Решение № 1300 от 15.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1300 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛА ЕМ. СПАСОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20261110200435 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „,,***''“ ООД, ЕИК ,,***'', със седалище и адрес на управление - област София, Столична община, гр. София, бул. „,,***'' ет. 5, представлявано от управителя Н.П.П., чрез упълномощен представител – юрисконсулт Ц.С.Б., срещу Наказателно постановление (НП) №008226/20.11.2025г., издадено от главен директор на Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл. 233, ал. 2 от Законa за защита на потребителя (ЗЗП) на дружеството-жалбоподател билa наложенa „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лева, за извършено нарушение на чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл.

68д, ал. 1, пр. 1 от ЗЗП.

В жалбата се оспорва издаденото наказателно постановление, като се сочи, че същото е незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с установената съдебна практика. Твърди се, че материалният закон е бил приложен неправилно, тъй като следвало да бъде приложен Закона за потребителския кредит, който съдържа специални състави на административни нарушения и специална методика за изчисляване на годишен процент на разходите (ГПР). Изтъква се, че законодателят изрично е уредил какво се включва и какво се изключва при калкулирането на ГПР, като в тази връзка в жалбата се навежда, че не е възможно актосъставителят и административнонаказващият орган да „коригират“ волята на нормотвореца, посредством разширително тълкуване на нормите на ЗЗП.

Поддържа се, че потребителят е бил предварително и надлежно информиран за условията относно обезпечението, последиците от неговото непредоставяне и точния размер на дължимата неустойка, поради което, според дружеството-жалбоподател, не е възможно да бъде прието, че е налице заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д от ЗЗП. Изтъква се, че задължението за заплащане на неустойка не следва да бъде възприемано като разход, който следва да бъде отчитан при изчисляването на 1

ГПР, тъй като неговото възникване е обусловено от неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение в съответствие с условията и сроковете по договора.

Обръща се внимание на това, че съгласно чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП, когато Комисията за защита на потребителите установи, че търговската практика е нелоялна, председателят на Комисията издава заповед, с която забранява прилагането на търговската практика.

В тази връзка се твърди, че е било допуснато нарушение на чл. 68л от ЗЗП, тъй като, според жалбоподателя, при липса на издадена заповед от председателя на КЗП, административнонаказващият орган не е разполагал с възможността да издаде наказателно постановление. Навежда се, че в наказателното постановление твърдяното нарушение било описано общо и противоречиво, като обстоятелствената част не била ясно разграничена от правната. Сочи се също, че в наказателното постановление не било отразено по какъв начин потребителят е бил въведен в заблуждение. Според жалбоподателя в обжалвания акт административнонаказващият орган е преразказал съдържанието на договора за потребителски кредит, без обаче да приложи правилно релевантните норми от ЗПК, касаещи годишния процентен разход. Изтъква се, че в наказателното постановление не са били обсъдени всички възражения, релевирани от санкционираното юридическо лице. В подкрепа на изложените в жалбата възражения се посочва съдебна практика на националните съдилища. По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Претендира се в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лева.

В съдебно заседание, жалбоподателят – редовно призован, не се явява, не изпраща представител. По делото е постъпила писмена молба (л.72-л.73 по делото), изготвена от юрисконсулт Ц.Б., надлежно упълномощена от жалбоподателя. В писмената молба се иска отмяна на наказателното постановление. Алтернативно е формулирана молба за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна – главен директор на Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, редовно призована, се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт – Х.С.Г., който моли подадената жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Юрисконсулт Г. поддържа, че от събрания доказателствен материал по категоричен начин се установява, че дружеството-жалбоподател осъществява заблуждаваща търговска практика, изразяваща се в неправилно изчисляване на годишния процент на разходите.

Юрисконсулт Г. счита, че не са били допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. С оглед изложеното иска процесното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството-жалбоподател „,,***''“ ООД, ЕИК ,,***'', е юридическо лице, регистрирано на територията на Република България, със седалище и адрес на управление – област София, Столична община, гр. София, бул. „,,***'' ет. 5, представлявано от управителя Н.П.П.. Информацията, публикувана в търговския регистър на Република България е общодостъпна. От нея става ясно, че предметът на дейност на дружеството-жалбоподател се изразява в отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, съгласно ЗКИ.

