Решение № 102 от 18.04.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Шумен, 18.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Г. Моллов при участието на секретаря Йоанна В. Мечкова като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Гражданско дело № 20253600100516 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по депозирана искова молба от Р. Р. Н., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. М. К. от АК – Шумен, с адрес за призоваване в гр.

...., ул. „....“, № ..., офис № ... против ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482 със седалище и адрес на управление гр. ...., бул. „....“, № .... Ищцата твърди, че на 21.12.2024 г. около 18.45 ч. в гр.

... на бул. „...“, №...., при управление на л.а. марка „...“, модел „...“ с рег. №...., И. И. Н. е нарушил правилата за движение по пътищата, като не пропуска преминаващата по пешеходната пътека и блъска пешеходка Р. Р. Н.. В резултат на ПТП, ищцата е получила травматични увреждания, наложили хоспитализацията й и извършването на оперативна интервенция. След изписването от болницата, лечението на ищцата е продължило в домашни условия. Предвид получените увреждания ищцата е изпитвала силни болки в засегнатите области на тялото, изключителни затруднения при ежедневните си движения и обслужването на елементарните си човешки нужди и потребности. Тя все още се нуждае от чужда помощ за задоволяване на битовите си нужди. Преживяното ПТП се е отразило неблагоприятно върху психиката й. Към настоящият момент възстановяването на пострадалата не е приключило.

За лек автомобил марка „...“, модел „...“ с рег. №..., е имало сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП.

Ищцата, в качеството си на увредено лице, е отправила до ответното дружество молба за възмездяването на претърпените от нея неимуществени вреди. Към настоящият момент 1 застрахователят не е изплатил застрахователно обезщетение за претърпените вреди. Ищцата претендира ответното дружество да й заплати застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 190 000 лв. и застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер 2 939.40 лв., ведно със законната лихва върху претендираните обезщетения, считано от датата на уведомяването на застрахователя с извънсъдебната претенция 24.01.2024 г. до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.

ЗД „Бул Инс“ АД счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по посочената в исковата молба застрахователна полица, както и обстоятелството, че ищцата е предявила претенцията си за изплащане на застрахователно обезщетение. Предявените искове се оспорват по основание и размер. Не са налице категорични данни за наличие на причинно-следствена връзка между настъпването на ПТП и претърпените от ищцата увреждания. Направено е възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищцата, която е нарушила чл.113, ал.1, т.1 и чл.114, т.1 от ЗДвП, като е предприела пресичане на платното за движение внезапно в забранен участък, без да съобрази поведението си с приближаващия се автомобил.

Оспорват се твърденията относно вида, медико-биологичния характер и степента на уврежданията на ищцата, както и продължителността на оздравителния период. Налице е прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва се претенцията за изплащане на обезщетение за имуществените вреди, както и предявения акцесорен иск, с оглед неоснователността на главните искове.

От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:

С протоколно Определение № 196 от 06.08.2025 г., постановено по НОХД № 1621/2025 г. по описа на РС –Шумен на основание чл.384 от НПК във вр. с чл.24, ал.3 от НПК е одобрено постигнатото между Районна прокуратура – Шумен и И. И. Н., ЕГН ********** споразумение, с което се приема за безспорно установено от фактическа страна, че И. И. Н. на 21.12.2024 г. в гр. ..., на бул. „...“, до кръстовището с ул. „...“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „...“ с рег. № ... е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.116 от ЗДвП и чл.119, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Р. Р. Н. от гр. Шумен, изразяваща се в счупване на лявата срамна кост на таза, причинило трайно затруднение в движенията на снагата, левия горен крайник и десния долен крайник, които са обусловени от фрактура на четири ребрени дъги вляво (6, 7, 8 и 9), фрактура на лявата лопатка и на главата на лявата мишнична кост, фрактура на малкия пищял на дясната подбедрица в горния й край и фрактура на външния кондил на големия пищял на дясната подбедрица, като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл.343, ал.3, б. „а“, пр. второ във вр. счл.343, ал.1, б. „б“, пр. второ във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

От субективна страна деянието е извършено виновно, по непредпазливост. На И. И.

Н. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, чието изтърпяване, 2 на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено за изпитателен срок от 3 години, като същия е лишен от правото да управлява МПС за срок от 11 месеца.

С оглед твърденията изложени в исковата молба и отговора на ответното дружество съдът приема за установени и не нуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието на валидно сключен застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица BG/02/... по отношение на отговорността на водачите и ползвателите на л.а. марка „...“, модел „....“ с рег. № ..., към датата, на която е осъществено процесното ПТП и че пострадалата е предявила застрахователната си претенция пред застрахователя съгл. чл.380 от ГПК. Видно от приложената по делото (л.20) информация за пратка, застрахователят е получил претенцията на 24.01.2025 г.

От заключението на назначената от съда комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза, прието от съда, като обективно и компетентно дадено, както и от разясненията на вещите лица в съдебно заседание се установява, че на 21.12.2024 г. през тъмната част от денонощието в гр....., лек автомобил „....“ с рег. № ..., управляван от И. И. Н. се е движил в дясната лента на бул. „....“ по посока към кв. „...“. Времето е било тъмно, без улично осветление, с намалена и ограничена от фаровете видимост. Валяло е дъжд, пътното платно е с мокра настилка, без неравности, с наклон на спускане. Има изградена пешеходна пътека тип „зебра“ с добре видима бяла маркировка и сигнализирана с пътен знак Д17, с широчина 2.9 метра и дължина 14 метра, която пресича платното за движение. Скоростта на автомобила е била около 36.6 км./ч. по същото време Р. Р. Н. предприема пресичане от левия крайна пешеходната пътека, перпендикулярно и отляво-надясно спрямо автомобила.

