Решение № 203 от 06.06.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. С., 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20231800500840 по описа за 2023 година

С Решение № 260012 от 02.10.2023г, постановено по гр.д. № 154/2020 г. по описа на Костинбродския районен съд, е отхвърлен искът по чл. 405 ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 79 от ЗЗД, на М. А. И. за осъждане на ответника „ДЗИ О.З.“ ЕАД да му заплати сумата от 12338,95 лв. (дванадесет хиляди триста тридесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска (17.02.2020г.) до окончателното й изплащане.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е о бразувано по въззивна жалба на М. А. И. срещу горното решение, което счита за неправилно. Счита за доказано, че между страните е подписан валиден договор (комбинирана застрахователна полица) „Каско+“ № 440119217005681 с обект на застраховката – собствения му лек автомобил марка Мерцедес Бенц, модел С220 СDI, рег. № ***, рама WDD2040081A1578681, като договорът е влязъл в сила със заплащане на първата от уговорените четири вноски. Поддържа, че застрахования автомобил е бил в изправност и в добро техническо състояние, видно от протокола за оглед, извършен от ДЗИ на 16.09.2019г., както и от заключението на назначената по делото съдебно- техническа експертиза. На 06.11.2019г. между 18,15ч. и 19,30ч., в гр. С. ж.к. Н., пред пицария „Верона“, срещу бл. 266, автомобилът е бил противозаконно отнет от неизвестно лице.

Счита, че застрахователят е бил задължен да заплати обезщетение за настъпване на това застрахователно събитие, но въпреки това той отказал, като мотивирал отказа си с представените документи, изходящи от СРП и от 02 РУ на МВР.

Жалбоподателят оспорва изводите на районния съд, свързани с 1 първоначалната регистрация на автомобила във Федерална Република Германия, претърпяването на щета, и продажбата му от тогавашния собственик на жалбоподателя. Изтъква, че всякаква намеса по този автомобил и неговото възстановяване до степен за продажба са извършени в Германия, а впоследствие автомобилът с тази идентификация е минал през задължителен преглед преди получаване на транзитните номера и заплащане на съответните такси и застраховка, като впоследствие е преминал митнически и граничен контрол и е регистриран в Република България след проверка за идентификация и техническо състояние. Прави извод, че регистрацията на автомобила от оторизиран държавен орган сочи, че същият е бил наличен, в движение и в изправност. Подчертава, че при подписване на застрахователната полица и съгласно Общите условия на насрещната страна бил извършен непосредствен оглед на автомобила, съгласно протокол № 99103793 от 16.09.2019г.

Оспорва решаващия извод на КРС относно предадените два ключа на автомобила след настъпване на застрахователното събитие. Твърди, че, независимо от факта, че производителят предава автомобила на пазара с 2 бр. електронни и 2 бр. механични ключове, самият той е четвърти собственик на автомобила и е получил по един брой от тези ключове, което добросъвестно е заявил пред застрахователя. Тези ключове е предал и след застрахователното събитие. Счита за ирелевантен фактът, че предаденият електронен ключ е бил манипулиран и не съответства на рамата на процесния автомобил, а е бил програмиран за друг такъв автомобил. Оспорва извода на КРС, че с предаване на такъв манипулиран ключ той не е изпълнил договорено със застрахователя условие при настъпване на застрахователното събитие. Счита, че няма такова уговорено условие. Намира мотивите на обжалваното решение за неправилни, почиващи на предположения и съмнения, поради което моли въззивния съд да разреши спора по същество, като отмени изцяло първоинстанционното решение и уважи предявения иск.

В срока за отговор е постъпил такъв от страна на въззиваемото дружество, което оспорва жалбата.

Споделя изложените от първоинстанционния съд аргументи. Резюмира фактическата обстановка по казуса. Черпи аргументи от показанията на предишния собственик на автомобила, разпитан като свидетел. Позовава се на приетите по делото заключения на допуснатите основна и допълнителна САТЕ. Счита, че процесният автомобил е бил тотално увреден, до степен на невъзможност за възстановяване, откъдето прави извод, че не е възможно, същият автомобил да бъде предмет на последващ застрахователен договор за имуществено застраховане, доколкото вече няма стойност. Прави извод, че поради това застрахователният договор е недействителен (нищожен) поради невъзможен предмет и поради липса на застрахователен интерес - чл. 349, ал. 2 от Кодекса за застраховането, откъдето прави извод, че по него не се дължи застрахователно обезщетение. Допълнително навежда довод, че липсва идентичност между автомобила, който е представен за оглед на застрахователя при сключване на застрахователния договор, и процесния автомобил. Оспорва настъпването на застрахователно събитие. Допълнително намира, че са налице основания за изключване отговорността на застрахователя, поради неизпълнение на договорни задължения от страна на застрахованото лице, а именно - съзнателно неточно обявено и/или премълчано обстоятелство при сключване на застрахователния договор, както и при заявяване на застрахователното събитие - т. 9.1.9, т. 10.8, т. 9.1.22 и т.

