Определение № 126 от 15.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 126 гр. Пловдив, 15.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500067 по описа за 2024 година Производство по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК207172780 чрез юрк. Т. П. против Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 8118/29.11.2023г., постановено по ч.гр. д. № 16538/2023 г. на ПРС в частта, в която се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Й. К. Г., ЕГН ********** за сумата от 147,52 лева, представляваща обезщетение за забава, считано от 28.06.2014 до 27.10.2023г.

Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Излага съображения, че претендираното обезщетение за забава се дължи на основание чл.86 ЗЗД и представлява обезщетение за вреди от неточно/забавено/ изпълнение или пълно неизпълнение на главното задължение. Сочи, че за разлика от лихвата, това вземане няма възнаградителен характер и не се дължи на договорно, а на законно основание. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване на заявлението по чл. 410 ГПК на жалбоподателя и в тази му част.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима.

Със Заявление за издаване на ЗИ по чл. 41 0 от ГПК жалбоподателят е поискал издаване на заповед за изпълнение за следните суми: 500.00 лева главница по договор за револвиращ кредит от 27.05.2014 г., сключен със 1

„Сосиете женерал експресбанк” АД, чийто правоприемник е „Банка ДСК” ЕАД, вземанията по който са обявени за предсрочно изискуеми и прехвърлени с приложение № 1.1 от 08.07.2021 г. към договор за покупкопродажба на вземания /цесия/ от 17.06.2020 г., сключен с „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, чийто правоприемник е кредиторът; 119.84 лева - договорна лихва за периода 27.06.2014 г.- 08.07.2021г.; 60.00 леватакси по тарифата и 147.52 лева- мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, както и разноските по делото в размер 25 лева за държавна такса и 200 лева юрисконсултско възнаграждение.

С Разпореждане от 14.11.2023г. заповедният съд е указал на заявителя да посочи конкретното основание, на което е начислен а мораторната лихва.

С уточнителна молба от 2 7.11.2023г. заявителят е посочил приложимостта по отношение на мораторната лихва на Част 1, т.10 от Договора, съответно прилагания конкретно лихвения процент при изчисляване на претендираното обезщетение за забава при просрочени месечни погасителни вноски върху размера на просрочената главница – номинален лихвен процент в размер на 18% и лихвен процент на ден в размер на 0,05%. Съгласно т.10.1 наказателната надбавка върху просрочената главница е 6 пункта над номиналния лихвен процент.

Въз основа на така заявеното, заповедният съд законосъобразно е инициирал проверката по чл. 411, ал. 2 ГПК, съгласно която съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит /какъвто е настоящият/, както и като цяло за неговата действителност.

На посоченото процесуално основание заповедният съд е приел, че клаузата на договора за дължимост на мораторна лихва е неравноправна, тъй като размерът й е 24%, което позволява начисляване на обезщетение за забава над законната лихва в противоречие с чл. 143, ал.1, т.5 ЗЗП.

Споделя се извод ът на първоинстанционния съд за обоснована вероятност за нищожност на клаузата от договора, на която се основава вземането, съставляващо обезщетение за забава за период 28.06.2014г. 27.10.2023г.

Съгласно т.10.1. от договора за револвиращ кредит и уточнителната молба от жалбоподателя върху просрочените погасителни вноски се начислява наказателна надбавка за забава в размер на 6 пункта над лихвения процент по т.9 от договора - 18% /договорената възнаградителна лихва/ и общо лихвеният процент върху просрочените погасителни вноски е в размер н а 24%. Според т.10.2 от договора след настъпване на изискуемост върху цялата главница се дължи наказателна надбавка в размер 6 пункта над номиналния лихвен процент по т.9 – 18% или 24 % общо. Следователно клаузата предвижда обезщетение за забава в размер над законната лихва, което е в противоречие с императивна материално правна норма - чл. 33, ал. 2 от ЗПК, и като такава е нищожна. Така претендираното обезщетение при 2 липса на въведеното правопораждащо го основание /нищожност на клаузата /, не се дължи.

Предвид изложеното, правилно е постановен отказ по заявлението за сумата 147,52 лв., съставляваща обезщетение за забава по т.10.1 от договора за период на забава от 28.06.2014 г. до 27.10.2023 г., съответно частната жалба е неоснователна и се оставя без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 8118/29.11.2023г., постановено по ч.гр. д. № 16538/2023 г. на ПРС в обжалваната му част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3