Решение № 556 от 16.08.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 556 гр. София, 02.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20211001001146 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Полимери“ АД /н./, ЕИК 813143369 представлявано от синдика И. Б. срещу решение № 265 490/19.08.2021 г. по т. д. № 1577/ 2018 г. по описа на СГС, ГО, 8 състав, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу „Национална електрическа компания“ ЕАД, ЕИК 000649348 и „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК 175201304 субективно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД – за солидарно заплащане от ответниците /с оглед настъпило правоприемство помежду им/ на сумата общо в размер на 8 006 170 лв., представляваща обезщетение за ползване на енергийно съоръжение ЕКРУ 110 кV, за периода от 01.12.2011 г. – 05.06.20217 г., както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 301 414, 94 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от 12.09.2017 г. до датата на подаване на исковата молба 05.02.2018 г.

Въззивникът, чруз адв К. оспорва решение като неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.

1

Противопоставя се на изложените от съда мотиви, че макар иска по чл.

59 ЗЗД да е установен по основание, той не е доказан по размер. Позовава се на съдебна практика на ВКС, според която, при отсъствието на сключен договор между енергийното дружество и собствениците за достъп до притежаваните от тях ел. уредби и съоръжения, спорът за заплащане на ползването им се разглежда по правилата на неоснователното обогатяване, като база за определяне на конкретния размер на обезщетението е приетата от ДКЕР с решение по протокол № 49/ 15.07.2004 г. Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ. По тази методика било изготвено и приетото по делото заключение на СТЕ, което давало обективна оценка за размера на обезщетението, изключая начислените амортизации върху стойността на енергийно съоръжение ЕКРУ 110 кV, тъй като през 2017 същото било продадено за много по – висока стойност от 5 552 873 лв.

По отношение на направените от ответниците възражения за прихващане, поддържа изразеното пред първоинстационния съд становище, че те не са индивидуализирани по основание и размер, както и че вземанията по тях са погасени по давност.

Ответникът по жалбата „НЕК“ ЕАД я оспорва и моли решението да бъде потвърдено. Твърди, че визираната Методика на ДКЕВР не може да бъде приложена, защото с нея се определяли цените за пренос и достъп на електрическа енергия до други потребители, а не до производители, какъвто бил ТЕЦ Девен.

Застъпва разбирането, че поначало, иска по чл. 59 ЗЗД е допустим спрямо „НЕК“ ЕАД само за периода от 05.02.2013 г. до 04.02.2014 г., за който период обезщетението се дължало солидарно от „НЕК“ ЕАД и „ЕСО“ ЕАД на основание чл. 263л, ал.1 ТЗ. След вписване на преобразуването, за периода 05.02.2014 г. до 31.12.2016 г., обезщетение се дължало само от „ЕСО“ ЕАД, като преносно предприятие, създадено чрез отделяне от „НЕК“ ЕАД.

Твърди, че за периода след 31.12.2016 г. претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като съобразно СТЕ след тази дата не е осъществяван 2 пренос на електрическа енергия през ЕКРУ.

Поддържа релевираното пред първоинстанционния съд възражение за погасяване по давност на вземанията за обезщетение за периода от 01.12.2011 г. до 05.02.2013 г.

В случай, че съдът намери предявените искове за основателни, то моли да бъде уважено направеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане с признати суми по чл. 685 ТЗ в производството по несъстоятелност на „Полимери“ АД общо в размер на 2 064 469, 07 лв., от които 817 862, 99 лв. /главници и лихви/, възникнали преди датата на откриване на производството по несъстоятелност. От общия размер на вземанията 2 064 469, 07 лв., следвало да бъдат приспаднати възстановената на „НЕК“ ЕАД сума в размер на 256 668, 20 лв. с частична сметка за разпределение № 1 от 21.12.2015 г. и сумата от 214 958, 69 лв. прехвърлени вземания на „ЕСО“ ЕАД с окончателния разделителен протокол.