2

9.3.2 от Общите условия. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение в цялост, с всички законни последици от това. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. Х., която поддържа жалбата, моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да уважи изцяло исковата претенция. Счита същата за доказана. Препраща към мотивите, изложени във въззивната жалба. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемото дружество „ДЗИ - О.З.“ ЕАД се представлява от адв. Б., която оспорва въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение, като потвърди първоинстанционното решение в цялост. Препраща към съображенията, изложени в отговора на въззивната жалба, и ги поддържа. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК с доказателства към него.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е описана в обжалваното решение, поради което не следва да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност

В случая, обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.

ІІ. По допустимост

Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки за предявяване на иск и са липсвали отрицателни такива, а съдът се е произнесъл по действително предявения такъв.

ІІI. По същество

Настоящият съдебен състав не споделя решаващия извод на КРС, довел до постановяване на обжалваното решение и отхвърляне на иска, а именно – че застрахователят не дължи изплащане на застрахователно обезщетение поради непредставяне от страна на застрахования на ключа на автомобила, респ. представяне на манипулиран ключ или ключ от друг автомобил, поради следните съображения:

1. Възражението на ответника в този смисъл е било преклудирано, тъй като е наведено едва с молба от 25.05.2020г. – много след провеждане на 3 първото открито съдебно заседание по делото и очертаване предмета на правния спор. Съгласно правната теория (Влахов Кр. „Актуални проблеми на новия Граждански процесуален кодекс“, изд. Сиби, 2009г., стр. 22) и съдебната практика (напр. Решение № 266802 от 2.12.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 681/2021 г.), в рамките на срока за отговор ответникът трябва да релевира и фактическите си възражения срещу иска, т.е. да се позове на правоизключващи или правопогасяващи факти, като по отношение на фактите срокът за отговор е фатален. Това означава, че ако ответникът твърди изгодни за него самостоятелни факти (като в случая), те е следвало да се релевират в срока за отговор, а след изтичането му той може да навежда съображения само по правото, но не и по фактите (освен в хипотезите на чл. 147 от ГПК).

2. Разгледано по същество, възражението е неоснователно. Видно от клаузата на т. 9.3.2 от Общите условия към процесния договор за застраховка, застрахователят има право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в случаите, когато при настъпване на кражба на цяло МПС застрахованият не представи всички обявени заключващи механизми и/или дистанционни управления и/или активиращите устройства/приставки на допълнителните средства за защита. В случая по делото е безспорно, че при настъпване на застрахователното събитие застрахованият е представил на застрахователя един ключ за автомобила и е декларирал, че не е поръчван друг (виж. т. 19 от допълнителните пояснения във връзка със заявена кражба на МПС – л. 42-43 от първоинстанционното дело).

Същият брой ключове са били представени при сключване на застрахователния договор (виж. приложение- въпросник на л. 41 от първоинстанционното дело). При това следва да се има предвид, че цитираната по- горе т. 9.3.2 от Общите условия изисква представяне на всички обявени заключващи устройства, без да поставя условие за техните брой, вид, автетничност и оригиналност. Такова изискване (или поне отбелязване) не се съдържа и в обсъдените по- горе приложениевъпросник и допълнителни пояснения. Също така, в нито един от тези документи (т.е. нито при сключване на договора, нито при заявяване на застрахователното събитие) не е извършено разграничение между механични и електронни ключове, нито се съдържат данни за 4 невъзможност за привеждане на автомобила в движение с представения ключ. Следователно, въпросът за броя, вида и годността на представения/те ключ/ове не е бил спорен между страните. Във връзка с това и с оглед потенциалната възможност за препрограмиране на електронния ключ (виж. изявленията на в.л. в открито съдебно заседание на – л. 328 от първонистанционното дело), настоящият съдебен състав намира, че представеният след застрахователното събитие ключ (макар и първоначално предвиден за автомобил с друг VIN) изпълнява изискването на т. 9.3.2 от Общите условия на застрахователя. Още повече, че представянето на такъв ключ – манипулиран, но пригоден за процесния застрахован автомобил, само по себе си не е основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение по никоя от клаузите на Общите условия.

Неоснователни се явяват и останалите възражения на ответника (въззиваем в настоящото производство) срещу иска.

На първо място, неоснователен е доводът на въззиваемия за недействителност на процесния застрахователен договор поради невъзможен предмет и липса на стойност на застрахованото имущество, като по този въпрос настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите от обжалваното решение и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

Допълнително по този въпрос следва да се отбележи, че, по аргумент от Тълкувателно решение № 3 от 28.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2014 г., ОСГК, невъзможен предмет има само тогава, когато вещта, предмет на сделката, е погинала към момента на сключването , или не може да бъде юридически и фактически обособена.

В случая не е спорна обособеността на процесния автомобил. Страните спорят единствено относно неговото реално съществуване (погиване) към момента на сделката, респ. неговата идентичност.