Решение № 4469 от 10.12.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 1736/2024
- Вид
- Решение № 4469
- Подписан
- 10.12.2024
- В сила
- 28.12.2024
- Състав
- Неделина Маринова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 4469 гр. Варна, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20243110101736 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК от *“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град * срещу Ф. О. А., ЕГН **********, с настоящ адрес: град *, Община *, Област *, ул. „*обективно кумулативно съединени установителни искове, както следва:
1. с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 401,48 лева - представляваща дължима главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1134237, за периода от 25.03.2020 г. до 30.01.2023 г., за която има издадени фактури за периода от 28.04.2020 г. до 31.01.2023 г., за обект, находящ се в гр. *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.02.2023 г. до окончателното изплащане на задължението;
2. с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 52,54 лева, представляваща обезщетение за забава за заплащане на горното задължение, начислено за периода от 28.05.2020 г. до 13.02.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1899/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 50 състав.
Ищецът „*“ ООД твърди, че ответникът Ф. О. А. има качеството на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за обект, находящ се в гр. *като претендираната сума за главница е за служебно начислено количество вода, въз основа на нормативно регламентирана методика, съгласно чл. 39, ал. 1, т. 5, вр. ал. 6 от Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ по 5 куб.м./месечно за един обитател при един живущ в жилището, поради изтекъл срок на метрологична годност на индивидуалния водомер на ответника и неизпълнение на задължението му да осигури метрологично точен измервателен уред.
Ищецът е подал заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумата от 401,48 лева - представляваща дължима главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер *, за периода от 25.03.2020 г. до 30.01.2023 г., за която 1 има издадени фактури за периода от 28.04.2020 г. до 31.01.2023 г., за обект, находящ се в гр.
Варна, ул. „Крайезерна“ № 29, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.02.2023 г. до окончателното изплащане на задължението; както и за сумата от 52,54 лева, представляваща обезщетение за забава за заплащане на горното задължение, начислено за периода от 28.05.2020 г. до 13.02.2023 г.
Обосновава правния си интерес от предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК с твърдения, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на ищеца е указано да предяви установителен иск за претендираните вземания.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковите претенции, като излага съображения за тяхната основателност и доказаност.
Претендира присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на исковите претенции, като същите се оспорват по основание и размер.
Твърди се, че липсвали доказателства, че е отказан достъп до имота, че водомерът е бил монтиран в жилището на ответника и че същият е бил извън метрологична годност. Заявено е неприложимост в случая на разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 5, вр. ал. 6 от Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ, касаеща наличието на основание за служебно начисляване на процесното количество вода.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез назначения му особен представител, претендира за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани, като се излагат съображения в същата насока.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от Заявление № */19.08.2019 г. от ответника и Информационен лист от същата дата, Ф. О. А. е заявил прехвърляне на свое име на партидата, по която се води отчета за ползвани ВиК услуги на обект с адрес: гр. *, с абонатен номер 1134237.
От страна на ищеца е ангажирано Уведомително писмо № *от 26.11.2020 г., съдържащо отразяване, че водомерът на адрес: гр. *, е преместен самоволно в другия край на двора – тоалетна, тоест липсва водомер на обекта. Писмото е адресирано до ответника и е удостоверено, че е върнато на 23.12.2020 г., поради непознат адресат.
От съдържанието на приобщената Справка за недобора на частен абонат № *се установява, че при ищеца са отчетени неизплатени задължения на абоната за главница от 401,48 лева по издадени фактури за периода от 28.04.2020 г. до 31.01.2023 г. за консумирана вода за отчетен период от 25.03.2020 г. до 30.01.2023 г., както и обезщетение за забава от 52,54 лева, начислено върху съответните главници от датата на техния падеж до 13.02.2023 г. Изяснява се още, че за процесния период е извършено служебно начисляване на сумите по издадените фактури (с посочени в справката нулеви показания за стар и нов отчет).
Съгласно Писмо рег. № *от 16.10.2024 г. на Заместник – кмет на Район * при Община Варна, на административен адрес: гр. В* са регистрирани 10 лица по постоянен адрес и 9 лица – по настоящ адрес.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата Съдебно2 счетоводна експертиза се установява, че общият размер на дължимата главница за ползвана вода по партида с абонатен № *по издадените от ищцовото дружество фактури в периода от 28.04.2020 г. до 31.01.2023 г., възлиза на 401,48 лева, а лихвата за забава върху посочената главница, начислена от падежа на всяка фактура до 13.02.2023 г. – 52,72 лева. От експертното заключение се изяснява още, че по процесните фактури не са отразени плащания към 21.10.2024 г.
