Определение № 365 от 19.05.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 365 гр. Враца, 19.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Борис К. Динев

Христо Н. Христов като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20261400500227 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на по реда на чл. 274 - чл. 278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „АЕЦ КОЗЛОДУЙ" ЕАД, с ЕИК 106513772, със седалище и адрес на управление: гр. Козлодуй, Община Козлодуй против определение № 1156/02.12.2025 г., постановено по гр. д. № 641/2025 г. по описа на Районен съд - Козлодуй, с което е допуснато предварително изпълнение на присъдената на ищцата Н. Г. С., с ЕГН **********, от гр. *** сума в размер на 10 291,65 лева, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 01.12.2024 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 22.05.2025 г. до окончателното й изплащане.

В жалбата се поддържа, че така постановеният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Излагат се аргументи, че неправилно е приложен чл. 242, ал. 1 ГПК, като е допуснато предварително изпълнение на законната лихва. Разпоредбата на чл. 242, ал. 1 ГПК изчерпателно изброявала случаите, при които се допуска предварително изпълнение издръжка, възнаграждение за работа и обезщетение за работа. Законната лихва не била включена сред тези хипотези. Тя имала акцесорен характер спрямо главното вземане и не представлявала възнаграждение за положен труд. Допускането на предварително изпълнение на вземане за законната лихва представлявало разширително тълкуване на императивна процесуална норма, което било недопустимо. Дори при наличие на предпоставките на чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът б и л длъжен да определи точния обем на допуснатото предварително изпълнение. В конкретния случай липсвало ясно разграничение между главницата и акцесорните вземания. Допуснато било предварително изпълнение за неопределяем по размер компонент - бъдещи законни лихви „до окончателното изплащане".

Предметът на предварителното изпълнение не е ясно индивидуализиран, което противореча л о на принципите на правна сигурност и предвидимост и надхвърля ло допустимите граници на предварителното изпълнение. В обжалваното определение липсвало каквато и да е преценка защо предварителното изпълнение е допуснато, което прави акта немотивиран и в противоречие с чл. 236, ал. 2 ГПК, което водело до неговата незаконосъобразност. Определението било постановено в закрито заседание, без частния жалбоподател да бъде уведомен или да му бъде предоставена възможност да изложи 1 становището си, поради което не било съобразено правото на защита на ответника.

Претендира отмяна на обжалваното определение.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законния за това срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по основателността на същата, съдът взе предвид следното:

С решение № 277/14.11.2025 г., постановено по гр. д. № 641/2025 г. по описа на Районен съд – Козлодуй, съдът на основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 242 КТ е осъдил „АЕЦ Козлодуй" ЕАД, гр. Козлодуй, с адрес на управление гр. Козлодуй, обл. Враца, с ЕИК 106513772 да заплати на Н. Г. С., с ЕГН ********** от гр. *** сума в размер на 10 291,65 лева, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 01.12.2024 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба -22.05.2025 г. до окончателното й изплащане.

С определение № 1156/02.12.2025 г., постановено по гр. д. № 641/2025 г. по описа на Районен съд - Козлодуй, е допуснато предварително изпълнение на решение № 277/14.11.2025 г., в частта му, с която съдът на основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 242 КТ, е присъдил на ищцата Н. Г. С., с ЕГН **********, от гр. *** сума в размер на 10 291,65 лева, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 01.12.2024 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 22.05.2025 г. до окончателното й изплащане.

Въззивният съд намира, че така постановеното определение е правилно и законосъобразно при следните съображения:

Съдът намира, че законосъобразно е допуснато предварително изпълнение на осъдителното първоинстанционно решение в посочената в обжалваното определение част.

При условията на чл. 242, ал. 1 ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.

Предварителното изпълнение на невлязлото в сила първоинстанционно решение може да бъде постановено както със самото решение по съществото на делото, така и с отделно определение, както правилно е сторено от първоинстанционния съд в процесния случай.

Присъденото на основание чл. 128 КТ вземане е за възнаграждение за работа и следователно попада в хипотезата на чл. 242, ал. 1 ГПК, поради което предварителното изпълнение е допуснато законосъобразно. Предварителното изпълнение се следва по силата на закона /ex lege/ и съдът дължи допускането му дори и при липса на изрично заявено от ищеца искане.

Законосъобразността на постановеното предварително изпълнение в случая е обусловена единствено от факта дали процесното вземане, което ответникът е осъден да заплати на ищеца, попада в приложното поле на чл. 242, ал. 1 ГПК, /която предпоставка е налице /, както и от изключване на ответника от кръга лица, посочени в нормата на чл. 243, ал. 2 ГПК, което отрицателно условие също е налице.

По доводите в частната жалба, че законната лихва не е включена сред хипотезите на чл. 242, ал. 1 ГПК, че не е определен точен обем на допуснатото предварително изпълнение и липсва ясно разграничение между главницата и акцесорните вземания, като в обжалваното определение не се съдържали мотиви за постановяването му, същите следва да се приемат за неоснователни. Както при доброволното изпълнение, така и в изпълнителния процес, при частично плащане, което кредиторът е приел (чл. 66 ЗЗД) или не може да откаже поради провеждането на принудително изпълнение, съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД, вземанията се погасяват в определена поредност, като лихвите предхождат главницата. Кредиторът не е длъжен, но може да приеме частично изпълнение, като заяви в погашение на коя част от вземането го приема, но в противен случай погашението е по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД – лихвите преди главницата /в посочения смисъл е съдебната практика - решение № 86/14.08.2014 г., по гр. д. № 6766/2013 г., на ВКС, 4-то г. о./. В конкретния случай оспореното 2 с частната жалба допуснато предварително изпълнение на законна лихва, върху присъдено трудово възнаграждение, дори не касае претендирана сума за определен период преди завеждане на делото, за която да е предявен отделен иск. В случай, че бъде споделено виждането на частния жалбоподател за законосъобразност на допускане предварително изпълнение на вземането за трудово възнаграждение, без дължимата лихва за забавеното му плащане, би могло да се стигне до принудителна промяна на реда предвиден в чл. 76, ал. 2 ЗЗД за удовлетворение на кредитора, което както бе посочено по-горе е допустимо единствено с неговото съгласие. Същият извод - за законосъобразност на допускането на предварително изпълнение на присъдената законна лихва, ведно с възнагражданието за труд следва и от съдебната практика - определение № 228 от 06.06.2013 г. по ч. гр. д. № 3258/2013 г. на ВКС, 2-ро г. о.; определение № 17960 от 02.11.2012 г. по гр. д. № 12773 / 2012 г. на ГО ЧЖ VI състав на СГС; определение № 437 от 28.09.2016 г. по ч. гр. д. № 3379 / 2016 г. на ВКС, 4-то г. о..

По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1156/02.12.2025 г., постановено по гр. д. № 641/2025 г. по описа на Районен съд - Козлодуй.

Определението не подлежи на обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3