Решение № 7 от 14.01.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Кюстендил, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Гражданско дело № 20241500100559 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от адв.В. О., САКпълномощник на Й. Н. И., ЕГН **********, с адрес: гр.Д., ул.“*********“№**, със съд.адрес: гр.С., ул.“***** „№**, ап.* срещу ЗК“ Лев Инс“ АД ,ЕИК **********, представлявано от П. В. Д. и С. Н. А. , със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“********“№**, съдържаща искане за постановяване на решение , с което ответникът, като застраховател по Договор за застраховка „Гражданска отговорност " за лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег.№********, да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 50 000 лева, представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди – болки, страдания и стрес, поради телесни увреждания следствие от станало на *********г., в гр.Дупница ПТП, при управление на посочения автомобил от застрахования водач, в нарушение на установените за това правила, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.02.2024г. датата на получаване на застрахователна претенция от ответника до окончателното изплащане.Сочи се одобрено от съда с определение от 30.10.2024г. по нохд №613/2024г. споразумение, с което А. Ц. В. е признат за виновен в това, че на **********г,. около 13:50ч. в гр.Д., на ул.“*****“ срещу блок №**, при управление на МПС – лек автомобил марка и модел „******“, рег.№ ******* движейки се с посока от ул.“******“ срещу магазин „Била“ към ул.“****** е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП , а именно чл.5, ал.1 и ал.2 и чл.20, ал.2 и чл.119, ал.1, като приближавайки към пешеходната пътека, не е пропуснал преминаващия по нея пешеходец – Й. Н.

И. от гр.Д., блъснал е последната , причинявайки и по този начин и по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на таза в ляво ( на ацетабулума на пубисна кост) довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник ( за срок по – голям от 30 дни)престъпление по чл.343, ал.3 б.“в“ , пр.1 , алт.2, във вр. с чл.343 , ал.1 б.“б“ , пр.2, във вр. с чл.342, ал.1 пр.3 НК. С исковата молба са представени писмени доказателства:констативен протокол за пострадали лица

1

№348р3282/10.02.2024г., епикриза ИЗ №872/2024г,епикриза ИЗ №912/2024г., медицински протокол на ЛКК №92/12.04.2024г., болничен лист № Е20240495334/12.04.2024г, болничен лист № Е20240495506/13.05.2024г, болничен лист № Е20240496165 /12.06.2024г, болничен лист

№Е20242139934/12.07.2024г. ,част от лична амбулаторна карта №589 -5 стр., молба до ЗК“Лев Инс“ АД, рег.№ 1931/21.02.2024г, молба ЗК“Лев Инс“ АД с вх.№ 8239/23.08.2024г, писмо РУ- Дупница с копие АУАН № GA954605, справка за нарушител А. Ц. В.,препис протокол №133 от 30.10.2024г. нохд №613/2004г. по описа на Районен съд – Дупница, справка от информационната система на Гаранционен фонд с изх.№ 24-01117/15.03.2024г.Сочи се един свидетел, за обстоятелства свързани с характера и продължителността на болките и страданията, причинени на ищцата. Сочи се съдебно – медицинска експертиза за изследване на същите обстоятелства и причинно – следствена връзка с ПТП. Сочи се намираща се у ответника застрахователна полица BG /22/123000777134 от 10.03.2023г., валидна до 09.03.2024г. Сочи се банкова сметка.

