Решение № 595 от 28.03.2023, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 595/28.03.2023г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив, XXIV състав, в открито заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и трета година, в състав :

Председател : Мария Златанова

Членове : Здравка Диева

Величка

Георгиева при секретаря Г.Г. и с участието на прокурор М.Пелтеков, като разгледа докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 242/2023г., взе предвид следното:

Касационно производство по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.285 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Н.З.К.,*** с пълномощник адв.В.С. обжалва Решение № 2469/20.12.2022г., постановено по адм.д.№ 1293/2022г. на АС – Пловдив, в частта, с която е отхвърлена исковата му претенция срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, до пълния предявен размер на иска за присъждане на обезщетение в размер на 7000лв. с искане за цялостното му уважаване. Решението в обжалваната част се счита за незаконосъобразно. Според касатора твърденията в исковата молба са доказани и иска е следвало да бъде уважен изцяло със съобразяване актуалната практика на ЕСПЧ по решения от м.юни 2020г. Поддържа се, че доколкото ответникът не е представил отговор и доказателства, това е следвало да се тълкува в негова вреда. Заявено е, че постоянното пръскане против дървеници и гризачи доказва, че постоянно ги има, а при преценка за пренаселеността е следвало да се приспадне не само площ на санитарния възел, но и тази, която е заета от леглата на другите затворници и мебелите, предвид пилотното решение „Н. и други срещу България“. Касаторът се позовава на практиката на ЕСПЧ по подобни дела за процесния период.

В писмена защита адв.С. поддържа жалбата против отхвърлителната част на решението и моли иска да бъде уважен изцяло. Поддържа доказване на твърденията с приетите по делото писмени и гласни доказателства.

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ към Министерството на правосъдието с процесуален представител Т.Ч. – ст.юрисконсулт в Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Пловдив оспорва касационната жалба в писмен отговор. Счита я за неоснователна поради непредставяне на нови доказателства и отсъствие на заявени нови обстоятелства, които биха променили установените факти по делото. Моли Решение № 2469/20.12.2022г., постановено по адм.д.№ 1293/2022г. на АС – Пловдив да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Окръжна прокуратура Пловдив, представлявана от прокурор Пелтеков счита жалбата за неоснователна, а решението на АС – Пловдив за законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срок от страна в първоинстанционно производство, против неблагоприятна част от съдебния акт.

1. Пред АС – Пловдив е бил предявен иск за период от 10.12.2020г. до 28.07.2021г. в размер на 7000лв., ведно със законната лихва от 10.12.2020г. до крайното й изплащане. Искът е против ГДИН - за обезщетение за претърпени неимуществени вреди – обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт, настъпили в резултат на нарушения, извършени чрез бездействие от страна на затворническата администрация от обхвата на чл.3 ЗИНЗС, съответно чл.3 КПЧОС. Поддържани са : - пренаселеност на затворническите килии - под 3 кв. метра на човек нетна жилищна площ; - наличие на дървеници, хлебарки, гризачи; - липса на течаща топла и студена вода и санитарен възел; - непредоставени предпазни маски и облекла във вр. с осъществявана от ищеца трудова дейност в обособеното производство – от м.11.2020г. до излизането му от затвора – 28.07.2021г.

АС-Пловдив правилно приел, че искът е предявен от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение, тъй като за ищеца са налице данни да е бил задържан в място за лишаване от свобода. Искът е предявен против надлежен ответник, доколкото съгласно чл.285 ал.1 ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава XI АПК, а според чл.284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Според правилото на чл.205 АПК, искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ със седалище в гр. София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби.

1.1. По отношение началната дата на заявения исков период е установено, че К. *** на 23.02.2018г. и освободен на 28.07.2021г. /отговор, л.64 от адм.д.№ 1293/2022г./. В АС – Пловдив е образувано адм.д.№ 3221/2020г. по искова молба на К. за период, включващ дата 10.12.2020г., като с Решение № 743/12.04.2021г. искът е частично уважен, вкл. относно дата 10.12.2020г. Посоченото решение е оставено в сила от тричленен състав на АС – Пловдив - № 1942/22.10.2021г. по КАД № 1573/2021г. /л.34-43/.

Предвид описаните данни АС – Пловдив е приел, че исковата молба по отношение началната дата на претендирания период – 10.12.2020г. следва да бъде оставена без разглеждане с прекратяване на съдебното производство по отношение на тази конкретна част. Решението не е обжалвано в прекратителната му част, поради което в обхвата на касационната проверка е исковата молба за период – 11.12.2020г. до 28.07.2021г.

