Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 161 от 09.07.2025, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 129/2025
Вид
Решение № 161
Подписан
09.07.2025
Състав
Евгения Георгиева Симеонова, Пламен Калинов Кучев, Калин Трифонов Тодоров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Враца, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно гражданско дело № 20251400500129 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от Н.

К. Н. от гр.Бяла Слатина, чрез упълномощения му адвокат И. С., против Решение №16/12.01.2025г. на Районен съд-Бяла Слатина, постановено по гр.дело № 1550/2023г. в частта му, в която Н. К. Н. е осъден да заплати на Ц. С. С. сумата от 7500 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдание вследствие на причинено телесно увреждане на 23.11.2021 г.

Счита, че решението в обжалваната част за неправилно.

От събраните доказателства напълно се опровергавала тезата на ищеца за отговорност на жалбоподателя по чл. 45 ЗЗД. Същият действал правомерно в условията на неизбежна отбрана по чл. 12 НК и граждански арест по чл. 12 а НК и съдът неправилно приел, че в случая не е налице неизбежна отбрана и не коментирал възражението за граждански арест по чл. 12 а НК. Безспорно се установило, че ищецът неправомерно и умишлено влязъл в дома на ответника и изблъскал ответника като го е повалил на стълбите. Неправилно съдът не кредитирал в цялост показанията на свидетеля Н.М.. Ищецът проявил агресия и затова Н.

Н. предприел действия по задържането на ищеца, като се опитал да догони ищеца и след това е произвел изстрел. С това действие на ответника по никакъв начин не бил застрашен живота на ищеца. Целта била последният да бъде спрян и задържан, тъй като не се знаело 1 какво може да е откраднал. Излага се, че с деянието си ищецът реализирал опит за кражба по чл. 194 от НК, дори опит за кражба по чл. 195, ал. 1, т. 10, предл. 3 и 4 от НК, предвид обстоятелството, че ответникът съхранявал в имота законни оръжия и боеприпаси.

Престъплението останало недовършено само и единствено, поради намесата на ответника.

Тезата на ищеца, че търсил тоалетна била несериозна и житейски нелогична. Ищецът който твърдял, че търсил тоалетна не влязъл в магазина или в кафенето, а ги подминал като влязъл във вътрешния двор, минал поне двадесет метра до входа на къщата, където се е качил на втория етаж и е започнал да тършува. Ответникът не намерил ищеца в тоалетната, а в едно другите помещения.

Излагат се аргументи за правомерността на деянието, извършено в условията на неизбежна отбрана.

Ако се приемело, че исковата претенция е основателна, то присъдената сума от 7500 лв. се явявала прекомерна, защото било налице съпричиняване от страна на ищеца, който неправомерно и без позволение влязъл в дома на ответника и агресивно го е изблъскал.

Също така не се събрали писмени доказателства ищецът да е полагал труд и какво е било възнаграждението му и претърпяната от него травма по никакъв начин не влошила качеството му на живот. Установило се, че сам ищецът напуснал болницата преждевременно, както и че няма собствен дом и живеел с родителите си като не поддържал дори среден стандарт на живот.

Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго решение, с което искът за неимуществени вреди бъде отхвърлен като неоснователен.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна Ц. С. С., чрез упълномощения му адвокат Х. П. Я., е постъпил писмен отговор, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се иска същата да бъде оставена без уважение.

Раната на Ц. С. С. била в задната част на крака му, тоест той бил прострелян в гръб, като това се случило извън имота на ответника, на паркинга. Този факт сочел, че няма никакво законово основани за произвеждане на изстрел и причиняване на нараняване.

Предвид факта, че той отивал към паркирания си автомобил било достатъчно да се подаде сигнал на правозащитните органи, с посочване номера на автомобила, за да се изясни напълно случая. Показателен бил и фактът, че практически до приключване на гражданското дело пред Районен съд - Бяла Слатина нямало подаден сигнал за извършено престъпление (или опит) от страна на ответника против ищеца. Това било достатъчно красноречиво дали наистина е имало опит за кражба, съответно дали има неизбежна отбрана в случая.

