Решение № 42 от 17.03.2026, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Частно наказателно дело 39/2026
- Вид
- Решение № 42
- Подписан
- 17.03.2026
- В сила
- 25.03.2026
- Състав
- Веселка Цокова Иванова
РЕШЕНИЕ
№ 42 гр. Враца, 17.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Веселка Ц. Иванова при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова в присъствието на прокурора В. В. В. като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело № 20261400200039 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 32, вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС) и е образувано въз основа на искане за признаване на решение на съдебен орган на Кралство Нидерландия, а именно Решение № 96-111293-24 от 10.10.2024 г., издадено от Окръжен съд-Ротердам, Кралство Нидерландия, влязло в сила на 17.06.2025 г. Със същото е наложена финансова санкция–глоба в размер на 1000 евро за извършено от българския гражданин Д. П. Д. от с. ***, обл. Враца, нарушение на чл. 163, ал.2 от Закона за движението по пътищата от 1994 г. на Кралство Нидерландия. Решението е придружено с удостоверение, ведно с превод на български език, издадено в изпълнение на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.
В съдебно заседание представителят на ОП-Враца заявява, че от събраните доказателства не би могло да се направи извод, че засегнатото лице е било призовано/уведомено за съдебния процес и за възможността да му бъде наложена глоба, с което не са изпълнени изискванията на чл. 35, т. 10, б. "а" ЗПИИАКОРНФС, гарантиращи правото му на защита. По тези съображения счита, че следва да бъде отказано признаване на решението на съдебния орган на Нидерландия, с което е наложена финансова санкция на засегнатото лице.
Засегнатото лице Д. Д. редовно призован, се явява лично в съдебно заседание, проведено на 25.02.2026 г. Заявява, че е бил задържан в полицията в гр. Ротердам за извършено нарушение на правилата за движение, но след четири часа е бил освободен 1 и впоследствие се е прибрал в България. Твърди, че в нито един момент не е бил уведомяван за съдебния процес, както и за възможността при неявяване да му бъде наложена финансова санкция. В последното по делото съдебно заседание Д. не се явява и не взема становище по същество.
Въз основа на наличните доказателства по делото, съдът приема за установено следното:
Представеното за признаване и изпълнение решение за налагане на финансова санкция е такова по чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПИИАКОРНФС, а именно издаден от съдебен орган (Окръжен съд гр. Ротердам) и влязъл в сила в държава-членка на Европейския съюз акт за налагане на задължение за плащане на глоба за извършено нарушение на правилата за движение на територията на Кралство Нидерландия.
Този акт е придружен, съгласно изискването на чл. 4 и чл. 5 ЗПИИРКОРНФС, от удостоверение по образец, съгласно приложение № 2 към закона и в изпълнение на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.
Удостоверението е издадено и подписано от съответния компетентен орган на издаващата държава - Централно инкасаторско бюро към нидерландското Министерство на правосъдието (CJIB) гр. Леуварден, който е удостоверил и неговото съдържание и е преведено на български език.
Окръжен съд-Враца приема, че е компетентен орган да признае и да постанови изпълнение на решението за налагане на финансова санкция, респективно, да откаже да признае такова решение, издадено в друга държава-членка на Европейския съюз по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 ЗПИИАКОРНФС, тъй като е окръжен съд по местоживеенето и обичайното местопребиваване на засегнатото лице.
Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова санкция на Д. Д. не следва да бъде признато и изпълнено на територията на Република България.
Съображенията за това са следните:
Съобразно разпоредбата на чл. 35, т. 10 ЗПИИАКОРНФС, съдът може да откаже да признае и допусне изпълнението на решение за налагане на финансова санкция, ако установи, че съгласно удостоверението засегнатото лице не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, освен ако удостоверението не съдържа информация за спазване на едно от следните условия съобразно законодателството на издаващата държава: а/ лицето е било призовано лично и по този начин е било своевременно уведомено за определената дата и място на съдебния процес или е било официално информирано за това по друг начин, безспорно доказващ уведомяването за насрочения съдебен процес, както и за възможността за постановяване на решение, ако не се яви; б/ след като е било своевременно уведомено за насрочения съдебен процес, лицето е упълномощило защитник или такъв му е бил назначен от съда и такава защита 2 действително е оказана; в/ след като решението е било връчено лично и лицето е било изрично уведомено за правото на обжалване или ново разглеждане на делото с негово лично участие, при което делото може да бъде преразгледано по същество с представяне на нови доказателства и възможност за отмяна на първоначалния акт, то изрично е заявило, че не оспорва решението или не е поискало ново разглеждане или обжалване в предвидения срок.