Приобщени към доказателствения материал по делото са и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „*, одобрени с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани в централен и местен ежедневник.
Приложени са и Решения на ДКЕВР от 28.12.2018 г. и от 23.12.2019 г. за ценообразуване на ВиК услугите, предоставяни от „*“ ООД.
От материалите по приобщеното ч.гр.д. № 1899/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 50 състав, се установява, че въз основа на подадено на 17.02.2023 г. заявление от *” ООД срещу Ф. О. А. е издадена Заповед № 1899/2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми. Заповедта е връчена на длъжника (настоящ ответник) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, по повод на което с Разпореждане № 684/05.01.2024 г. на ищеца са дадени указания за предявяване на настоящите установителни искове с предмет сумите по издадената заповед за изпълнение.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Обективно кумулативно съединените положителни установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС), установени от приобщеното заповедно дело.
Предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове е установяване със сила на присъдено нещо съществуването на обективираните в оспорената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вземания за главница за незаплатена консумирана вода по издадени от ВиК оператора фактури, както и лихва за забава. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцовото дружество е да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидна облигационна връзка между него и ответника, реалното количество на доставените ВиК услуги, отчитани и фактурирани по предвидения в приложимите Общи условия ред, настъпила изискуемост на вземанията, както и тяхната стойност, а, в случай че се касае за служебно начислени количества - предпоставките за извършеното начисляване и съответствието на фактурираната средна консумация с предвидената такава за конкретната хипотеза на служебен отчет.
Според § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги „потребители“ са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Посочената легална дефиниция е залегнала и в чл. 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „*“ ООД (ОУ).
В настоящия случай се установява, че Ф. О. А. е заявил прехвърляне на свое име на 3 партидата, по която се води отчета за ползвани ВиК услуги на обект с адрес: гр. Варна, ул.
„Крайезерна“ № 31, с абонатен номер *, поради което и същият се явява длъжник на ищцовото дружество за процесните вземания като потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от ЗРВИКУ и чл. 2, ал. 1 от ОУ.
Редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни води е уреден в разпоредбите на Глава ІІІ от ОУ, както и в тези на Глава VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн. ДВ, бр.
88 от 8.10.2004 г. (Наредба № 4).
Според приложимата нормативна уредба, изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора и/или в имотите на потребителите (чл. 22 от ОУ), като отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета (чл. 23, ал. 4 от ОУ). Доставянето на питейна вода и/или отвеждането и/или пречистването на отпадъчни води се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено посредством монтираните водомери, за което ВиК операторът издава ежемесечни фактури, дължимите суми по които потребителите са длъжни да заплащат в 30-дневен срок след датата на фактуриране (арг. от чл. 32 и чл. 33 от ОУ).
От събраните писмени доказателствени средства (заявление, уведомително писмо, справка за недобора на частен абонат и писмо от Община Варна) се изяснява, че за периода от 25.03.2020 г. до 30.01.2023 г. отчетът е извършван служебно, поради изтекъл срок на метрологична годност на измервателния уред, за който е разкрита партидата с процесния абонатен № 1134237.
Според чл. 34а, ал. 1-3 от Наредба № 4, периодичните проверки на индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода в сгради - етажна собственост се извършват през 10 години по искане и за сметка на потребителите, като резултатите от тях се удостоверяват със знаци по реда на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с ПМС № 239 от 2003 г. Ал. 4 от същата разпоредба предвижда задължение на операторите да осигуряват комплексна услуга за сметка на потребителите, която включва демонтаж на индивидуалните водомери, периодична проверка, монтаж и пломбиране. Съгласно чл. 34а, ал. 5, когато длъжностно лице на оператора установи потребители с непроверени индивидуални водомери при посочените условия, срокът за извършване на периодична проверка на водомерите е три месеца, след изтичането на който количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6. Според чл. 39, ал. 6, във вр. ал. 5 от Наредбата, до поставянето на индивидуални водомери в сгради - етажна собственост или на водопроводно отклонение с повече от един потребител месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода се заплаща по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при 4 нетоплофицирано жилище за всеки обитател, които количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб. м за всеки обитател.