Решение № 7 от 16.01.2023, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Бургас, 16.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Д. като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно гражданско дело № 20222000500392 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г. Р. А. от гр.Бургас против решение №603 от 21.06.2022г. по гр.дело №2168/2021г. на Бургаския окръжен съд, с което е признато за установено, че ищецът Н. Д. А. е изключителен собственик на имоти, придобити по време на брака му с въззивницата – жилище в гр.Б. с идентификатор *** и 2/318 ид. части от поземлен имот с идентификатор ***., в който е построено. Иска се отмяна на решението като недопустимо, неправилно и незаконосъобразно.

Твърди се, че исковата молба е нередовна, тъй като не е посочено на каква цена е закупено спорното имущество и каква е сумата лични средства, дадени за него, в какъвто смисъл е решение №140/23.11.2020г. по гр.дело №617/2020г. на ВКС, I г.о. В исковата молба е посочено, че цената по договора е заплатена на три отделни вноски и възлиза общо на сумата от 73 277 лв. Налице е препращане към нотариалния акт, в който е обективирана продажбата, което също не внася яснота за продажната цена. Намира, че от показанията на св.Ч. и Д. е установено, че към датата на извършване на продажбата, съпругата е разполагала със сумата от 19 500 евро, равняваща се на половината от стойността на закупения имот, получени като дарение от нейната майка целево за закупуване на жилището. По общо съгласие е 1 предала тази сума на ищеца за закупуването, което не се оспорва от него.

Единствено възражение на ответната страна е, че сумата не е преведена по банковата му сметка. Сочи се, че по време на брака обичайно съпрузите не си издават разписки и други писмени доказателства. Обстоятелството, че ищецът е заплатил продажната цена със суми изцяло от собствени банкови сметки, не опровергава, че половината от тях са били на въззивницата. Страни по договора са и двамата съпрузи, а произходът на средствата е деклариран в представените декларации. Не е съобразена разликата в продажната цена, посочена в предварителния договор и в нотариалния акт, което води до необоснованост на изводите на съда за придобиването му изцяло с лични средства на ищеца. Доказателствата по делото са обсъдени едностранчиво, игнорирани са множество от тях в подкрепа на ищцовите твърдения, което е довело до неправилност на решението. Не са обсъдени и съществените противоречия в твърденията на ищеца за източниците на средства за закупуване на жилището, както и изявлението на ищеца по воденото между страните гр.дело №8658/2020г. по описа на БРС. Направено е искане за обезсилване на решението, евентуално за неговата отмяна, с присъждане на съдебните разноски.

В отговор на въззивната жалба, подаден от Н. Д. А., чрез пълномощника адв.О., се иска оставянето и без уважение като неоснователна. Оспорват се доводите за нередовност на исковата молба, в която е посочена цената на придобиване на имота. Наличието на несъответствие в документа за собственост е обяснено като резултат на допусната техническа грешка, преодолима по реда на чл.20 ЗЗД. Заплащането на сумата се установява от приложените платежни документи, съобразно сумите, посочени в тях. Не са допуснати твърдените във въззивната жалба процесуални нарушения от съда.

Не са представени по делото категорични доказателства, че в периода на плащане ответницата е разполагала с твърдяната сума. Поддържа изводите на съда, че показанията на св.Д. не съдържат твърдения за суми, предадени на ответницата. Показанията на св.Ч. също не сочат наличие на твърдяните от ответницата суми. Намира, че писмените доказателства по делото установяват закупуването на жилището със средства на ищеца.

Представените платежни нареждания съвпадат с движението по банковите му сметки. От извлеченията е видно,че ответницата не е внасяла суми по тези сметки. Не са внесени суми по сметките след сключване на брака, с изключение на обезщетение за безработица, което опровергава твърденията на ответната страна. По оплакването, че не е обсъдено изявлението на ищеца за произхода на сумите в друго производство между страните се сочи, че то не представлява доказателство по смисъла на чл.175 ГПК. Претендират се направените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирани страни 2 против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане.