С разпореждане №607/25.11.2024г. съдът е определил приложимия за разглеждане на спора ред – общия исков.В съответствие с това, преписи от исковата молба са връчени на ответника и предоставена възможност за подаване на отговор в 1- месечен срок. В указания срок по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден от ЗК“Лев Инс „ АД, ЕИК 121130788, представлявано от В. И. и В. М. – *******, чрез процесуалния представител юрисконсулт К.А..Ответникът признава наличието на законово основание за заплащане на търсеното обезщетение , но счита, че претенция за сума надхвърляща 30 000.00 лв, която е определил по повод постъпила застрахователна претенция е неоснователна.Сочи, че е била определена за изплащане и сума 262.20 лв, за застрахователно обезщетение за имуществени вреди.Ответникът оспорва настъпването на всички посочени в исковата молба вреди като следствие от настъпилото ПТП и твърди, чу вредоносния резултат е съпричинен и от ищцата Й. Н. И., която в нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.1 т.1 от ЗДвП с поведението си е създала опасност и пречка за движението и сама е поставила в опасност живота и здравето си, в нарушение на чл.113, ал.1 т.1 ЗДвП , като преди да навлезе на платното за движение не се е съобразила с разстоянието до приближаващото се пътно превозно средство и с неговата скорост на движение, удължила е ненужно пътя и времето за пресичане, както е спряла без необходимост на платното за движение, в нарушение на чл.114, т.1 и т.2 Закона за движение по пътищата е навлязла внезапно на платното за движение и е предприела пресичане при ограничена видимост.Претенцията за заплащане на лихви също се оспорва, като неоснователна. Становище на ответника по доказателствените искания – не възразява по приемане на представените писмени доказателства, за назначаване на съдебно – медицинска експертиза но възразява по искането за допускане на свидетел, за установяване на болките и страданията на ищцата, излагайки становище, че тези обстоятелства са предмет на установяване със съдебно – медицинска експертиза.Предвид признанието за съществувал, действащ към датата на настъпване на произшествието Договор за застраховка „Гражданска отговорност“, искането за задължаване на Застрахователната компания да представи застрахователната полица по застраховка „Гражданска отговорност“ , с водача на лек автомобил „*******“, с рег.№ ****** – А. Ц. В. се оспорва. Ответникът сочи следните доказателства: заверено копие от електронно писмо от 06.11.2024г. до адв.В.

О., за размера на определеното обезщетение ; материалите по нохд №613/2024г. РС- Дупница, с оглед съдържащата се в тях информация за свидетели – очевидци и за да бъде изготвена съдебна- автотехническа експертиза; свидетелски показания с призоваване на лицето А. Ц. В., застрахования водач на лек автомобил „********“, с рег.№ ******* за установяване на съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата Й. Н. И. , 2 втори свидетел – след установяването му, въз основа на материалите по воденото наказателно производство, съдебно – автотехническа експертиза, със задача, да отговори на следните въпроси: 1/Какъв е механизмът на настъпване на пътнотранспортното произшествие от ********г. 2/ Каква е ширината на пътя, съответно на лентите за движение по него 3/ Къде по дължина и ширина на пътното платно е настъпил контакт между автомобила и пешеходеца4/ Каква е била пътната маркировка и вертикалната сигнализация на участъка от пътя, където е настъпило пътнотранспортното произшествие5/ С какъв ход се е движил пешеходецът преди настъпване на пътнотранспротното произшествие 6/ каква е била видимостта на пешеходеца към автомобила от момента, в който е предприел придвижване по пътя, до настъпване на удара 7/ В кой момент пешеходецът е имал възможност да възприеме приближаващия автомобил ?Имало ли е препятствия на пътя, които да ограничават видимостта ме/8 С каква скорост се е движел автомобила и каква е опасната зона за спиране при установената скорост 9/ На какво разстояние от мястото на удара се е намирал автомобилът , когато пешеходецът е навлязъл на платното за движение, съответно в траекторията на движение на лекия автомобил 10/ От техническа гледна точка пешеходецът имал ли е възможност да избегне удара в лекия автомобил. В отговора е посочена банкова сметка и се съдържа искане за заплащане на деловодни разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство.Представени са пълномощно представителство, електронно писмо от 06.11.2024г. , препис от отговора и доказателствата за насрещната страна.

Проверена по реда на чл.140 ГПК, исковата молба притежава съдържание в съответствие с предвиденото в чл.127 и чл.128 ГПК, исковите претенции са допустими, намиращи основание в разпоредбите на чл. 432, ал.1 вр. с чл.498, ал.3, чл.493, ал.1 т.1 и т.5 и чл.477 КЗ, не са налице обстоятелства обуславящи извод за наличие на сила на пресъдено нещо или друга пречка за надлежно упражняване правото на иск.

След като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК съдът прие за установено следното:

С протоколно определение №133/30.10.2024г. постановено по нохд №613/2024г. по описа на Дупнишкия районен съд е одобрена спогодба за прекратяване на наказателното производство, съгласно която подсъдимият А.

