Определение № 514 от 23.05.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 514 гр. София, 23.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Даниела Врачева

Георги Ушев като разгледа докладваното от Даниела Врачева Въззивно частно наказателно дело № 20231000600552 по описа за 2023 година Производството е образувано на основание чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал.

1, т.3 от НПК по повод депозиран частен протест от прокурор от СГП- София срещу определение от 24.04.2023 година, постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 1474/2023г. по описа на СГС, с което при обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК първоинстанционният съд по свои почин и след като е констатирал допуснати отстраними процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на подсъдимия е прекратил съдебно- наказателното производство и е върнал делото на прокурора за отстраняването им.

Въззивната проверка на определението по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е предизвикана с частен протест на прокурор от СП-София.

В частния протест срещу определението по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, депозиран от прокурор от СГП се навежда, че неправилно СГС е приел, че са допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт. Прокурорът твърди, че обвинителния акт отговаря на изискванията на чл. 246, ал.2 от НПК, тъй като в него са посочени факти, от които се установява извършването на престъпление от подс. В. Й. Б..

В законоустановения срок е постъпила и жалба от повереника на частния обвинител Н. А. К., с което се прави искане до въззивната инстанция за отмяна на определението на първоинстанционния съд като неправилно и незаконосъобразно, тъй като направените констатации от съда са неправилни 1 и същите не водят до ограничаване на правото на защита на подсъдимия, а освен това, ако са налични, същите по своето естество могат са бъдат отстранени в съдебно- наказателно производство.

Съдът, след като се запозна с доводите, изтъкнати в частния протест и частната жалба и като прецени материалите по делото, намира за установено следното:

Частният протест е подаден в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт и е процесуално допустим.

Разгледан по същество същия е неоснователен.

Жалбата на частния обвинител, разгледана по същество също е неоснователна.

С обвинителния акт, поставил началото на първоинстанционното съдебно производство на подсъдимия е повдигнато и предявено обвинение за престъпление по чл.342, ал.3, б. „В“ вр. с ал.1 от НК.

В разпоредително заседание по НОХД №1474/2023 година, проведено на 24.04.2023г. СГС е приел, че на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при изготвянето на обвинителния акт, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, поради което е прекратил съдебното производство и е върнал делото за допълнително разследване на това основание.

Констатираните процесуални нарушения от първоинстанционния съд се изразяват в непълноти и противоречия в обстоятелствената част на обвинителния акт и неговия диспозитив, довели до нарушаване правата на подсъдимия В. Й. Б., а именно да разбе за какво престъпление е предаден на съд и да узнае фактите, по които следва да организира защитата си.

Констатациите на съда са следните:

В обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържат противоречиви фактически твърдения за елементи от състава на повдигнатото обвинение, които чрез излагането на противоречиви фактически твърдения засягат правото на защита на подсъдимия, същевременно и процесуалните права на останалите страни в производството, доколкото обуславят невъзможност за постановяване на съдебен акт по същество - присъда, която да е законосъобразна при така изложените фактически твърдения.

Първоинстанционният съд е отбелязал, че е налице такова противоречие в две направления.

Първото от тях е по въпроса, какви действия фактически е имал 2 подсъдимия, като водач на моторно превозно средство в хода на произшествието и непосредствено преди него, тъй като в началната част на обвинителния акт, а именно на стр. 2 и 3 са изложени фактически твърдения, според които подсъдимият се е движил със скорост от 67 км./ч. по пътното платно на бул. „Н. Вапцаров“, с посока на движение от ул. „Атанас Дуков“ към „Симеоновско шосе“, като е продължил движение със същата скорост и в момент, в които регулиращия движението му светофар на пешеходната уредба в района на спирката на градския транспорт № 1605 „Академик Любомир Чолаков“ е светнал жълт сигнал, както и в последствие, когато сигналът на същата светофарна уредба е светнал червено, включително и до момента една секунда по-късно, както е посочено в абзац втори отгоре надолу на л. 3, е светнал зелен сигнал за пресичане на пешеходците на същата пешеходна уредба. По-нататък в обстоятелствената част на обвинителния акт, на л. 3, също така, абзац седем отгоре надолу, са изложени фактически твърдения според които подсъдимият се е опитал да реагира след навлизане на пешеходките на платното за движение, като „все пак“ е успял да задейства спирачната уредба, като се твърди, че в момента на удара, автомобилът, управляван от подсъдимия, е бил в режим на ефективно спиране.