По съществото на спора, след съвкупната преценка на становищата и доводите на страните, събраните по делото доказателствата и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:

С обжалваното решение е прието за установено, че ищецът Н. Д. А. е изключителен собственик на придобитите по време на брака му с ответницата Г. Р. А. недвижими имоти, а именно: 2/318 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Б., урбанизирана територия за „ниско застрояване“ /до 10 м/, целият с площ от 318 кв.м., както и самостоятелен обект „жилище, апартамент“ с идентификатор ***,15, находящ се в изградената в поземления имот сграда, с адрес – гр. Б., ул.„П. Е.“ № *, ет.*, като в полза на ищеца са присъдени съдебни разноски в размер на 2 838,83 лв.

Първоинстанционният съд е приел, че процесните имоти, закупени по време на брака на страните, са придобити изцяло с лично имущество на ищеца, като заплатени по банков път със средства от негова разплащателна сметка, захранена със суми от парични влогове от преди брака, поради което и на основание чл.23, ал.1 СК са изцяло негова собственост, като ответницата не доказва твърденията си за вложени и нейни лични средства призакупуването на въпросното имущество.

Така постановеното решение, преценено съобразно изискванията на чл.269 ГПК, настоящата въззивна инстанция намира за валидно и допустимо.

Същото е произнесено от законен състав на компетентния съд в изискуемите от закона форма и съдържание, при надлежно развило се исково производство по допустим за разглеждане иск.

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба за нередовност на исковата молба, поради липса на посочена цена, на която е придобит процесният имот. Такава е заявена в размер на 73 277 лв. – цена по договора за продажба.

По правилността на решението:

Ищецът Н. А. твърди в исковата си молба, че по време на брака с ответницата Г. А., сключен на 28.07.2013г. и прекратен с окончателно съдебно решение на 19.05.2021г., е придобит процесния апартамент и ид.части от поземления имот. Независимо, че при сключване на договора за покупко-продажба по нотариален акт № 92 от 09.09.2013г. на нотариус Н.Н., рег. №* на НК са участвали и двамата съпрузи, не е формирана семейна имуществена общност върху придобитото имущество, тъй като то е закупено изцяло с предбрачни средства на ищеца. Цената по договора за продажба – 73 277 лв. е платена по банков път от банкова сметка на А. на три части, както следва: 8 160 лв. - на 29.08.2013 г., 20 000 евро /с левова равностойност 39 140 лв/ – на 09.09.2013 г. и 26 000 лв. – на 09.09.2013 г., като сметката на ищеца е 3 кредитирана единствено с парични средства от депозити, притежавани от него преди сключването на брака. Липсва принос на ответницата, която през изминалите 42 дни от сключването на брака до покупката на жилището не е реализирала съответен доход.

В отговора на исковата молба Г. А. е оспорила иска, като неоснователен. Възразява процесното жилище да е закупено с лични средства на ищеца от преди брака. Твърди, че в него са вложени общи на семейството средства, при активно участие на ответницата. Заявява, че заживели заедно с ищеца от месец април 2013 г. и тогава тя имала спестени средства, предвидени за закупуване на жилище от срочен депозит, трудови възнаграждения, курсове и частни уроци, сума от 3 000 лв. от уравнение на дял от имот, които обръщала в евро, както и продължавала да заделя суми от заплатата, която била около 2 000 лв. Преди да закупят жилището получила и дарение от майка си в размер на 20 000 лв., набавени от продажба на имоти.

Всички спестени средства предала на ищеца за закупуване на процесния имот, които били половината от цената и затова тя била вписана като купувач. Изтъква несъответствие в цената по предварителния договор 39 000 евро, равняваща се на 76 277,35 лв., а не заявената в исковата молба сума от 73 277 лв. по представените три платежни, като се явява недостиг от 3 000 лв.

По делото е безспорно установено от фактическа страна, че Н. А. и Г. А. са сключили брак на 28.07.2013г., който е прекратен на 19.05.2021г. с окончателно решение по гр.д. № 8568/2020г.