Т. В., РОДЕН НА *******г. в гр.С. живущ в с.П. се признава за виновен в това, че на *******г. около 13:50ч. в гр.Д., на ул.“*******“ срещу блок №**, при управление на МПС – лек автомобил марка и модел „******“, с рег.№ ****** движейки се в посока от ул.“*******“ срещу магазин „Била“ към ул.“*****“ е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, а именно: чл.5, ал.1 – всеки участник в движението по пътищата: 1. С поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди(2) водачът на ППС е длъжен:1. Да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни ППС.Чл. 20, ал.2 – Водачите на пътни превоздни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство , с превозвания товар с характера и интензитета на движение, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат , когато възникне опасност за движението.Чл.110, ал.1 при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеподната пътека или преминаващи по нея пещеходци, като намали скоростта или спре. Не е направил това и при преминаване към пешеходната пътека е блъснал 3 преминаващия по нея пешеходец – Й. Н. И. от гр.Д. с управлявания от него автомобил и по непредпазливост е причинил на същата телесна повреда, изразяваща се във фрактури на таза в ляво ( на ацетабулума на пубисната кост) довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник ( за срок по – голям от 30 дни – престъпление по чл.343, ал.3 б.“А“ пр.1, алт.2 във вр. с чл.343, ал.1 б.“б+ пр.2 във вр. с чл.342, ал.1 пр.3 НК, за което и на основание чл.55 ал.1 НК е определено наказания „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца което на основание чл.66, ал.1 НК да бъде отложено за срок от 3 години, без да се възлагат възпитателни мерки.Прието е също така, че не следва да се налага предвиденото по – леко наказание „лишаване от право да управлява МПС“ при условията на чл.55, ал.3 НК.Определени са и дължимите разноски.

