Решение № 744 от 13.08.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 744 гр. Стара Загора, 13.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Георгиев при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело № 20245530101174 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба от А. А. Д., против „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД - София с претенция по чл.439, ал.1 ГПК вр.чл.124, ал.1 ГПК за недължимост на сумите, за които е получил покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело на ЧСИ г-н Н. М. по изпълнително дело № ***** поради погасяване на вземането за тях поради изтекла погасителна давност - сумата от 1055,25лева главница била присъдена с изпълнителен лист по ЧГД *****г. по описа на РС-Стара Загора, което вземане било погасено поради възникване на давност на главното задължение - погасени били и вземанията за законната лихва върху главницата, считано от 11.05.2016г., вземането за договорна лихва от 4,75лева, вземането за 175лева начислена неустойка по договора за потребителски кредит 3001396607 от 24.08.2015г., сключен от ищеца с „Профи Кредит България“ЕООД, за което е издаден изпълнителен лист по ЧГД № *****г. на РС-Стара Загора, както и за сумата от 325лева деловодни разноски по ЧГД № *****г. на РС-Стара Загора. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е представен подробен писмен отговор от ответника “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД - София, в който оспорва иска като изцяло неоснователен.

Твърдят, че въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение № *****г. бил издаден изпълнителен лист от 29.06.2016г. по ЧГД № *****г. на РС-Стара Загора, като от подаването на молба от 06.04.2017г. за образуване на изпълнително дело до ЧСИ Н. М. започнал да тече нов давностен период, като по изпълнителното дело били извършени изпълнителни действия на 13.04.2017г., на 14.12.2018г., на 25.03.2019г., 03.02.2022г. и 06.11.2023г. - които многократно прекъсвали давността, като предишният взискател „Профи Кредит България“ ЕООД, настоящият взискател „Кредит Инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД и ЧСИ Н. М.

1 предприемали необходимите действия в изпълнителния процес, като моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на ищеца.

В исковата си молба ищецът твърди, че през месец януари 2024г. получил от ЧСИ Н.

М. регистриран под №841 в Камарата на Частните съдебни изпълнители София, съобщение че на производство пред него се намирало образувано изпълнително дело ***** и по което дело ищецът имал качеството на длъжник. По това дело взискател било ответното дружество, което според изпратеното до ищеца съобщение било закупило чрез договор за прехвърляне на вземания от 08.08.18г. негово задължение към „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752. От изпратените до ищеца документи разбрал, че първоначално на 29.06.2016г. състав на PC Стара Загора в производството по ЧГД *****г. бил издал Заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу него и в полза на молителя „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752. Осъден бил да заплати на това дружество суми, произтичащи от договор за потребителски кредит 3001396607 от 24.08.2015г., които били както следва: 1055,25 лв. главница; 175 лв. неустойка, 4,75 лв. договорена лихва; законна лихва върху главницата считано от 11.05.2016г. до окончателното изплащане. Не бил уведомяван въобще за издадените по ЧГД *****г. по описа на PC Стара Загора документи, нито бил уведомен до този момент за образувано изпълнително дело ***** по описа на ЧСИ Н. М., както и не бил уведомяван по какъвто и да е било начин, че ответното дружество било закупило негово задължение към друго дружество и за което били издадени Заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Счита, че вземането на ответника към него с правно основание Изпълнителен лист издаден по ЧГД *****г. по описа на PC Стара Загора към настоящия момент било погасено по давност, поради неизвършване на действия за събиране на вземането. Моли съда със съдебен акт да се признае за установено в негова полза и спрямо ответника, че сумата дължима по изпълнителен лист по ЧГД *****г. по описа на Районен съд Стара Загора била недължима, поради погасяване на вземането по давност.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество КРЕДИТ ИНКАСО ИНВИСТМЪНТС БГ ЕАД с ЕИК 202423225 спрямо А. А. Д. с ЕГН **********, че не съществувало правото му на принудително изпълнение на сумата от 1235 лв. от които: 1055,25 лв. главница, ведно със законната лихва върху нея считано от 11.05.2016г.; 4,75 лв. договорена лихва; 175 лв. неустойка; 325 лв. разноски.

Сумата от 1055,25 лева - представляваща главница по договор за потребителски кредит 3001396607 от 24.08.2015г. сключен с Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752., за което бил издаден Изпълнителен лист по ЧГД *****г. по описа на PC Стара Загора и което вземане било погасено поради давност; Законната лихва върху сумата от 1055,25 лв. представляваща главница по договор за потребителски кредит 3001396607 от 24.08.2015г. сключен с „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752., за което бил издаден Изпълнителен лист по ЧГД *****г. по описа на PC Стара Загора и което вземане било погасено поради възникване на давност на главното задължение; Сумата от 4,75 лв.

2 представляваща договорена лихва върху сумата от 1055,25 лв. представляваща главница по договор за потребителски кредит 3001396607 от 24.08.2015г. сключен с Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752., за което бил издаден Изпълнителен лист по ЧГД *****г. по описа на PC Стара Загора и което вземане било погасено поради възникване на давност на главното задължение. Сумата от 175 лв. представляваща начислена неустойка по договор за потребителски кредит 3001396607 от 24.08.2015г. сключен с Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752., за което бил издаден Изпълнителен лист по ЧГД *****г. по описа н а PC Стара Загора и което вземане било погасено поради възникване на давност на главното задължение. Сумата от 325 лева - деловодни разноски, за което бил издаден на основание чл. 418, ал. 2 ГПК Изпълнителен лист по ЧГД *****г. по описа на P C Стара Загора и което вземане било погасено поради възникване на давност на главното задължение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.130 ГПК ответникът представя писмен отговор, в който твърди, че съобразно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство можел да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, като възраженията му могат да се основават на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество, искът по чл.439 ГПК бил отрицателен установителен иск и с него ищецът можел да установи, че изпълняемото право на взискателя по изп. дело, вследствие на новонастъпили факти след издаването на изпълнителния титул престанало да съществува или че изпълняемостта му не била настъпила. Предпоставка за уважаването на този иск била наличие на новооткрити и новонастъпили обстоятелства, за които длъжникът-ищец бил узнал след приключване на производството, в рамките на което било издадено изпълнителното основание.