В срока по чл.263, ал.2, вр.ал.1 от ГПК Ц. С. С. чрез упълномощения му адвокат Х. П.

Я. е подал и насрещна въззивна жалба срещу решение №16/12.01.2025г. на Районен съд-Бяла Слатина, постановено по гр.дело № 1550/2023г. в частта му,в която частично е отхвърлен иска на С. за неимуществени вреди, като се иска същият да бъде уважен в цялост. Счита, че поставеното решение в отхвърлителната му част е неправилно и в противоречие с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и трайно установената съдебна практика по аналогични 2 казуси.

В мотивите си съда приел, че е нанесена лека телесна повреда, при която обичайно оздравителния период е 3-4 седмици. С мотив, че става въпрос за лека телесна повреда било прекратено и воденото против ответника наказателно производство. Този факт повлиял на съда, поради което било занижено присъденото обезщетение.

От свидетелските показания на С. С. и Г. С.-баща и брат на ищеца било изяснено, че всъщност причинената рана не била заздравяла в обичайния срок, а лечението продължило три месеца. През това време обективно било причинено трайно затрудняване движението на засегнатия крак. Съдът неправилно преценил срока за възстановяване от нараняването и наличието на трайно последствия от него. Предвид това бил определен размер на обезщетение като за нанесена лека телесна повреда. Събраните данни обаче сочели далеч потежко увреждане, което налагало и съответно по-високо обезщетение.Размерът от 15 000 лв. бил напълно обоснован от гледна точка на справедливостта.

Иска се отмяна на решението на районния съд в обжалваната му част и вместо това да се приеме, че предявеният иск е изцяло основателен и да бъде уважен в пълен размер.

В подадения отговор на насрещната въззивна жалба Н. К. Н. чрез адв. И. С. поддържа становище за неоснователност на насрещната жалба, тъй като счита, че изложените аргументи в жалбата били неправилни. Подробен анализ на обжалваното съдебно решение бил направен в подадената от Н. К. Н. въззивна жалба.

Иска се постановяване на решение, с което да се потвърди атакуваното решение на Районен съд – Бяла Слатина в частта, в която е отхвърлена претенцията на Ц. С. С..

Претендират се деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

С отговора на въззивната жалба не се представят доказателства и не се прави искане за събирането на такива.

Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

След анализ на всички събрани доказателства, поотделно и в пълнота, във връзка с доводите и съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:

Районен съд - Враца е бил сезиран с искова молба от Ц. С. С. срещу Н. К. Н. с искане последният да бъде осъден да му заплати сумата от 15 000 лв. – парично обезщетение за причинени вреди, изразяващи се в претърпени болка и страдание и затруднения в нормалното придвижване в периода 23.11.2021 г. – до края на месец февруари 2022 г., ведно със законната лихва върху посочената сума за периода от 23.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

В обстоятелствената част на исковата молба се посочва, че на 23.11.2021 г. ищецът бил с. Попица, област Враца. Тъй като имал естествена нужда спрял пред едно кафе, за да потърси тоалетна. Минал през кафето и тръгнал навътре да потърси къде е тоалетната.

3

Оказало се, че е попаднал в частен дом, което към този момент той не знаел. Слизайки обратно по стълбите бил пресрещнат от ответника, който бил с насочен срещу него пистолет. Ищецът се изплашил и тръгнал да бяга. Избутал Н. от пътя си и побягнал навън към улицата. Когато вече се намирал отвън и тичал към колата си, Н. произвел изстрел срещу него, като изстрелът попаднал в него. Почувствал силна болка в левия крак и паднал на земята. Впоследствие била извикана линейка, която го откарала в болница в гр. Плевен.