Със съдебно- медицинска експертиза, извършена от вещого лице Б. К. се потвърждава наличието на данни, за настъпили следствие на описания пътен инцидент у ищцата телесни увреждания, както следва: от образна диагностика(компютърна аксиална томография и контролна рентгенографии) на името на лицето Й. Н. И., ЕГН ********** , проведено на 10 и 12.02.2024г. в МБАЛ“Св.Иван Рилски – 2003“ ЕООД се потвърждава, че при пътнотранспортен инцидент, настъпил на *********г. тя е получила следните травматични увреждания: фрактури на двете рамена на лява лонна кост и дясна латерална маса на сакрума съответно травматичен шок с фрактура на левия атецатабулум са несъществуващи.Травматичния шок е състояние описано като състояние, в което организмът изпада в резултат на много сериозни травматични увреди, характеризиращо се с висока и екстремна сила и интензитет на кинетичната енергия на травматичните агенти, застрашаващо сериозно човешки живот и в по – голямата си част от случаите има фатален край.Състояние в което организмът изпада в резултат на сериозни травматични увреди, характеризиращи се с висока екстремна сила и интензитет на кинетична енергия на травматичните агенти, застрашаващо сериозно човешкия живот и с фатален край в немалък брой от случаите.Това състояние е описано от експерта, като характеризиращо се със средните белези- неспособност на кръвоносната система да осигури перфузията ( кръвоснабдяването) на органите и тъканната оксигенация ( снабдяването им с кислород), необходими за задоволяване на клетъчните четаболитни нужди.Вторичен за синдрома на системния възпалителен отговор, предизвикан от ендогенни сигнали, състояние започващо с множество тъпи травми, завършващо със синдрочм на полиорганна недостатъчност и смърт.Характерно за травматичния шок е непреодолима възпалителна реакция, цитокинова буря, включ(ваща острия респираторен дистрес синдром, коагулопатия, сепсис, синдром на мултиорганна дисфункция и други т.нар смъртоносна триада включваща матеболитна ацидоза, хипотермия и остра коагулопатия, наблядавана при пациенти с травми.Според експерта в случая нито типа на травмата,- нито клиничната картина , представена в епикризата, в която има несъответствие при при описание състоянето на ищцата, едновременно шоково състояние а от друга страна движеща четирита си крайника, контакта, адекватна, брадопсихична.Освен "за травматичен шок" не може да се говори за "политравма",, не е уточнено от кой клас е шока нито по коя система е оценена тежестта на общото състояние на пострадалата.Не са били налице обективни и субективни индикации за прием на пострадалата в отделение по анестесиология и интензивно лечение, но не е допусната и грешка, че тя е била под активно наблюдение в такова специализирано звено.Можело е лечението още от самото начало да бъде проведено в отделението по ортопедия и травматология към лечебното заведение.Допусната е единствено документална грешка при отразяване на окончателната диагноза, където е записано несъществуващият "травматичен шок".Фрактура на левия ацетабулом не е съществуваща , има само много висока фпрактура на горното рамо на пубиса, без обаче фрактурната линия да 4 продължава към ацетабуларната ставна повърхност на лява тазобедрена става.Същевременно при интерпретация на компютърната аксиална томография и при поставянето на точна диагноза, не е отразена фрактура на латералната маса на сакрума вдясно.Освен, че счупването се вижда на трансверзални скенограми , за неговото наличие има съвсем реално обяснение от биомеханична гледна точка.Според известните класификации за фактурите на тазовия пръстев, конкретната травма е е определена като тазова увреда НИП В2, включваща фрактура на двете рамена на лонна кост отпред и ипсилатерална или контралатерална фрактура на сакрума отзад.Този тип счупванвия настъпват в резултат на латерална компресия, водеща до вътрешна ротация на хемипелвиса.Тази фрактура е също от тип LC1 -предна фрактура на единилия и двата клона на пубиса в комбинация с компресивна фрактура на крилото на сакрума от същата или противоположна страна .Този тип счупвания са стабилни в 95-98% от случаите, а лечението се изразява в наблюдение на състоянието на пациента и последваща рехабилитация.от гледна точка на фрактурната морфология - травмата е определена като прясна, закрита фрактура на таза, обхващаща горното и долно рамо на лонна кост вляво и сакрума, с минимална дислокация на фрагментите , като фрактурната линия на сакрума навлиза частично в дясна сакроилиачна става.Описаният хематом около симфизис пубиса не е самостоятелна назологична единица, а представлява кръвоизливът който се е формирал около лонното съчленение в резултат на фрактурата на двете рамена на пубиса.Фрактурата на сакрума и горния и долен клон на левия пубис, засягат една и също топографско анатомична област - тазовия пръстен на ищцата, поради което от травматологична и съдебночмедицинска гледна точка се касае за една комплексна увреда на таза.Получените в резултат нва пътно – транспортния инцидент на *******г. фрактури на сакрума в двете рамена на лявата лонна кост при лицето Й. И. са довели в съвкупност до реализирането на медикобиологичния квалифициращ признак „трайно затруднение в движенията на таза“, за период по – голям от 30 дни от датата на получаване на травмата.Фрактура на тазов пръстен по модела „челен удар“ между предна част на лекия автомобил и пешеходеца, се среща в два механизма за настъпване на травмата – директен удар между предна част на автомобила и таза на пострадалия, а в случаите когато се касае за по – високо превозно средство или индивиди с по – нисък ръст, при възкачване на пешеходеца върху предния капак на автомобила, когато става въпрос за стандартни леки коли.Вторият механизъм се наблюдава обикновено при удар с по – ниска кинетична енергия и скорост, при което тялото на пешеходеца се извежда от нормалното му равновесно положение, в резултат на което същият пада на терена и ако това падане е съответно върху дясната или лява половина на таза се получава фрактура от типа на разгледаните.Вещото лице предполага, че увреждането е резултат на директен удар с ниска скорост на превозното средство между предната му част и левия или двата долни крайника на пострадалата под нивото на таза ( обусловено от технитеческите параметри на лекия автомобил) в резултат на което същата е била изведена от стабилното си равновесно положение , последало е падане върху терена на лявата й страна.