1.2. Съдът е съпоставил конкретните оплаквания спрямо условията в затвора според събраните относими за спора доказателства за периода от 11.12.2020г. до 28.07.2021г. : справка за размери на спално помещение № 30, трета група, в което е бил настанен ищеца в периода 11.12.2020г. - 27.04.2021г. /л.23/ - площ кв.м. без санитарен възел – 16,86 кв.м. при брой л.св. в стаята в обхвата на периода – 3, 2, 1, при което площта при 3 л.св. е била 4, 22 кв.м., като информацията е представена посредством измервания от служител Н.Д. – сътрудник „капитално строителство“ в затвор Пловдив, вкл. е отразено, че документ за справка за брой л.св. по спални помещения е „Сведение за разпределение и движение на лишените от свобода“, който документ по утвърдената „Номенклатура на делата със срокове за съхраняване на ГДИН и териториалните й поделения“ се съхранява за срок от три години по заповед № Л-42/02.01.2020г. на Главен директор на ГДИН; данни за размери на спално помещение № 26, трета група, в което е бил настанен ищеца /част от справката, л.23/ в периода 28.04.2021г. – 27.05.2021г. – площ кв.м. без санитарен възел 27,80, брой л.св. – 8, 7, при което площта е била 3,48 кв.м. и 3,97 кв.м.; информация от ИСДВР В.И. /л.23/ - на всички л.св. е осигурен достъп до течаща топла вода /график баня/; ищецът е назначен на работа в „обособено производство“ със заповед № Л-1262/19.05.2021г. и като работещ е имал достъп до банята всеки ден след приключване на работа и във всеки санитарен възел има достъп до течаща студена вода; тоалетните в двете спални помещения, където е пребивавал К. са обособени помещения с отделен вход; налице са отваряеми прозорци за проветряване на стаите от л.св.; утвърден график за извършване на дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора и протоколи за извършени услуги от м.08.2020г., ведно с протокол – инспекционен лист за извършена ДДД обработка от 08.02.2021г., както и приемо-предавателни протоколи за извършени ДДД обработки от м.03.2021г., м.05.2021г., м.06.2021г.; становище /л.26/ - ищецът е бил назначен на работа в обособено производство със заповед от 20.03.2018г. /зачистване на детайли от термоактивна пластмаса/, спрян е със заповед от 20.12.2018г. и отново назначен със заповед от 19.05.2021г., като при започване на работа на л.св. се прави инструктаж, раздава им се работно облекло и периодично им се дават ръкавици и маски срещу подпис, за което са представени списъци за раздавано работно облекло, маски и ръкавици /л.27, 28/ - т.59 и т.58 Н.К. с положен от лицето подпис, вкл. л .61, 62 – т.9; в молба на адв.С.

/л.379/ е заявено, че ищецът не може да посочи свидетел; заключение по доклад № ДИД 1 – СФ-48/11.04.2022г., съставен при извършена финансова инспекция по ГДИН от С.Б. – държавен финансов инспектор и С.М. – главен финансов инспектор към дирекция Инспекционна дейност на Агенция за държавна финансова инспекция /л.75 и сл./.

2. АС – Пловдив е съобразил приложимите за спора норми - Съгласно чл.3 ал.2 ЗИНЗС : „За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.“ и чл.284 ал.1 ЗИНСЗ – Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от закона. Отговорността е обективна, безвиновна и пълна, като законодателно се въвеждат стандарти, установени в практиката на ЕСПЧ при нарушение на чл. 3 ЕКПЧ, изразяващи се в следното: - в случаите по чл.

3 ал. 2 ЗИНЗС съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора /чл.284 ал.2 ЗИНЗС/; - въвежда се различен от този по ГПК стандарт на доказване - обърната тежест на доказване и засилено служебно начало /чл.284 ал.3 ЗИНЗС/ - съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти.; - презумпция за настъпване на вреди при нарушение на чл.

3 – чл.284 ал.5 ЗИНЗС : „В случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.“. В тази вр. разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията.

Според нормата на чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие.

Посочената разпоредба е в съответствие и доразвива нормата на чл.3 от ЗИНЗС, съдържаща изискване осъдените и задържаните под стража да не бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която пък възпроизвежда дословно визираното в чл.3 от КПЧОС основно човешко право. Според нормата на чл.3 ал.2 ЗИНЗСЗ, в редакцията ѝ в сила от 07.02.2017г., конкретно по отношение на лишените от свобода, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.