Ответникът по жалбата „ЕСО“ ЕАД я оспорва и моли решението да бъде потвърдено. Споделя тезата на „НЕК“ ЕАД, че сочената от ищеца Методика на ДКЕВР е неприложима, предвид факта, че ТЕЦ „Девен“ АД имал качеството на производител, а не на потребител, както и че същата се прилагала само при сключен договор между страните.

Ако съдът прецени предявените искове за основателни, моли да бъде уважено направеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане с приети в производството по несъстоятелност на „Полимери“ АД /н./ вземания общо в размер на 635 613, 33 лв., които включвали прехвърлените след преобразуването от „НЕК“ ЕАД вземания в в размер на 214 958, 69 лв. Последните, както и вземанията в размер на 179 561, 75 лв., били възникнали преди датата на откриване на производството по несъстоятелност.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащо на инстанционен контрол решение, в установения от закона срок, от легитимирана да обжалва страна, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, при съвкупна преценка на поддържаните от страните доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

3

Представените по делото извлечение от инвентарен опис на ДМНА към м. март 1998 г. на „Полимери“ АД /н./, като приложение към договор от 09.06.1998 г. за приватизация на 24 % от акциите на дружеството, извлечение от инвентарната книга на „Полимер“ АД /н./ заварено от синдика на дружеството, нотариален акт за продажба на недвижими имоти от 02.06.2017 г. с който са прехвърлени на „ХЪС“ ООД активи на „Полимери“ АД /н./, част от които са и сгради за енергопроизводство, установяват, че ищеца е собственик на съоръжението елегазова капсулована разпределителна уредба „ЕКРУ/ 110 кВ, монтирано в сграда на дружеството. В подкрепа на този извод са и приетите като доказателства писмо с изх. № 1038/ 18.08.2005 г. на МЕЕР, договор за особен залог от 01.09.2009 г. в полза на заложния кредитор „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и писмо от 01.11.2011 г. от „НЕК“ ЕАД до ищеца, в които процесния обект е разглеждан като собственост на ищеца.

Не се спори между страните, а и от доказателства се установява, че процесното съоръжение се използва от ищеца, от „Девен“ АД и от „Солвей Соди“ АД, за присъединяването им към преносната мрежа. В тази връзка, за преноса на електроенерия от и към ТЕЦ „ Девен“, между ищеца и „НЕК“ ЕАД на 14.12.2005 г. е сключен договор, в който за предоставения достъп, на ищеца договорено да се заплаща цена от ползвателя, определена по Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ, утвърдена от ДКЕВР. Не се спори между страните, че този договор е бил прекратен на 01.12.2011 г., с едномесечно предизвестие от „НЕК“ ЕАД.

Спор между „Полимери“ АД и „НЕК“ ЕАД за дължими от ползвателя по договора суми за 2011 г., е разрешен в хода на две съдебни производства, като в първото от тях по т. д. № 4423/ 2012 г. по описа на САС /недопуснато до касационно обжалване/ във връзка с Методиката на ДЕКВР е прието, че пазарната стойност на процесното съоръжение е 5 552 873 лв.

Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото /СТЕ и кореспонденция между тях за условията при които да се ползва от ответниците ЕКРУ/ 110 кВ / се установява, че след прекратяването на 4 договора с „НЕК“ ЕАД и за периода до 31.12.2016 г., съоръжението е използвано за пренасяне на електроенергия от „НЕК“ ЕАД, а след преобразуването от „ЕСО“ ЕАД.

По делото е приетата съдебно – техническа експертиза, в която са изложени за периода м. декември 2011 г. – м. декември 2016 г. количествата консумирана електроенергия от „Полимери“ АД, тази подаваната от „НЕК“ ЕАД на „Девен“ АД и от „Девен“ АД на „НЕК“ЕАД. По въпроса за размера на дължимото на „Полимери“ АД /н./ обезщетение, изчислено съобразно Методиката на ДЕКВР, съобразявайки за база приетата в решение по т. д. № 4423/ 2012 г. на САС и в представения с исковата молба доклад от 26.10.2009 г. пазарна стойност на процесното съоръжение в размер на 5 552 873 лв., вещото лице Б. е дало следното заключение:

За периода от 01.12.2011 г. до 31.12.2016 г. обезщетението възлиза на сумата от 4 850 645 лв. с ДДС и 5 820 774 лв. с ДДС. От 05.02.2013 г. до 04.02.2014 г. то е в размер на 920 475 лв. без ДДС и 1 104 570 лв. с ДДС и от 05.02.2014 г. до 31.12.2016 г. е в размер на 2 706 307 лв. без ДДС и 3 247 568 лв. с ДДС. Съобразявайки изискванията на Методиката, за всяка следваща година, изчисленията да се извършват въз основа на балансовата стойност на съоръжението,вещото лице е отчело необходимите амортизационни отчисления за всяка година в размер на 4 % амортизационна норма и годишна амортизационна квота от 222 115. За периода след 31.12.2016 г. са отчетени само стойности на консумираната от „Полимери“ АД електроенергия, а за останалите показатели относно подаваната от „НЕК“ ЕАД на „Девен“ АД и от „Девен“ АД на „НЕК“ ЕАД са посочени стойности нула, тъй като такава не е пренасяна през съоръжението. Експертизата е оспорена само от ищеца, и то единствено в частта, относно начисляването на амортизация на ДМА.

С решение от 11.12.2013 г. на „Български енергиен холдинг“ ЕАД, едноличен собственик на капитала на „НЕК“ ЕАД и „ЕСО“ ЕАД е взел решение за преобразуване на „НЕК“ ЕАД, чрез отделяне на част от имуществото на дружеството, по смисъла на чл. 262в, ал. 1 ТЗ, представляващо съвкупност от правата и задълженията, свързани с дейността „пренос на електрическа енергия“, което имущество преминава към „ЕСО“ ЕАД. Решението е вписано в ТР към АВ на 04.02.2014 г. С решение № Р – 205/ 18.12.2013 г. на ДКЕВР е прекратена лицензията на „НЕК“ ЕАД за 5 дейност „пренос на електрическа енергия“ и е издадена за същата дейност, за срок от 35 години, лицензия на „ЕСО“ ЕАД.

С нотариални покани връчени съответно на „НЕК“ ЕАД на 13.09.2017 г. и на „ЕСО“ ЕАД на 12.09.2017 г., синдикът на „Полимери“ АД /н./ е отправил искане до ответниците, в едномесечен срок от датата на получаването им, да заплатят дължимата цена за пренос на електрическа енергия през собственото на ищеца ЕКРУ/ 110 кВ , за периода от 01.12.2011 г. до 31.12.2016 г., изчислена по Методиката, одобрена от ДКЕВР.

Видно от обявените обстоятелствата по партидата на „Полимери“ АД /н./ от производството по несъстоятелност, със списък № 1 от 27.02.2013 г. са приети вземания на „НЕК“ ЕАД общо в размер на 817 862, 99 лв. /главници и лихви/, представляващи съобразно описа в молбата на „НЕК“ ЕАД, вземания по фактури за периода м. 01.- м. 06. 2011 г. по договор № 41 904/ 2007 г. за пренос на електрическа енергия и по фактури за периода от м.06. – м.12. 2012 г. по договор № 5193/ 2005 г. за доставка на електрическа енергия на привилегирован потребител под условие.

Вземания на „НЕК“ ЕАД в размер на 214 958, 69 лв. за периода от 31.01.2011 г. до 04.02.2014 г. са прехвърлени с писмо от 14.01.2015 г. до ОС – Варна, на „ЕСО“ ЕАД. От тази сума, съгласно приложения към писмото опис, възникналите до 12.12.2012 г. задължения са в размер на 151 180, 34 лв.

Със същия списък № 1 от 27.02.2013 г. са приети вземания на „ЕСО“ ЕАД в размер на 179 561, 75 лв., представляващи вземания по изпълнителни листи и по фактури за потребено количество електроенергия в собствения на „Полимери“ АД /н./ обект, всички възникнали преди датата на откриване на производството по несъстоятелност.