На 23.10.2024 г. в гр. София, дружеството-жалбоподател „,,***''“ООД предоставило по договор за потребителски кредит №,,***'' на потребителя Е.И.С. потребителски кредит в размер на 1400,00 лева. Съгласно чл. 3 от договора за потребителски кредит №,,***'' кредитополучателят се задължил да върне кредита в 2 срок от пет месечни вноски, с обща сума за плащане 1586,18 лева. В чл. 5 от договора за потребителски кредит №,,***'' било уредено следното:

„Чл. 5. (1) Страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените по долу обезпечения:

1. Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или

2. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия:

1. При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не помалко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната.

2. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по- малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната.

3. Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора.

4. Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение;

5. Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ;

6. Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.

(2) Страните се споразумяват, че кредитополучателят ще предостави посоченото в ал. 1обезпечение в срок до 3 (три) дни от сключване на настоящия договор.“ Същевременно чл. 11, от сключения договор предвиждало следното:

„Чл. 11. (1) С подписването на настоящия договор Кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл. 5 от настоящия договор обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в настоящия договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 603.82 лева..

(2) Страните се съгласяват, че в случаите по предходната алинея дължимата неустойка ще бъде заплатена разсрочено - съобразно посочения в приложение 1 към настоящия договор за кредит начин.“.

За отпуснатия потребителски кредит, в договора за потребителски кредит №,,***'' бил посочен годишен процент на разходите в размер на 54,98%, който включвал единствено договорената възнаградителна лихва, но не и разходите за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение в съответствие с условията и сроковете по договора.

На 29.04.2025 г. в Комисия за защита на потребителите постъпила жалба от потребителят Е.И.С. срещу дружеството-жалбоподател „,,***''“ООД, в която се съдържало оплакване от нелоялно поведение от страна на дружеството-жалбоподател, както и молба за съдействие. В жалбата се твърдяло, че потребителят е сключил договор за потребителски кредит с дружеството „,,***''“ООД, като по силата на сключения договор на потребителя била предоставена парична сума в размер на 1400,00 лв. В жалбата се твърдяло също, че на 28.10.2024 г., с цел да бъде намалена лихвата по договора, потребителят направил погасителна вноска в размер на 1000,00 лева, като последващите четири месеца същият довнесъл по 100,00 лева на месец. В жалбата било изложено и това, че през месец март при проведен телефонен разговор 3 потребителят бил информиран, че дължал още 673,00 лева.

Подадената жалба била заведена с вх. № Ц-03-515/29.04.2025 г.

По повод депозираната жалба била извършена проверка на дружествотожалбоподател „,,***''“ООД по спазване изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите. С писмо с изх. № Ц-03-5150/22.05.2025 г. контролният орган уведомил дружеството-жалбоподател за постъпилата жалба и изискал от същото предоставянето на следната информация и документи: заверено копие от досието по договора с жалбоподателя (искане за кредит, стандартен европейски формуляр, договор за кредит, погасителен план и/или други документи, свързани с отпуснатия кредит), извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания по договора с жалбоподателя (изплатени главница, лихва, такси и други разходи), възникналите за потребителя допълнителни разходи във връзка с договора, както и съответните основания (дата на възникване/изискване за плащане), и актуална тарифа за таксите, комисионните и разходите за допълнителните услуги на дружеството.

С писмо от дружеството-жалбоподател „,,***''“ ООД в КЗП били предоставени изисканите документи за проверка, включително договор за потребителски кредит №1117303 от 23.10.2024 г., искане за сключване на договор за кредит от 22.10.2024 г. и извлечение за извършените и предстоящи плащания по договора за паричен заем №,,***'' от 23.10.2024 г.

След преглед на представените писмени доказателства, проверяващите служители при КЗП констатирали, че в погасителния план към договора за потребителски кредит №,,***'' от 23.10.2024 г. към погасителните вноски са били включени и вноски за заплащането на неустойка при необезпечен кредит.

Проверяващият екип счел, че ако стойността на разходите за „вноска неустойка“ е била включена в стойността на ГПР, потребителят е щял да има реална представа за цената на кредита и да направи информирано решение за сключване на договора.

Проверяващите служители при КЗП приели, че дружеството-жалбоподател „,,***''“ООД е осъществило на 23.10.2024г. в гр. София спрямо потребителя Е.С. нелоялна, заблуждаваща търговска практика, изразила се в предоставянето на невярна информация чрез договора за потребителски кредит относно размера на ГПР по договора.