Тъй като посоката на движение на ищцата спрямо посоката на движение на лекия автомобил е отляво на дясно , то тя най – вероятно е възприела превозното средство в последния момент преди контакта, обърнала се е с лице към него, при което самият удар се е състоял в областта на предната повърхност на двете бедра, което обяснява и последващото падане на пострадалата върху лявата половина на тялото и най – вече върху лявата половина на таза.От представените епикризич( посочени по – горе) вещото лице прави извод , лечението на ищцата е протекло посредством непрекъснат мониторниг под лекарски надзор и е било проведено медиК.тозно лечение( посочени са използваните лекарствени препарати).Фрактурите на лонната кост( пубиса) и сакрума не налагат никакво специфично лечение или полагане 5 на специални грижи за болния.За най- подходящ метод на лечение в случая е определено консервативно лечение, състоящо се в назначаване на постолен режим за период от три до четири седмици след травмата в комбинация с частично отбременяване на частично засегнатия долен крайник, време за което се очаква да започне първично костно срастване на фрактурите.Стандартната медицинска терапия при лечение на този тип увреди включва антикоагулантен препарат за профилактика на риска от ДВТ( дълбока венозна тромбоза) и БТЕ( белодробен тромбоемболизъм) .Ищцата е лекувана консервативно без каквато и да било репозиция на тазовата фрактура ( отрита или закрита) , отразено неточно в съставената медицинска документация – „ с натиск върху фрактурата се направи репозиция“ реално несъществуваща интервенция.В приложената медицинска документация не се открива никаква информация относно това, как е продължило лечението на пострадалата след дехоспитализирането, дали възстановителния период е протекъл нормално в рамките на обичайното за този тип травматични увреди или са настъпили някакви усложнения, които да водят до усложнения.Възстановяването на фактурите е определено като процес, обуславящ се от редица фактори – възрастта на пострадалия, придружаващи заболявания( свързани с калциево – фосфорната обмяна, трофиката и инервацията на крайниците), наличието на вредни навици, колаборацията от страна на пациента и много други.Определен според НК на Република България, според вещото лице периодът на имобилизация при фрактури на пубиса е от две до четири седмици, а за счупвания на сакрума от две до дванадесет седмици.Срокът за временна неработоспособност след фрактура на лонната кост е определен на 2-3 месеца, а за нефизически труд 1,5- 2 месеца, докато след фрактура на сакрума , временната неработоспособност е 5-8 месеца, а за нефизически от два до осем месеца.Описаната комплексна фрактура на тазовия престън в случая се лекува консервативно за 3 до 4 седмици, последван от един или няколко курса на рехабилитация и ЛФк.Срокът за зарастване за този вид счупвания след неоперативно лечение е около 1.5 -2 месеца, а пълно възстановяване и завръщане към нормалните дейности от ежедневието се постига в третия – четвъртия месец от получаване на травмата.С оглед вида на увредата вещото лице прогнозира пълно възстановяване без настъпване на сериозни усложнения, които биха могли да инвалидизират пострадалата до края на живота й.От използваните 10 скали за оценка на болката, вещото лице е посочило 3.Доколкото усещането за болка е субективно не се ангажира с конкретна оценка.Болките са определени най- силни в периода между настъпване на фрактурата, намаляващи с всеки изминал ден, поради оздравителните процеси в организма. Периодът на имобилизация се определя при фрактури на пубиса от две до четири седмици, а на счупванията на сакрума от от две до дванадесет седмици.Срокът на временна неработоспособност за физически труд след претърпяна фрактура на лонната кост е определен на 2-3 месеца, а за нефизически труд 1.5-2 медеца, докато след фрактура на сакрума , временната неработоспособност за физически труд е определена на 5-8 месеца , за нефизически – от два до осем месеца .Тези срокове вещото лице е определило като условни , възможно да бъдат по – кратки, както и много по – дълги, което зависи от редица индивидуални фактори – възраст на пострадалия, придружаващи заболявания, оказаното от пациента съдействие за лечебния процес, усложнения и много други.Тези временни периоди варират в такъв широк диапазон, за да бъде съобразен срокът на пълно възстановяване както при неразместени фрактури или такива с минимална дислокация ( каквито са процесните увреди в разглеждания казус ) така и при полифрагментарни счупвания с голяма дислокация на фрагментите.Към момента състоянието на ищцата е описано по следния начин – с нормостетичен хабитус и правилно развита опорно- двигателна система за възрастта, самостоятелна походка, без накуцване, но на по- дълги разстояния ползва помощно средство – бастун.Реализира самостоятелен стоеж на долните 6 два крайника, клякането е ограничено до 100% в коленните стави.В областта на лявата тазобедрена става не се забелязват цикатрикси от стари оперативни достъпни или инциденти рани.Мускулната сила на долните крайници при активна флексия срещу съпротивление е симетрична, по леко отслабена двустранно, без клинични данни за отоци и съдово- неврологични смущения в дисталните отдели на долните крайници.Няма данни за хипотрофия или обемна разлика в мускулатурата на двете бедра, активните и пасивни движеиия в лявата тазобедрена става са безболезнени и в пълен обем спрямо нормата.Вещото лице обобщава, че по отношения на локалния статус, свързан с процесната травма на таза е налице пълна консолидация и на трите счупвания без остатъчно деформиране на тазовия пръстен и без ограничения в движенията на лява тазобедрена става.В отговор на оплакванията за болки в седалищната област, затруднения в извършването на ежедневните дейности, вещото лице посочва, че всички травматични увреждания , получени по време на процесното ПТП са напълно възстановени.От прегледа вещото лице намира дефинитивно зараснала комплексна фрактура без остатъчна деформация във формата на таза , която не оказва съществено влияние на функцията на долните крайници. В прогностичен план се очаква развитие на посттравматична артроза на лявата подбедрена става , тъй като се касае за извънставно счупване, която няма отношение към ставата.Не очаква някакви сериозни усложнения в бъдеще, свързани с процесната травма и затова прогнозата е благоприятна.Относно бъдещите болки е предположение, че ищцата ще продължи да изпитва такива особено в седалищната област, тъй като фрактурата на дясното крило на сакрума навлиза частично в дясната сакроична става.Относно тяхната сила и интензитет вещото лице няма заключение.