В конкретния случай в представеното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, раздел "з", изрично е посочено, че лицето не е било призовано лично и не се е явило лично, но чрез други средства действително е получило официална информация за дата и място на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, по начин, който недвусмислено доказва, че то е било уведомено за насрочения съдебен процес и за възможността за постановяване на такова решение, ако не се яви.
Настоящият съдебен състав прие, че направеното в удостоверението отбелязване за начина, по който това условие е изпълнено – "при задържането засегнатото лице е получило лично документите от полицията", е непълно и недостатъчно да се приеме, че лицето е разбрало за предстоящия съдебен процес и последиците от него. Поради това на основание чл. 32, ал. 3 ЗПИИАКОРНФС съдът извърши консултация с компетентния орган на издаващата държава, изисквайки допълнителна подробна информация за това по какъв друг подходящ начин засегнатото лице е било уведомено лично за съдебния процес, вследствие на който е постановено решението за налагане на финансова санкция, включително какви точно документи са му били връчени при задържането му в полицията.
На 05.03.2026 г. в Окръжен съд-Враца на ел.поща е депозирано писмо от компетентния орган на издаващата държава - CJIB гр. Леуварден, в което общо се посочва, че съответното лице е получило документите от полицията лично при ареста си и не разполагат с друга информация.
При това положение съдът приема, че нито в удостоверението, нито от информацията, съдържаща се в писмото, по категоричен начин може да се приеме, че в случая при постановяване на съдебното решение за налагане на финансова санкция са спазени условията по чл. 35, т. 10, б. "а" ЗПИИАКОРНФС.
Съдът счита, че общото позоваване на "връчени документи" в полицейско управление не може да замести изискването за надлежно уведомяване по смисъла на закона. За да бъде гарантирано правото на защита, от документите трябва недвусмислено да произтича, че лицето е било наясно за съдебния процес, както и за правните последици от неявяването си пред съда. Липсата на данни за съдържанието на връчените книжа препятства възможността на настоящия състав да направи извод, че засегнатото лице е било редовно уведомено за съдебния процес по начин, който му 3 позволява да организира защитата си.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 35, т. 10, б. "а" от ЗПИИАКОРНФС, поради което признаването и изпълнението на чуждестранния съдебен акт следва да бъде отказано.
Водим от горното и на основание чл.32, ал.1, вр. чл. 16, ал. 7, т. 2, вр. чл. 35, т.
10, б. "а" ЗПИИАКОРНФС, Окръжен съд-Враца
РЕШИ:
ОТКАЗВА да признае и изпълни Решение № 96-111293-24 от 10.10.2024 г., издадено от Окръжен съд-Ротердам, Кралство Нидерландия, влязло в сила на 17.06.2025 г., с което на Д. П. Д.-роден на 05.02.1985 г., българин, български гражданин, с постоянен адрес в с. ***, обл. Враца, ул. "***" № 8, ЕГН ********** е наложена финансова санкция–глоба в размер на 1000 евро, за нарушение на чл. 163, ал. 2 от Закона за движението по пътищата от 1994 г. на Кралство Нидерландия.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд-гр. София.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентният орган на издаващата държава – Централно инкасаторско бюро към нидерландското Министерство на правосъдието (CJIB) гр. Леуварден, за постановения отказ от признаване на Решението, като уведомлението бъде в превод на езика на издаващата държава, а съгласно чл. 13, ал. 1 ЗПИИАКОРНФС разноските са за сметка на Република България като изпълняваща държава.
КОПИЕ от горното уведомление да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република България.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
4