Решение № 1226 от 28.09.2023, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 1595/2023
- Вид
- Решение № 1226
- Подписан
- 28.09.2023
- Състав
- ВЕСЕЛИНА ТЕНЧЕВА ЧОЛАКОВА, ЕВЕЛИНА ИВАНОВА ПОПОВА, МАРИЯНА ДИМИТРОВА ШИРВАНЯН
Други актове по делото
- Определение № 2039 от 18.07.2023 · ВЕСЕЛИНА ТЕНЧЕВА ЧОЛАКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221 ал.2, изречение първо , предл. първо · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 57, ал.1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52, ал. 1 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл.276, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.405а, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.413, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.416, ал.5 · Кодекс на труда
- чл.348,ал.1,т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1226
Варна, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Варна - VI тричленен състав, в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Председател:
ЕВЕЛИНА ПОПОВА
Членове:
МАРИЯНА ШИРВАНЯН
ВЕСЕЛИНА
ЧОЛАКОВА
При секретар АЛЕКСАНДРИНА ЯНЕВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН И. СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА кнахд № 20237050701595 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, против решение №778/22.05.2023 г. постановено по НАХД № 1160/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено наказателно постановление №03-2201231 от 04.01.2023 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.413, ал.2 от КТ на „Крафт крю“ ЕООД, управлявано и представлявано от А.В.И., е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“, във вр. с чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/.
С касационната жалба решението на Районен съд – Варна се оспорва с основанието на чл.348,ал.1,т.1 от НПК като неправилно – постановено в противоречие със събрания по делото доказателствен материал, което е довело и до неправилно приложение на закона. Оспорва се основният извод на въззивния съд, че в НП липсва ясно и конкретно описание на нарушението, за извършването на което е ангажирана административнонаказателната отговорност на работодателя „Крафт крю“ ЕООД. Сочи се, че е налице влязло в сила Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между, което съгласно чл. 405а, ал.3 от КТ има силата на безсрочен трудов договор, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството. Отправено е искане до съда, за отмяна на оспореното решение и оставяне в сила на НП. В съдебно заседание жалбата се поддържа в представено писмено становище. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Ответната страна – „Крафт крю“ ЕООД, с управител А.В.И., чрез упълномощения от него процесуален представител е депозиран отговор на касационната жалба, с който оспорва жалбата и моли оспореното решение да бъде оставено в сила, като законосъобразно и правилно.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна счита жалбата за неоснователна. Пледира правилност на въззивното решение, като постановено при спазване на процесуалните правила и съответствието му с материалния закон.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – Варна намира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Дружеството е санкционирано заради това, че в качеството му на работодател не е извършил задължително застраховане за риск трудова злополука на лицето Иван Маринов Ангелов, установено по време на проверката по работни места на 24.11.2022 г. в гр.Варна , Островна зона, на територията на кораборемонтен завод „Одесос“, кей № 6, м/к „Сий Лайън“, да изпълнява трудови функции на общ работник/чистач в основната дейност на дружеството – КИД 81 „Дейност по обслужване на сгради и озеленяване“ с коефициент на трудов травматизъм през 2022 г. – 0,86- по-висок от средния за страната – 0,64, поради което застраховката била задължителна предвид Заповед № РД-01-289 от 25.10.2021 г. за определяне коефициента на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2022 г., издадена от министъра на труда и социалната политика.
Нарушението е извършено на 24.11.2022 г. в гр. Варна, към който момент е следвало работника да има сключена застраховка за риск трудова злополука.
Районен съд – Варна е приел, че в хода на административнонаказателното производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Този извод на съда е мотивиран с това, че в АУАН и НП липсва пълно, точно и ясно описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Не са посочени конкретните факти, касаещи съставомерни признаци на твърдяното за извършено нарушение. Описанието на нарушението и в двата акта се свежда до констатацията, че дружеството, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, има качеството „работодател“ по отношение на лицето И. А., както и липсата на факти, въз основа на които административнонаказващият орган е стигнал до извод, че извършваната от дружеството дейност се квалифицира по икономическа дейност с код КИД 81.
Решението е правилно. Същото е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.
Съгласно чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, описанието на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, са сред задължителните реквизити на наказателното постановление.
Правилно РС-Варна е стигнал до извод, че както в АУАН, така и в НП липсват мотиви относно категоризацията на дейността, която е извършвал работника в полза на дружеството.
По силата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата на задължителното застраховане на работници и служители за риска „трудова злополука“, на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Законодателят в разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ предвижда, че работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска „трудова злополука“ за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
Съгласно ал.2 при определяне на условията и реда по ал.1 се отчитат осъществяваната икономическа дейност на предприятието и средното за страната ниво на коефициентите за честота и тежест на трудовите злополуки. На основание чл.276, ал.1 от КТ е издадена Заповед № РД-01-289/25.10.2021 г. на МТСП, съгласно която икономическа дейност „дейности по обслужване на сгради и озеленяване“ е с код 81 по КИД -2008 и коефициент на трудов травматизъм 0,86. В НП не са изложени факти, от които да се установява, че общият работник/чистач е такъв в сграда или по озеленяване, като се посочат конкретните обекти, за да може да се извърши проверка относно тези факти, съответно за да се приеме, че работодателят е следвало да извърши задължително застраховане за риск „трудова злополука“.
Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение издадено на основание чл.405а, ал.1 от КТ от инспектор в ДИТ – Варна обявява, че от 24.11.2022 г. е налице сключено трудово правоотношение между „Крафт крю“ ЕООД и И. А.на длъжност общ работник, почистване. „Крафт крю“ ЕООД не оспорва, че постановлението е влязло в сила. От посоченото постановление също не се установяват факти от значение за спора, а именно че И.
А.на 24.11.2022 г. е извършвал дейност по обслужване на сгради и озеленяване.
По изложените съображения настоящият състав на
Административен съд – Варна приема, че оспореното решение следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Предвид изход на спора, искането на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, по аргумент на противното на чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК, поради което съдът го оставя без уважение. Ответникът не е претендирал разноски, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2, изречение първо , предл. първо от АПК , във връзка с чл.63в от ЗАНН, съдът Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №778/22.05.2023 г. постановено по НАХД № 1160/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател:
Членове: