Решение № 4738 от 17.07.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 7769/2024
- Вид
- Решение № 4738
- Подписан
- 17.07.2025
- Състав
- Стефан Кюркчиев
Цитирани разпоредби
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 68 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 7 · Конституция на Република България
- чл. 255 · Наказателен кодекс
- чл. 255, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 255, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 199, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 18 · Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация
РЕШЕНИЕ
№ 4738 гр. София, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-8 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Стефан Кюркчиев при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Гражданско дело № 20241100107769 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът Д. Ю. Б. поддържа твърдение, че претърпял значителни неимуществени вреди, като последица от незаконосъобразните актове на органите Прокуратурата на РБ, които били осъществени като пряка и непосредствена последица от повдигането и поддържането на обвинение срещу него в извършването на тежко умишлено престъпление от общ характер.
В исковата молба се твърди, че на 29.07.2013 г. било образувано досъдебно производство № 272/2013г. по описа на ГД „НП - МВР“, пр. пр. № 4230/2012г. по описа на СГП за извършени престъпления по чл. 255, ал. 1, т. 2 и т. 6 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, по което бил разпитван няколко пъти като свидетел и му били изисквани документи. С постановление от 25.10.2018 г. на СГП, ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем по посоченото досъдебно производство за извършване на тежки умишлени престъпления по чл. 255, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 6 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК; по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 и т. 6 вр. с чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 255, ал. 1 НК и по отношение на него била взета мярка за неотклонение „подписка“. С постановление от 12.05.2023 г. /влязло в законна сила на 10.02.2024г./ воденото срещу ищеца наказателно 1 производство било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК и била отменена наложената му мярка за неотклонение.
Фактът на образуваното наказателно производство създал множество притеснения за ищеца, понеже го принудил многократно да се явява на разпит, да организира и заплати адвокатска защита, поради това, че за престъплението, за което бил обвивен било предвидено наказание „лишаване от свобода“, конфискация на част или на цялото имущество, а наред с това застрашавал професионалната реализация на ищеца, защото предвиждал и лишаване от адвокатска правоспособност.
Независимо от изложеното ищецът поддържа твърдения, че периодът на извършване на разследването бил прекомерен и неоправдано дълъг, а Прокуратурата на РБ поддържала обвинението независимо, че доказателства в тази насока липсвали. Неоправдано голямата продължителност на досъдебното производство причинила на ищеца сериозни неимуществени вреди, които продължава да търпи и до настоящия момент, тъй като бил подложен на голям стрес от съществуващата възможност да бъде осъден за умишлено престъпление, което не е извършил, а също така изпитвал срам и притеснения от познати и колеги. В резултат от образуваното наказателно производство срещу него, ищецът твърди да се е оттеглил от активно участие в неправителствените организации, в които до онзи момент участвал, а оттеглянето било определено от страна и притеснението, че при евентуално негово осъждане ще навреди на техния имидж. Като последица от незаконното обвинение в извършване на престъпление, ищецът твърди да е понесъл също и значителни по обем вреди върху здравето, което отчетливо се било влошило - появили се проблеми със стомаха и жлъчката, която впоследствие била оперативно отстранена, развил се хроничен гастрит, а ищецът отслабнал с около 20 килограма и страдал от безсъние.
Ищецът твърди също, че в резултат от предприетите действия от органите на досъдебното производство се влошило и неговото емоционално състояние: станал раздразнителен, започнал да изпада в депресивни състояния, свързани с перспективата да бъде осъден по повдигнатите му обвинения, което би довело до конфискация на неговото лично имущество, както и до лишаване от адвокатски права. Според твърденията на ищеца, вследствие на наказателното преследване били влошени и неговите семейни отношения – обострили се 2 отношенията със съпругата му и атмосферата в семейството станала тягостна, от което страдали и техните деца. Във връзка с изложеното, ищецът поддържа, че е налице осъществен деликт от ответника Прокуратурата на РБ поради повдигане на незаконосъобразно обвинение спрямо него за извършено умишлено престъпление, поради което счита, че са налице основания за ангажиране отговорността на Държавата по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
При изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати обезщетение в размер на сумата от 30 000 лв. – за претърпени от него неимуществени вреди, в периода от 25.10.2018 г. до 10.02.2024г., причинени в резултат от повдигнатото му незаконно обвинение за извършени престъпления от общ характер, заедно със законна лихва, считано от деня на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство – 10.02.2024 г. до деня на окончателното изплащане на сумата.
Исковата претенция е оспорена от ответника – Държавата, чрез процесуален субституент - Прокуратура на Република България. В подадения отговор от Софийска градска прокуратура, ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна по същество и недоказана по основание и размер. Ответникът поддържа становище, че ищецът не доказва фактическите си твърдения в исковата молба, които да установяват действително претърпените от него вреди, нито наличието на пряка причинно- следствена връзка между настъпването на твърдяните вреди от една страна и от друга страна – актовете и действията на органите на държавното обвинение.
Ответникът оспорва като недоказани и твърденията на ищеца за настъпили неимуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена последица от продължителността на наказателното производство, причина за която да е дейност на длъжностни лица при ответника. При преценка на релевираното от ищеца твърдение за продължителността на производството, следвало да се вземе предвид, че в случая всички действия на ответника са били насочени към законосъобразно провеждане на досъдебното производство като забавянето на процеса се дължало на обективни причини – фактическа и правна сложност на делото – разследвана била усложнена престъпна дейност и обвинението било насочено спрямо няколко лица.