Водачът на автомобила незабелязъл своевременно пешеходката и я блъска с предната дясна част на автомобила в нейната дясна странична част. След удара пешеходката пада в дясната част на платното, а автомобила спира в дясната част в паркинг лентата на около 17 метра от пешеходната пътека. Мястото на удара е върху пешеходната пътека на 3.5 метра от десния край на платното за движение.

От техническа гледна точка непосредствената причина за настъпване на ПТП е закъснялата реакция и движението с технически несъобразена скорост от водача на л.а. „....“ с рег. №...., поради което блъска пресичащата пътното платно, по пешеходната пътека, Р. Р.

Н..

ПТП е било предотвратимо в случай, че водачът се е съобразил с пътната обстановка – мокра пътна настилка, намалена и ограничена видимост, наличие на сигнализирана пешеходна пътека, бил е внимателен и е реагирал своевременно със спиране преди пешеходната пътека и пропускане на пешеходката.

ПТП е можело да бъде избегнато и в случай, че водачът се е движил с по-ниска скорост, съобразена с пътните условия и видимост - до 21.3 км./ч. Водачът не е възприел своевременно пешеходката, поради което разстоянието за реакция – 14.75 метра не е било достатъчно за спиране в опасната зона от 30 метра при скоростта на движение на автомобила от 36.6 км./ч.

3

Не е имало препятствия, които да ограничават видимостта. Водачът е могъл да забележи и възприеме пешеходката, като опасност на светлината на левия фар на разстояние до 30 метра от мястото на удара, т.е. в опасната зона за спиране на лекия автомобил, при движението му със скорост от 36.6 км./ч. и да спре в опасната зона.

В началния момент, когато пешеходката е предприела пресичане на пътното платно лекият автомобил е бил извън опасната зона на спиране и не е представлявал опасност за нея. Но тя е имала възможност по време на движението си по пешеходната пътека да забележи светлината на фаровете на автомобила и да го възприеме като опасност. Тя би могла да се предпази, като спре на място без да навлиза в лентата за движение на автомобила.

Р. Р. Н. е получила следните травматични увреждания: многофрагментно счупване на двете кости на дясната подбедрица в горната трета; счупване на лявата лопатка; счупване на главата на лявата раменна кост; счупване на 6-то, 7-мо, 8-мо и 9-то ребро в ляво; множество натъртвания и кръвонасядания.

Между механизма на претърпяното ПТП и установените травматични увреждания е налице пряка причинна връзка.

На ищцата е било проведено неоперативно лечение на счупената раменна кост, счупената лопатка и счупените четири ребра. Лявата раменна кост сраства за 5–6 седмици и позволява натоварване след 60-тия ден. Лявата лопатка сраства за 30 дни и също позволява натоварване след 60-тия ден. Счупените четири ребра в ляво срастват за около 30 дни, натоварване може да има след 60-тия ден. Десният подколеник е лекуван оперативно с метална остеосинтеза. Решението за оперативно лечение е взето поради колабиралия (смачкан) външен кондил (израстък на големия пищял) Целта на оперативното лечение е кондила да се повдигне и да се стабилизира. Стабилизацията се постига чрез остеопластика и метална остеосинтеза. Сраства за около сто дни, но пълно натоварване и тежък физически труд се разрешава след осмия месец от оперативното лечение. Като усложнение може да се смята недостигане на пълен обем на движения в дясното коляно S0-0-90 при норма S0-0120. Движенията в лявата раменна става са възстановени. Ищцата е търпяла болки при травмата, преди и след оперативното лечение на коляното и по време на рехабилитацията на лявото рамо и дясното коляно. Страданията и неудобствата са били предимно от битов характер: по време на лягане, ставане, обличане и тоалет. Предвижването с помощни средства е настъпило сравнително късно, тъй като ищцата е нямала две здрави ръце за патерици, за да отбремени при ходене счупения подколенник. Ищцата е провела две рехабилитации през м. април 2025 г. и през м. май 2025 г.

Проведеното лечение и рехабилитация отговарят на добрата медицинска практика.

От приложените по делото медицински документи се установява, че ищцата страда от хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност, което страдание не може да се обвърже с ПТП от 21.12.2024 г.

Към датата на изготвяне на заключението и извършения на 09.03.2026 г. медицински 4 преглед се установява, че има невъзстановено пълна флексия (сгъване) на дясното коляно S0-0-90 при норма S0-0-120. На направената рентгенова графия на 05.03.2026 г. за здравото ляво коляно се вижда умерено изразена гонартроза (ошипяване). Не може да се прецени дали е имало начална артроза на лявото коляно преди ПТП от 21.12.2024 г. Логично е да се предположи, че щаденето на десния крак след оперативното лечение води до по–сериозно натоварване на левия крак (лявото коляно).

Извършените от Р. Р. Н. разходи за лечение са направени във връзка с лечението на травмите от ПТП.

За установяване на наведените от ищцата твърдения за нанесените й неимуществени вреди са ангажирани гласни доказателства. В съдебно заседание са разпитани свидетелите М. Х. И. колежка на ищцата и В. Н. Г., живееща на семейни начала със сина на ищцата. От показанията им се установява, че след престоя в болницата, лечението на Р. Р. Н. е продължило в дома й. За нея полагали грижи синът и снаха й, както и свидетелката М. Х. И.