Предпоставки за допустимостта на исковата претенция били: наличието на изпълняемо право, изпълнително основание и висящ изпълнителен процес срещу длъжника в производството. Във връзка с това било застъпено в правната теория и практика становището, че за уважаването на претенция, чието основание било именно установяването на недължимост, било необходимо по делото да се установи наличие на настъпил след издаването на заповедта за изпълнение факт, който трябвало да опровергава установената със съдебния акт дължимост на вземането, т.е. че изпълняемото право било отпаднало, поради факти и обстоятелства, осъществени след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване-които изключвали или погасявали спорното право. Във връзка с изложеното счита, че така предявеният иск се явявал допустим. Със същия се излагали факти, които обосновавали правния интерес на ищеца и чието евентуално настъпване се обуславяло от обстоятелства, настъпили след влизане в сила на изпълнително основание. Намира, че така предявеният иск бил изцяло неоснователен.

С исковата молба се поддържало, че вземанията на ответника, материализирани в изпълнителния лист от 29.06.2016 г., били погасени по давност. В хода на образуваното срещу ищеца по описа на ЧСИ Н. М. дело № ***** данни за действия, годни да прекъснат давността, липсвали, поради което се бил породил и правният интерес на ищеца да депозира иск пред PC- Стара Загора.

3

Счита, че твърденията на ищеца не се подкрепяли от фактите по образуваното срещу него изпълнително дело, поради което и възразява срещу същите. Това налагало и претенцията на ответника искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

Между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, в качеството му на Кредитор, от една страна, и А. А. Д., в качеството му на Кредитополучател, от друга, бил подписан Договор за кредит № 3001396607, съгласно който за Д. било възникнало задължение срещу отпуснатата му в заем сума, да издължи горепосочения кредит, съгласно условията по същия.

Поради неспазване на поетия от ищеца ангажимент по сключения договор за кредит, предишният взискател бил пристъпил към принудително изпълнение, след като се бил сдобил с годно изпълнително основание, като по молба на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД било образувано изп. дело № ***** по описа на ЧСИ Н. М. и бил приведен в изпълнение изпълнителният лист, вземанията по който Д. претендирало да се били погасили по давност. Съгласно законодателната уредба у нас, издаването на изпълнителен лист се предшествало от издаването на специален съдебен акт-заповед за изпълнение, чрез която се установявало дали вземането било спорно и която съставлявала съдебно изпълнително основание. В настоящия случай се касаело за влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение, издадена в производство по чл. 410 от ГПК. Съгласно съдебната практика, доколкото заповедното производство се инициирало със заявление за издаване на заповед за изпълнение, а не чрез искова молба, то принципно заявлението за издаването на заповед за изпълнение нито спирало, нито прекъсвало давността, като този ефект се постигал едва с евентуалното предявяване на иск при условията на чл.422, ал.1 от ГПК.

В същото време обаче, застъпено било мнението, че същият ефект имал и влязлата в сила заповед за изпълнение, която стабилизирала вземането и от влизането й в сила започвало да тече нова давност, която всякога била петгодишна по аналогия от разпоредбата на чл.117, ал. 2 ЗЗД, която била приложима и в настоящия случай. Във връзка с изложеното, следвало да се приеме, че заповедта за изпълнение била влязла в сила, доколкото нямало данни за подадено в заповедното производство възражение, респ. провеждане на производство за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение. От този момент започнала да тече давността по чл.117 ал.2 ЗЗД. След като въз основа на влязлата в сила заповед № ***** г. бил издаден изпълнителен лист № ***** г. от Районен съд- Стара Загора, възможността за погасяване по давност на присъдените в същия суми била препятствана с подаването на молба за образуване на ИД на 06.04.2017 г., с която първоначалният взискател бил възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ М.. На тази дата е прекъсната погасителната давност, тъй като съгласно Тълкувателно Решение от 26.06.2015г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС „...е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл.

426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК." По аргумент на противното, следва да заключи, че молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се възлагали правата по чл. 18 ЗЧСИ била редовна и води до прекъсване на започналата да тече с издаването на ИЛ в полза на 4 кредитора погасителна давност (е тази насока е и Решение №169 от 04.06.2018г. на Окръжен съд - Враца: „Според Окръжен съд, от събраните по делото доказателства се установява, че по изпълнително дело *** първоначалният взискател е поискал извършването на изпълнителни действия с молбата за образуване на изпълнително производство от ***, доколкото в тази молба той е възложил на ЧСИ права по чл.18 от ЗЧСИ) и именно от 06.04.2017 г. бил започнал да тече нов давностен период. След като следвало да изтече на 06.04.2022 г., така започналата да тече отново давност била прекъсната със следните извършени по делото изпълнителни действия: независимо дали такъв бил насрочен или не. фактът на манифестиране желанието на взискателя по категоричен начин показвал, че същият проявявал интерес към висящността на процеса и желаел същата да се поддържа и занапред. С ППИ от 25.03.2019 г. и 03.02.2022 г. (по молби на взискателя) длъжникът бил уведомен за предстоящо описване на собствените му движими вещи, находящи се в дома му.