Решение № 281 от 31.10.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. Варна, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20243001000315 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от К. Т. Я., чрез адв. Р. Н., против решение № 61/08.04.2024 г. постановено по гр. дело № 224/2023 г., по описа на Окръжен съд – Силистра в частта, в която е отхвърлен предявения от него иск срещу „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве““ АД за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от ПТП, настъпило на 09.07.2019г., виновно причинено от К. Й. Д., като водач на л.а. марка „Рено”, модел „Клио”, с рег. № *****, застрахован за 2019г. по риска „Гражданска отговорност”, за горницата над присъдените 24 000 лв. до пълния търсен размер от 100 000 лв, ведно със законната лихва, считано от 26.01.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Въззивникът счита решението в обжалваната част за незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Според него причина за настъпилото ПТП е поведението на деликвента К. Д. и оставената отворена врата на лекия автомобил, в разрез с разпоредбите на ЗДвП. Така определеният размер на дължима обезвреда намира за явно несправедлив, определен в противоречие с дадените разрешения в ППВС № 4/23.12.1968 г. Оспорва наличието на съпричиняване на вредоносния резултат, евентуално оспорва определянето му в размер на 1/3 за недоказано в контекста на установената доказателствена съвкупност. По отношение акцесорната претенция за мораторна лихва въвежда възражение, че началният момент, от който следва да бъде определено задължението за заплащането е момента на увреждането. Иска отмяна на решението в 1 обжалваната му част.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, както и да потвърди решението в обжалваните части като правилно и законосъобразно.

Вторият евентуален ответник К. Й. Д. с ЕГН ********** от ***** изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я остави без уважение.

Постъпила е и въззивна жалба от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чрез адв. Н. Л. против същото решение, но в неговата осъдителна част. Въззивникът намира решението в обжалваната част за незаконосъобразно поР. това, че присъденото обезщетение е завишено по размер и не съответства на принципа на справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД. Като единствена причина за настъпване на процесното произшествие сочи поведението на пострадалия велосипедист. Понеже водачът на велосипеда е извършил множество нарушения на ЗДвП, то смята, че размерът на съпричиняването на вредата следва да бъде завишен. Обосновава това свое твърдение с обстоятелството, с оглед установената по делото възможност пострадалото лице да възприеме своевременно отварянето на вратата на лекия автомобил и съответно да избегне сблъсък с нея. Не споделя изводите на първата инстанция по повод отражението на процесния инцидент върху живота на ищеца, съобразено при определяне размера на обезщетението. Относно претенцията за лихви за забава препраща към заявеното в представения от него отговор на исковата молба, в който се сочи, че началният момент на вземането за лихви настъпва след изтичането на три месечния срок даден за произнасяне на застрахователното дружество по предявената спрямо него претенция. Моли за отмяна на решението в обжалваната осъдителна част и претендира разноски.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, както и да потвърди решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.

Безспорно установено от фактическа страна по спора е, че процесното ПТП е реализирано на 09.07.2019г, около 8 часа на бул. “Македония“ № 176, пред сградата на ОДМВР *****. Ищецът К. Я., движещ се в дясната половина на булеварда като велосипедист, се блъснал в отворената врата на спрял лек автомобил марка „Рено”, модел „Клио”, с рег. № *****, управляван от К. Д..

По време на движение на велосипеда се е получил контакт между дясна крайна част на кормилото му и лява крайна част на отворената предна лява врата на автомобила. В резултат на това се е получило въздействие върху кормилото, съответно управляващото предно колело на велосипеда, той е загубил устойчивост, променил движението си в посока наляво и напред.

Последвало падане на колелото върху пътната настилка, на лявата страна, заедно с велосипедиста.

В резултат на произшествието ищецът получил средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата, охлузвания в областта на лявото око, лява 2 ушна мида и ляво челно теменно, счупване на черепната основа вляво с травматична руптура /травматично разкъсване/ на лявата тъпанчева мембрана с хемо - ликворея /изтичане на кръв/ от левия слухов проход, контузия на мозъка, травматична субарахноидална хеморагия /кръвоизлив под меките черепни обвивки/, пневмоцефалия /въздух в черепа/, обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота.

По случая е образувано ДП вх. 5775/2019г. по описа на РП гр. Русе / СлО 3677/19г. на ОСлО при ОП – Русе/, за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б. “б” вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, което е прекратено по искане на пострадалия.

Безспорно е още, че към момента на ПТП гражданската отговорност на водача на автомобила е застрахована при ответното застрахователно дружество.

Горната фактическа установеност налага извода за наличието на всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя за възстановяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП – болки и страдания от преживените травматични увреждания – виновно и противоправно поведение на застрахования водач, вреди под формата на причинени болки и страдания и причинно следствена връзка между деликта и понесените вреди.

Поддържаното във въззивната жалба възражение, че застрахованият водач на МПС няма вина за настъпването на ПТП, респ. – че единствената причина за неговото реализиране е пътното поведение на пострадалия велосипедист К. Т.