Според изложените от ответника доводи, не са представени доказателства и в 3 този смисъл са недоказани твърденията на ищеца, че спрямо него е била взета мярка за неотклонение „подписка“, а наред с това не са били налице и данни да е била наложена друга мярка за процесуална принуда, което от своя страна доказвало по-ниска степен на претърпените вреди. Оспорват се като недоказани и твърденията на ищеца за влошеното му здравословно състояние в резултат от воденото срещу него наказателно производство.
Независимо от изложеното, ответникът оспорва и по размер предявения иск за неимуществени вреди, поддържайки становище за прекомерност на претендираното обезщетение, доколкото неговият размер не бил съобразен с принципа на справедливостта, визиран в чл. 52 от ЗЗД, с икономическите стандарти в страната и със съдебната практика по аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ. Оспорва като неоснователна и претенцията за присъждане на законна лихва.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства се установява, че с Постановление от 25.10.2018 г. за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение, ищецът Д. Ю. Б. е бил привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 272/2013 г. по описа на ГД „НП“, пр. пр. № 4230/2012 г. по описа на СГП за извършване на тежки умишлени престъпления по чл. 255, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 6 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК; по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 и т. 6 вр. с чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 255, ал. 1 НК и по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „Подписка“.
От съдържанието на представеното като доказателство по делото Постановление от 12.05.2023 г. на прокурор при СГП се установява, че воденото срещу ищеца Д. Ю. Б. наказателно производство е било прекратено на основание чл. 199, ал. 1 и чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК поради недоказаност и наложената мярка за неотклонение „подписка“ е била отменена. В мотивите на постановлението е посочено, че липсват доказателства, които да подкрепят изцяло и несъмнено обвинението на органите на досъдебното производство, поради което наказателното производство следва да се прекрати поради недоказаност. Не е спорно между страните по делото, а и посоченият факт се 4 установява от направеното отбелязване, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила на 10.02.2024 г.
От съдържанието на приетото като доказателство Писмо от ГД „Национална полиция“ рег. № 328600-5335 от 27.01.2025 г. се установява, че по отношение на ищеца Д. Ю. Б. има извършена полицейска регистрация по см. на чл. 68 от ЗМВР по ДП № 272/2013 г. по описа на ГДНП, която е извършена на 16.11.2018 г. за деяние по чл. 255 от НК, която към датата на писмото не е снета, поради това, че не е постъпвало мотивирано искане на регистрирания по см. на чл. 19, ал. 1, вр. чл. 18 от НРИСПР.
Като доказателства по делото са представени заверени преписи от Епикриза от Клиника по чернодробна, жлъчна, панкреатична и обща хирургия към Болница Токуда, от която се установява, че ищецът Д. Ю. Б. е постъпил за лечение в клиниката на 05.12.2021 г. и е бил изписан на 07.12.2021 г., както и Епикриза от Клиника по вътрешни болести, Отделение по гастроентерология към УМБАЛ Лозенец видно от която ищецът е постъпил за лечение на 04.01.2024 г. и е изписан на 08.01.2024 г.
В дадените пред съда показания, свидетелят В.Г.К. заявява, че упражнява адвокатска професия и че е бил нает в качеството на адвокат на ищеца – в процедурата по воденото срещу него наказателно производство. Ищецът му се обадил по телефона с молба да бъде негов адвокат като му казал, че са го извикали в Главна дирекция „Национална полиция“ за предявяване на обвинение, а свидетелят приел, тъй като познавал ищеца от преди това.
Ищецът му казал, че е във връзка с неосъществено строителство на фирма, в която са го ползвали като юридически съветник, а впоследствие се оказало, че е бил пълномощник на управителя. Свидетелят сочи, че когато ищецът му се обадил за първи път не бил спокоен и това, което му направило впечатление било, че се чувствал неудобно, че го занимава със себе и по такъв повод.
Посочва, че ищецът бил стажант при адв. И. дълго време, а неговата съпруга била помощник нотариус при съпругата на адв. И.. Свидетелят заявява, че лично той имал много хубави предишни впечатления от ищеца, а и самият адв. И. му споделял хубави впечатления от стажанта си, но възприел при срещата им, че ищецът изпитвал неудобство, когато го потърсил за да го попита дали той би желал да го представлява. Свидетелят се съмнявал, че е възможно ищеца да допусне някаква грешка или съвсем съзнателно да 5 допусне неточност, която да даде основание за обвинение срещу него, както се и оказало впоследствие. Свидетелят сочи, че ищецът го помолил да не говори по този въпрос с други техни колеги, тъй като според него много от тях познавали и адв. И. и ищеца. Относно външните прояви на социалното поведение на ищеца към онзи момент - свидетелят сочи, че бил прегледал своите записки по делото преди да дойде в съдебната зала, за да свидетелства и си спомня, че първият път когато ги били призовали за предявяване на обвинението било на 06.11.2018 г. в сградата на Главна дирекция „Национална полиция“. Помни, че преди това провели разговори, които били по-скоро свързани с очакваното снемане на пръстови отпечатъци и снимане. Той обяснил на ищеца, че най-вероятно ще се сблъска с този проблем, че при повдигане на обвинение за тежко престъпление органите на МВР снемат отпечатъци и правят т.нар. „полицейска регистрация“, а ищецът два пъти го попитал дали не може да бъде избегнато това нещо. Свидетелят си спомня, че на 6-ти ноември им представили обвинението, то се състояло от 4-ри отделни обвинения, по чл. 255 от НК, като две от 4-те обвинения били за продължавано престъпление от няколко деяния, като два от съставите били квалифицирани в особено големи размери.