В конкретика противоречието в обвинителния акт се изразява , в частта в която се обосновава субективното отношение на подсъдимия към елементите от състава на престъплението и съответно на престъпния резултат, а именно на л. 7 от обвинителния акт, последен абзац отгоре надолу, са изложени фактически твърдения, според които подсъдимият „...не е взел никакви мерки, за да избегне опасността. Той е продължил със същата превишена скорост и не е предприел каквито и да било действия до преустановяване на движението на автомобила“.

На следващо място, СГС е констатирал, че е налице противоречие в обстоятелствената част на обвинителния акт и относно въпроса, кога е възникнала опасността за движение в конкретния случай, спрямо подсъдимия, като водач на моторно превозно средство.

На л. 7 от обвинителния акт, при обосноваване на субективната с трана на инкриминираното деяние е обоснована тезата, че опасността за движение е съществувала още при приближаване от страна на управлявания от страна на подсъдимия автомобил към мястото на произшествието, с оглед обстоятелството, че то е представлявало място, на което са изчаквали пешеходци разрешителен сигнал за преминаване на съотве тната светофарна уредба. В това отношение е и посочено, че за подсъдимия е съществувало знание за наличие на опасност за движение, но противоречието се изразява в това, че при обосноваване на обвинението, в частта му с което на подсъдимия е вменено нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, а именно за управление на автомобил с несъобразена скорост, абзац шести от л. 6 отгоре надолу от обвинителния акт е посочено, че за определяне на съобразената скорост е възприето, че опасността за движение възниква от момента на стъпване на пешеходките на платното за движение, тъй като това 3 било най-благоприятно за дееца.

Констатациите на първоинстанционния съд са верни и направения правен извод от СГС за допуснати празноти, неясноти и противоречия в обвинителния акт е обоснован. Внимателния и непредубеден прочит на обвинителния акт не позволява да се споделят наведените в частния протест доводи. Обвинителният акт не покрива стандартите на чл. 246 от НПК и не съдържа необходимата информация за признаците и фактическата обосновка на престъплението, вменено на подсъдимия, поради което е накърнено правото му на защита. СГС се е спрял на обрисуваната фактология в обстоятелствената част на обвинителния акт, за да стигне до правилното заключение, че не съществуват фактически твърдения за личния принос на подсъдимия в извършване на вмененото му престъпление, които да са в единство с умишлено престъпление по транспорта, за което същия е предаден на съд. Правилно и законосъобразно СНС е приел, че е нарушено правото на защита на подсъдимия, тъй като същият не може да разбере в какво престъпление е обвинен. Съгласно Тълкувателно решение № 2/2002г., което не е загубило своята актуалност, липсата на фактическа обстановка за престъпление, която да е в единство със субективната страна на престъплението и бланкетните правни норми води до съществено процесуално нарушение, което е отстранимо на досъдебното производство.

Нарушението е съществено, тъй като се нарушава от една страна правото на защита на подсъдимия, като се поставя в положение да не знае в какво е обвинен. От друга страна се затруднява работата на съда, тъй като не е ясна действителната воля на прокурора относно това обвинение. Наличието в обвинителния акт на противоречиви факти относно предмета на доказване визиран в диспозитива на обвинителния акт представлява непълнота в обвинителния акт, която го опорочава и води до съществено процесуално нарушение. Следва да се отбележи, че фактите описани в обвинителния акт определят предмета на доказване и противоречието описано по-горе води до съществено процесуално нарушение.

При това положение, въззивният състав намира, че частният протест е неоснователен, поради което следва да не бъде уважаван като определението на първоинстанциония съд по НОХД № 1474/2023 година от 24.04.2023 година следва да бъде потвърдено.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 345 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението на СГС по НОХД № 1474/2023 година от 24.04.2023 година, с което е прекратено съдебно- наказателното производство и е върнато делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

Определението е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5