Там му били направени необходимите изследвания, като било установено, че чрез използване на огнестрелно оръжие пистолет марка „НК SEP 9“ при произвеждане на изстрел със стоп патрон му е причинено временно разстройство на здравето. Това наложило оперативна интервенция за отстраняване на проектилни частици. Впоследствие получената рана се инфектирала и заздравяла трудно. Повече от два месеца търпял болки. В условия на КОВИД епидемия се налагало да посещава здравни заведения за промивки и превръзки.

Това допълнително излагало на риск неговото здраве. Отворената рана създавала затруднения в ежедневното му придвижване. Предвид състоянието на раната бил принуден да стои вкъщи обут с къс панталон, тъй като допира и натиска на по-дълъг крачол до превръзката му причинявало болка. Кракът заздравял напълно едва към края на месец февруари 2022 г. Било образувано досъдебно производство № 587/2021 г. по описа на РУ – Бяла Слатина, прокурорска преписка № 7024/2021 г. по описа на Районна прокуратура – Враца. По него била назначена съдебно-медицинска експертиза, чието заключение установило, че на ищеца е причинено временно разстройство на здравето без опасност за живота, което представлявало лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК. Предвид квалификацията ищецът можел да подаде тъжба против извършителя, но адвокатът, който го представлявал в хода на наказателното производство пропуснал срока за подаване на тъжба и извършителят останала ненаказан.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, който в срок е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан.

Излага, че сградата, в която живее се намира в с.Попица, ***. На първия етажа били обособени склад, магазин и кафене, а вторият етаж бил жилищен и се намирал над кафето.

На 23.11.2021 г. сутринта около 10:30 часа бил в неработещото кафене на първия етаж, като точно над мястото, където се намирал, дюшемето скърцало и се хлопало. Излязъл от кафенето и влязъл през вратата, която води към стълбището, по което се стигало до жилището му, което се състояло от няколко стаи. Когато отворил вратата към стълбището и се качил на стълбищната площадка видял, че входната врата на жилището е широко отворена. Видял вътре в помещението непознато за него лице. Зад него се виждали отворени шкафове, на пода били разхвърляни вещи, чекмеджетата били издърпани. Ответникът попитал лицето какво прави и търси в помещението. Лицето го напсувало, бутнало го на земята, вследствие на което паднал по стълбите. Бил прескочен от лицето, което започнало да бяга. Ответникът се затичал след него. Когато непознатото за ответника лице било излязло вече пред сградата, той извадил законно притежаваното от него оръжие и произвел първи изстрел във въздуха и казал на лицето да спре, но то не спряло. Произведен бил втори 4 изстрел, но лицето също не спряло. След това то се обърнало и бръкнало в джоба на якето си. Рязко извадил ръцете си от там, като държало нещо в едната си ръка. Ответникът помислил, че лицето е въоръжено и че смята да използва оръжие срещу него. След това произвел трети изстрел в крака му. Нямало физическа саморазправа между лицето и ответника. След това ответникът оказал първа помощ на непознатия и подал сигнал на тел.

112. Магазинът работел, като на смяна била майката на ответника. Кафенето не работело с клиенти, в него бил само Н.. Помещенията се намирали едно до друго. Никой не бил чукал на вратата да търси тоалетна – нито в кафенето, нито някой питал продавачката в магазина.

Зад сградата, в която били разположени имало врати за зареждане на склада и обектите.

Ясно личало, че е частен имот, ограден с висока тухлена ограда. На търговските обекти имало ясни табели. Не отговаряло на истината, че ищецът да бяга от уплах, найестествената човешка реакция в такава ситуация била да вдигне ръце и спокойно да обясни на собственика защо се намира в дома му и какво търси в шкафовете там. Счита, че представените медицински документи за необективни, неотразяващи правилно нанесените щети, в случай, че действително са били нанесени такива. В случая заявената от ищеца претенция за заплащане на причинени имуществени вреди многократно надхвърляла размера на причинените несгоди. В случая се касаело за престъпление, за което може би всее още виновникът не бил наказан и не бил понесъл отговорност.