По време на брака, на 26.08.2013г., е сключен предварителен договор за покупко-продажба на жилищен имот, по силата на който Н. А. като купувач и посочените в договора двама продавачи са се задължили да сключат окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ ателие-дясно на терасовидния етаж в жилищната сграда в гр.Б., ул.„П. Е.“ № *, с площ от 74,01 кв.м., заедно със съответните общи части на сградата и правото на строеж, както и 2/318 ед.ч. от дворното място с площ от 318 кв.м., образуващо парцел VI-80 в кв. 146 по плана на гр.Б., за сумата от 39 000 евро, платими по следния начин: предплата /задатък/ в размер на 11 160 лв., от които 3 000 лв. – на 26.08.2013г., а 8 160 лв. – на 29.08.2013г.; остатъкът от 26 000 лв. и 20 000 евро – в деня на изповядване на сделката пред нотариус.

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 92 от 09.09.2013 г. на нотариус Н. Н., рег. № * на НК е сключен окончателен договор, по силата на който Н. А. и Г. А. са придобили посочените ид. части от поземления имот с идентификатор *** по КККР на гр. Б. и самостоятелен обект с идентификатор *** в построена в имота сграда, за сумата от 73 277 лв., от които получено от продавачите по банков път капаро в размер на 8 160 лв. преди подписване на нотариалния акт, а остатъкът от 20 000 евро и 26 4

000 лв. - по банков път при неговото подписване. Купувачите са заявили, че са съгласни и купуват недвижимия имот за сумата от 39 000 евро при описания начин на плащане.

Видно от платежно нареждане от 29.08.2013г., от банкова сметка на А. в „Райфайзенбанк (България)“ е преведена по сметка на продавачите сумата от 8 160 лв., с основание – предплата за покупка на жилище, а с нареждания от 09.09.2013г. са приведени сумите от 20 000 евро и 26 000 лв., с основание – покупка на недвижим имот. От удостоверение изх. № ИЗХ-00120693/21.04.2022г. на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД се установява, че банковата разплащателна сметка на А. е захранена с парични средства на ищеца от преди сключването на брака с ответницата, вложени по срочни депозити, както следва: 1.Открит на 29.01.2013г. срочен депозит „3+3“ за сумата от 35 000 лв., подновен на 29.04.2013г. за сумата от 35 196,87 лв. и прекратен на падежна дата 29.07.2013г. в размер на 35 513,64 лв., с която сума на същата дата е открит 1-месечен срочен депозит, прекратен на датата на падежа – 29.08.2013г. в размер на 35 541,60 лв. по разплащателната сметка на А.; 2. Открит на 29.04.2013г. срочен депозит „3+3“ за сумата от 20 000 лв., подновен на 29.07.2013г. за сума от 10 000 лв., прекратен предсрочно на 29.08.2013г. в размер на 10 000,38 лв. по разплащателната сметка на ищеца; 3.

Открит на 08.07.2013г. срочен 1-месечен депозит в евро за сумата от 17 815,29 евро, подновен на 08.08.2013г. за сумата в размер на 17 828,65 евро, отново подновен на 08.09.2013г. за сумата от 17 842,02 евро, прекратен предсрочно на 09.09.2013г. с изплащане на каса на сумата от 17 842,47 евро, които в левовата им равностойност от 34 792,82 лв. на следващия ден са внесени на каса по разплащателната сметка на А., с основание – вноска от депозит.

При горните фактически обстоятелства се налагат следните правно изводи:

Искът е за установяване на пълна трансформация на лично имущество при придобиване на недвижим имот и има правното си основание в чл.23, ал.1 СК, съгласно който, лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество. Искът по чл.23, ал.1 СК за трансформация на лично имущество е положителен установителен иск за собственост /ТР 5/2013 год. на ОСГТК на ВКС/. В условията на СИО, какъвто е настоящият случай, вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, като съвместният принос се предполага до доказване на противното /чл.21 СК/. Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения по време на брака имот е изцяло обективен и зависи от характера на вложените в придобиването средства. За да се приеме, че установената в чл.21, ал.3 СК презумпция за съвместен принос е оборена, е необходимо да се 5 установи пълно или частично преобразуване на лично имущество на някой от съпрузите.