Решение № 3690 от 05.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3690 гр. София, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110140889 по описа за 2023 година

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е предявил по реда на чл. 422, ал.1 ГПК обективно съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено, че Г. К. М. дължи на „Топлофикация София“ АД сумите от: 3 629,29 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., сумата 577,69 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019г. до 04.11.2021г., сумата от 41,84 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2018 г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва върху главниците, считано от 24.11.2021г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 9,09 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2018 г. до 04.11.2021 г., които суми касаят топлоснабден имот - в гр. София, ж.к. ..., вх. „А“, ет. 3, ап. 7, аб. № 84656 и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 17.05.2022 г. по ч.гр.д. № 66958 по описа на СРС, 81 с-в.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца процесните суми. Претендира разноски.

Ответникът Г. К. М. в законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК представляван от назначен на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представите - адв. С.

Д. е представил отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция.

Оспорва материалната си легитимация при твърдения, че не е носител на вещни права по отношение на процесния имот. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице помагач на страната на ищеца "Техем Сървисис" ЕООД изразява 1 становище за основателност на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 66958/2021г. по описа на СРС, 81 състав, по което на 17.05.2022г. е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу Г. К. М. да заплати на заявителя следните суми: сумата 3 629,29 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., сумата 577,69 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019г. до 04.11.2021г., сумата от 41,84 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2018 г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва върху главниците, считано от 24.11.2021г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 9,09 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2018 г. до 04.11.2021 г., които суми касаят топлоснабден имот - в гр. София, ж.к. ..., вх. „А“, ет. 3, ап. 7, аб. № 84656.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, съответно в указания му срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо него в посочените размери, за които е издадена заповедта.

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже погасяване на възникналите задължения.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се 2 осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

От приетата като доказателство по делото Заповед № 191/14.06.1990г. на Общински народен съвет - община „Студентска“ се установява, че на основание чл. 13 от Закона за собствеността и чл. 120 от Наредбата за държавните имоти е взето решение за прехвърляне собствеността по отношение на държавен недвижим имот, представляващ апартамент № 7, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост“, бл. 94А, вх.

А, ет. 7 на Г. К. М., ответник в настоящото производство. В подкрепа на изложеното видно от представена молба /лист 16 от делото/ по искане на Държавна спестовна каса е вписана законна ипотека върху същия имот за обезпечаване изплащането на отпуснат заем за жилищно строителство на Г. М., съгласно сключени договор от 11.0.9.1990г. От прието удостоверение издадено на 12.06.2012г. от Столична община, район „Студентски“ /лист 17/, се извежда, че имотът с адрес – ж.к. ...А, вх. А, е с настоящ административен адрес - .к. ..., вх. А. Следователно в качеството си на собственик, ответникът М. има и качеството потребител на топлинна енергия, респективно страна по облигационно отношение с ищеца във връзка с предоставянето й, поради което се явява и задължено лице по повод заплащане на потребеното 3 количество ТЕ.

Процесуалният представител на ответника е релевирал възражение за липса идентичност между имота по отношение на който се претендира цена за доставена ТЕ - апартамент № 7, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост“, бл. 94, вх. А, ет. 3 и събрания по делото доказателствен материал, касаещ апартамент № 7, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост“, бл. 94, вх. А, ет. 7, което е заявено за първи път в хода на устните състезания пред настоящата инстанция, поради което това възражение е преклудирано и не следва да се разглежда от съда. За пълнота на изложението следва да се посочи, че по мнение на настоящия съдебен състав в случая е допусната фактическа грешка, която не е от естество да породи съмнение в индивидуализацията на процесния имот, доколкото релевантно за претенцията на ищеца се явява изричното посочване, че се касае за апартамент № 7, по отношение на който не е налице оспорване, че се намира във вх. А, бл. 94, на жк „Младост“.

Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на "Техем Сървисис” ЕООД, съгласно представения протокол от общо събрание на етажните собственици от 26.09.2002г. Следва да се посочи, че оспорването на решение на етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответникът не твърди провеждането на такова оспорване по съответния ред, следователно в качеството си на собственик на процесния имот, е обвързан от взетото решение и от сключения в изпълнението му договор.

По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. Изяснено е и това, че в процесния период в имота на ответника е имало 3 броя отоплителни тела, както и 1 брой водомер за топла вода. Вещото лице дава заключение, че през исковия период 2018/2019г., дялово разпределение е извършвано на база реален отчет, при който са съставени протоколи за Главен отчет с подпис на абоната/ лицето подсигурило достъп, показанията от които са правилно нанесени в подробните изравнителни сметки. Пояснява, че за периода 2019/2020г., поради неосигурен достъп ТЕ за отопление е начислявана на база екстраполация по максималния специфичен разход на сградата съгл. т.6.5 от Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД04-1, а топлата вода на база брой 1 лице/потребители по 140л/ден за един човек, съгл. чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата. От заключението се изяснява, че дължимата сума за процесния период за доставена топлинна енергия, изчислена съобразно приложимата методика е общо 3469,61 лева. Съдът намира, че заключението на вещото лице по изготвената експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно задълбочено и се базира на документи за отчет, които са съставени при 4 извършването на периодични отчети по отношение на топлоснабдения имот и сградата, в която той се намира, а от друга страна липсват обективни факти и доказателства, които да разколебават направените от него изводи.