Решение № 1821 от 25.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1821 гр. Пловдив, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330100393 по описа за 2023 година

Ищецът П. Н. Б. е предявил против „Сити Кеш“ ООД иск за приемане за установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 26 ЗЗД, че клаузата на чл. 11, установяваща задължение за заплащане на неустойка в размер на 820,09 лв. от Договор за кредит от 31.01.2022 г. е нищожна като противоречаща на добрите нрави.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за кредит от 31.01.2022 г., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, е предоставена сумата в размер от 1500 лв. при фиксиран лихвен процент по заема от 40, 05 % и годишен процент на разходите от 49, 61%. Сочи, че в чл. 5 от договора е установено задължение за кредитополучателя за предоставяне на обезпечение под формата поръчителство, което да отговаря на изискванията, установени от кредитодателя – в чл. 23 от Общите условия към договора. В случай на непредставяне на уговореното обезпечение според чл. 11 от договора кредитополучателят се задължил да заплати неустойка в общ размер на 820,09 лв., платима ведно с погасителните вноски, към които се кумулира вноска за неустойка.

Излага съображения за нищожност на клаузата за неустойка противоречаща на добрите нрави по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д.

№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, доколкото последната е излязла извън присъщата й обезщетителна функция. Сочи, че неустойката е излязла и извън присъщата й 1 обезпечителна функция.

По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

Ответникът е депозирал отговор в срок, като признава предявения иск и моли да се постанови решение при признание на иска.

Твърди, че с поведението си не е станал причина за завеждането на делото, като моли да не се присъждат разноски в полза на ищеца. Посочва, че сумата за неустойка не е платена от ответника.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ищецът, чрез процесуалния си представител в проведеното открито съдебно заседание е поискал да бъде постановено решение при признание на иска. Съдът е уважил искането и е постановил, че ще се произнесе с решение, съобразно направеното признание на иска.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и е постановил, че следва да се произнесе с решение съобразно заявеното от ответника признание на иска.

Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237 ГПК. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен. В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице, доколкото с отговора на исковата молба ответникът е заявил, че признава предявения иск.

Ищецът, чрез процесуалния му представител, е поискал постановяване на решение при признание на иска, което е заявено в първото и единствено по делото съдебно заседание.

Не са налице и отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда.

Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение - чл. 339 ГПК.

По така изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен.

2

Отговорността за разноските се определя с оглед изхода на спора относно предмета на делото, като чл. 78, ал. 2 ГПК предвижда изключение от този принцип има само при наличие на две предпоставки: с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и същият е признал иска. В случая втората предпоставка за възлагане на разноските в тежест на ищеца, така както са били сторени, не е налице.

След като има установено задължение за заплащане на неустойка в процесния договор за паричен заем, ищецът със своето извънпроцесуално поведение е претендирал сумата, дължима на основание посочената клауза, като до постановяване на съдебно решение за прогласяване на недействителността на клаузата, пораждаща това задължение, възникналите на това основание парични притезания остават дължими, ведно със всички законни последици. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд – така Определение № 420 от 16.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3300/2018 г., III г. о. и Определение № 709 от 28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 592/2018 г., III г. о.

На основание гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски в размер на сумата от 50 лв. за заплатена държавна такса. В производството по делото ищецът е защитаван на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Съдът определи адвокатското възнаграждение в размер на сумата от 400 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Сити кеш“ ООД,

ЕИК*****със седалище и адрес на управление гр. ***********, по предявения от П. Н.

Б., ЕГН ********** , иск с правно основание чл. 124 ГПК, че клаузата, установяваща задължение за заплащане на неустойка в размер на 820,09 лв. от Договор за кредит от 31.01.2022 г. е нищожна като противоречаща на добрите нрави.

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. ********да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД на П. Н. Б., ЕГН ********** сумата от 50 лв. – съдебно-деловодни разноски в производството.

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление гр. ******* да заплати на адв. С. Н., ЕГН **********, гр. ******** сумата от 400 лева - адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Решението е постановено на основание чл. 237 ГПК, съобразно направеното признание на иска.

3

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4