх.№40455/ 02.12. 24г., изготвена от ЧСИ Делян Николов с район на действие- Окръжен съд-Бургас по изпълнително дело №20248040400469 В ЧАСТТА, 4 възлагаща на длъжника П. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.Бургас плащането на такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за събраното в производството вземане в размер над 10лв. до 176,18лв. и плащането на законна лихва върху събраната главница от 60лв., в размер над 13,65лв. до 16,34лв. за период на забава от 16.03.23г. до 27.11.24г.