Решение № 17613 от 15.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17613 гр. София, 15.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110157706 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени от ищеца „Ти Би Ай Банк“ ЕАД срещу ответника В. Г. Т. обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4533,62 лв., представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 7001188551 от 08.04.2020г., сумата от 994,37 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.05.2022 г. до 05.11.2022 г., сумата от 177,50 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.05.2022 г. до 10.11.2022 г, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 64910/2022г. на СРС, 145 състав.

Ищецът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД твърди, че на 08.04.2020 г. сключил Договор за потребителски кредит № 7001188551 с ответника В. Г. Т.. На основание така сключения Договор ищецът предоставил на ответника сума в размер на 7152,83 лв. Твърди, че в чл. 7 ал.1 от Договора бил посочен размерът на предоставения кредит от 7152,83 лв., а съгласно чл. 7, ал.2 от Договора средствата по кредита се превеждали от кредитора по банкова сметка на потребителя. Твърди, че общото крайно задължение по Договора (чл. 10 от Договора) възлизало на 14 170,76 лв., която сума била разсрочена на 40 погасителни месечни вноски 39 вноски по 354,27 лв., ведно с последна изравнителна вноска в размер на 354,23 лв.

Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвявал предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент, бил в размер на 46,14 % (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора). Сочи, че месечната вноска по кредита е състояла от два компонента: главница и договорна лихва. Твърди, че със заявление за рефинансиране на задължение от 08.04.2020 г.

1 кредитополучателят е пожелал да рефинансира свое задължение по договор ********** в размер на 7152,83 лв. Посочва, че длъжникът е преустановил плащанията по договора, като не били заплатени вноски с падежи 15.05.2022 г., 15.06.2022 г. и 15.07.2022 г., вследствие на което било изпратено Уведомление за предсрочна изискуемост ИД PS 1421 0080Q0 N с баркод 9122101400285, получено от Стоянка Т.а - съпруга на ответника на 05.11.2022 г., видно от приложената обратна разписка ИД PS 1421 0080Q0 N с баркод 9122101400285.

Посочва, че за процесните вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 64910/2022г. на СРС, 145 състав, срещу дължимостта на които ответникът възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. С оглед гореизложеното моли да се признае за установено, че ответникът му дължи процесните вземания. Претендира законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника В. Г. Т., с който оспорва предявените искове. Сочи, че на 17.05.2019 г. сключил Рамков договор за платежни услуги за физически лица с „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, както и Договор за потребителски кредит № ********** със срок на договора за кредит – 25.05.2022 г. Твърди, че по време на извънредното положение, въведено със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение е бил въведен в заблуждения от ищеца. Посочва, че тогава е бил подготвен процесният Договор за потребителски кредит № 7001188551 от 08.04.2020 г., като по този начин вместо да му бъде предоставена възможност да се възползва от предвидените в закона преференции във връзка е обявеното извънредно положение, е била подготвена процедура, при която да бъде въведен в заблуждение и вместо отлагане на плащането по месечните вноски по договора от 17.05.2019г., е бил манипулиран и изготвен нов договор за потребителски кредит, който съдържал нови условия, различни от тези, подписани от него на 17.05.2019 г., но какъвто договор той е нямало как да подпише, тъй като не е имал възможност да посети офис на банката поради обявените мерки по силата на Закона. Оспорва, че подписът заявлението-декларация за установяване на договорни отношения от 08.04.2020г., в графа „заявител“ е негов, като поддържа, че подписът му бил имитиран. Сочи, че съгласно чл. 9.1 от Договор за потребителски кредит № ********** от 19.05.2019 г. лихвеният процент, с който се олихвява предоставения му кредит, изразен като годишен лихвен процент е бил в размер на 31.95 %, а годишният процент на разходите възлизал на 48.55 %. В чл. 9.1 на процесния Договор за потребителски кредит № 7001188551 от 08.04.2020г. лихвеният процент бил завишен на 46,41 %, а годишния процент на разходите - ГПР - на 49,03 %. Позовава се на нарушения на императивните изисквания на чл.

11, т. 11 – т. 26 от ЗПК при сключване на договора за кредит, с оглед поддържа, че същият е нищожен. Счита че уговорената годишна лихва от 46,41% представлява неравноправна клауза. Счита, че от процесния договор не може да се извлече как е получен посоченият ГПР от 49,03 %, че определеното в договора обезщетение за забава за просрочие на плащанията по договора за кредит е в противоречие с чл. 33, ал. 2 от ЗПК и чл. 143, т. 5 от ЗЗП, както и че всички съставени от ищеца документи във връзка с договора за кредит са били с шрифт по-малък от 12, обстоятелства, които обуславят нищожността на договора. С оглед 2 гореизложеното моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е взела становище за основателност на предявените искове.

Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предяви са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК, по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл.

240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК и с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 240, ал.

2 ЗЗД вр. в тежест на ищеца по делото е да докаже възникване на правоотношение по договор за кредит с твърдяното от него съдържание, предоставянето на сумата, усвояването на кредита от кредитополучателя, както и че разпоредбите на договора са представени по ясен и разбираем начин, с еднакъв по вид, формат и размер на шрифт – не по-малък от 12.

По иска с правна квалификация чл. 422 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже възражението си, че при подписване на процесния договор за кредит е бил въведен в заблуждение, а при установяване на фактите в доказателствена тежест на ищеца, в тежест на ответника е да установи, че е погасил задълженията си по договора чрез плащане.

При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

По делото като доказателство е приет договор за потребителски кредит № 7001188551 от 08.04.2020г., носещ на всяка страница подпис за кредитор и потребител. В чл. 7.1 от договора е посочен размерът на предоставения кредит – 7152,83 лв. Съгласно чл. 10 от процесния договор за потребителски кредит общо дължимата от потребителя сума по договора възлиза общо на 14170,76 лв. при ГПР от 49,03 % Според погасителния план по чл.

11.2, инкорпориран в договора, сумата е следвало да бъде погасена на 40 погасителни месечни вноски в периода от 15.07.2020г. до 15.10.2023г. (краен срок на договора), като 39 от вноските са в размер на 354,27 лв., а последната вноска е в размер на 354,23 лв. В чл. 9.4. от договора е предвидено, че при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие, която се формира от ОЛП + 10 пункта надбавка.

По делото е представено заявление за рефинансиране на задължение от 08.04.2020г., с което ответникът е заявил желание да рефинансира свое предходно задължение към ответника по Договор за потребителски кредит № **********/17.05.2019г. на стойност от 3

7152,83 лв.

С договор за продажба на вземания от 30.10.2023г. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД – продавач, е прехвърлил на третото лице-помагач „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД своите вземания по договори за потребителски кредит, сключени с физически лица, които вземания са индивидуализират в отделно приложение № 1 към договора. Прието е извлечение от Приложение № 1 от 30.10.2023г., от което се установява, че вземанията по договор за потребителски кредит № 7001188551 от 08.04.2020г., са прехвърлени на ищеца. Приложено е и потвърждение на извършената цесия, както и уведомително писмо до ответника за извършената цесия, връчено на ответника в хода на производството.

По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че процесният договор за кредит и общите условия към него за платежни услуги на физически лица са изписани с шрифт „Ariel Narrow“ и размер от 12 пункта.

При така събраните и обсъдени доказателства, съдът намира следното от правна страна: предявените искове имат за предмет установяване на вземания, чийто правопораждащ факт несъмнено е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, съгласно който това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне, като не са налице изключенията по чл. 4 ЗПК, а заемателят се явява потребител – лице, което при сключването на договор за потребителски кредит, действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно за процесния договор важат допълнителните изисквания за действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.

2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби са императивни и за спазването им съдът следи служебно в производството по искове за вземания, основани на договори за потребителски кредит.

Договорът за потребителски кредит е формален и реален, като законът изисква да бъде сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител (чл. 10, ал. 1), която в настоящия случай е налице. За да бъде завършен фактическият състав на договора е необходимо заемната сума да бъде предадена на кредитополучателя или размерът на кредита да бъде усвоен по друг, предвиден в договора начин.

В случая от съдържанието на разглеждания договор се установява, че съгласно чл. 7.2.1 при потребителски кредит за общо ползване, какъвто е процесният, средствата по кредита се превеждат от кредитора в срок до 3 работни дни, считано от датата на сключване на договора по сметката на потребителя, открита в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и посочена в чл. 11.2.

Кредитът се счита за усвоен от потребителя в деня, в който кредитните средства постъпят по банковата му сметка.

4

Ответникът е оспорил изрично сключването на нов договор за кредит с твърдяното съдържание от 08.04.2020г., включително да е присъствал в офис на банката поради обявеното по това време извънредно положение в страната, въведено със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците. С оглед това обстоятелство на ищеца изрично е указано с доклада по делото, че следва да докаже възникване на договорно правоотношение с параметрите на процесния договор за кредит, както и че е предоставил сумата, респ. последната е усвоена от кредитополучателя, както и са му дадени указания, че не сочи доказателства за предоставяне на заемната сума.