Я. се явява неоснователно. За доказано по делото съдът намира, че водачът на автомобила К. Д. е нарушила чл. 95, ал. 1 от Раздел ХIХ от ЗДвП, в който изрично е предвидено, че „водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението.” Независимо дали е имал видимост от вътрешно или странично огледало, водачът е бил длъжен да се увери, че с отваряне на вратата няма да създаде предпоставка за ПТП. Водачът К. Й. не само не е изпълнила това си задължение, ами е оставила отворена вратата на МПС откъм страната на пътното платно, респективно откъм движението на ППС и то за повече от 10 секунди.

Основният спорен между страните въпрос, пренесен и пред настоящата инстанция, касае размера на дължимото застрахователно обезщетение, както и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, респ. – неговият размер. В тази връзка съдът съобрази следното :

По размера на обезщетението :

Дължимото от застрахователя обезщетение следва да бъде определено съобразно критерият за справедливост, установен в нормата на чл.52 ЗЗД и задължителната и актуална застрахователна съдебна практика. Съдът следва да съобрази т.2 на ППВС No 4/68г., в която са дадени задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства 3 начинът на извършване на деликта, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредените лица, възраст на пострадалия, социално положение, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. /Така решение No 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. No 566/2010 г., II т. о., ТК и решение No 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. No 676/2010 г., II т. о., ТК/.

При прилагане на тези критерии в процесния случай съдът съобразява, че пострадалият Я. към момента на ПТП е на средна възраст, с активно поведение в обществото. Установените по делото негови заболявания, като стенокардия, предсърдно мъждене и трептене, автоимунен тиреодит, кистозно хидроцеле, хипертонично сърце, със застойна сърдечна недостатъчност, първична коксартроза, нетоксична полинодулозна гуша, увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с Р.кулопатия, увреждане на нервни коренчета и плексуси, не се намират в причинноследствена връзка с поведението му на пътя по времена на ПТП, хипертоничната болест не обуславя функционални нарушения на концентрацията, влошаване на зрителните способности, нарушения в равновесието и координацията. По делото липсват данни някое от тези заболявания да е причинило сърцебиене, прилошаване или загуба на равновесие. Тези заболявания не са се влошили и след ПТП, липсват данни за развили се във връзка с черепно-мозъчна травма усложнения –посттравмена епилепсия, която да обуславя наличието на припадъци и да налага терапия.

Непосредствено след инцидента ищецът е приет за лечение в „МБАЛ – Силистра“, АД – Хирургично отделение, откъдето е изписан на 19.07.19г. с терапия за дома и назначено образно изследване за след три месеца, за което няма данни дали е направено. Според в.лице в рамките на три месеца той е бил възстановен, напълно подвижен и способен да се обслужва сам.

За претърпените от ищеца болки и страдания в резултат на ПТП, наложилото се след него лечение, възстановителния период и актуалното му здравословно и психическо състояние освен заключението на СМЕ са ангажирани и показанията на свидетелката М. К.ова Т.а – дъщеря, които съдът цени при условията на чл.172 ГПК и според които при транспортирането му с линейката до болницата, пострадалият бил целият в кръв, в безсъзнание, а докторът обяснил, че черепно-мозъчната травма при него е опасна за живота му. Десетина дни бил в интензивно отделение в тежко състояние и неподвижен. При изписването вече можел да стои в седнало положение.

Свидетелката поела грижите за него за период от две седмици, помагала му в обслужването, в поддържането на лична хигиена. След месец започнал да се придвижва самостоятелно, прибрал се при жена си, която продължила да полага грижи за него. Ищецът бил по принцип хипохондрик, получавал от време на време аритмия, която след инцидента се учестила, мерел си кръвното по 100 пъти на ден, изпитвал силна тревога за здравето си. Няколко пъти са го приемали в спешното в резултат на стреса, който преживява. Започнал отново да кара велосипед някъде шест месеца или година след случилото се. Според нея не е възстановен изцяло, станал още по-страхлив за здравето си.

Съдът е длъжен да съобрази и практиката на касационната инстанция при определяне размера на застрахователните обезщетения, отчитайки икономическата конюнктура в страната към момента на произшествието, 4 размерът на минималната РЗ за 2019г. –560лв, лимитите на застрахователно покритие на ЗЗ „ГО“ на автомобилистите, които след 2018г. съгласно чл.492 КЗ за неимуществени вреди в следствие на телесно увреждане за всяко събитие са 10 420 000лв, които лимити обаче са само ориентир, но не и самостоятелен критерий при определяне на обезщетението /реш.23/25.03.14г по т.д. № 11154/13г., второ т.о. на ВКС и реш. 157/28.11.14г. по т.д. № 3040/13г., второ т.о. на ВКС/, както и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. Паричен еквивалент на този вид обществени отношения се явяват лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащите през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане.