Определение № 372 от 19.05.2023, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 372 гр. Ловеч, 19.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500169 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.274,ал.1,т.1, вр.с чл.344,ал.1 от ГПК.

Подадена е частна жалба от Ц. П. П. от гр.Троян,чрез пълномощник адв.А. Ч.ЛАК, срещу Определение №95/22.02.2023г., пост.по гр.д.№655/2022г.,с което съдът е прекратил производството по делото по отношение на два от поставените за делба имотаПИ с ид. *** по КККР на гр.Троян и на мазанското помещение, намиращо се в наличната в имота сграда с ид.***. Съдът е приел, че искът за делба на тези обекти е недопустим.

Жалбоподателят не се съгласява с този извод,счита го за немотивиран и неправилен. Излага хронологията по възникване на твърдяната съсобственост върху поземления имот и изградените в него самостоятелни обекти,по силата на Договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,обективиран в Нотариален акт № 101,т.VІІІ, н.д.№2694/20.12.1997г.на Нотариуса при РС-Троян. Твърди,че по силата на тази сделка е възникнала съсобственост между страните по отношение на дворното място(ПИ с ид. *** по КККР на гр.Троян), върху построената в него сая, представляваща сега самостоятелен обект с ид. *** с площ от 33 кв.м. и на мазанското помещение, намиращо се в сграда с ид.***. Съсобствеността е възникнала по общата воля на участниците в нотариалното производство,вкл.и на ответниците. В резултат ищцата е станала собственик на 2/4 ид.ч.,а ответниците- всеки на по ¼ ид.ч. от тези обекти.

Счита извода на съда за недопустимост на делба на поземления имот за преждевременно формиран. Позовава се на съдебна практика,съгласно която е допустима делба на съсобствен поземлен имот,ако от него могат да се образуват два или повече самостоятелни

УПИ,които да обслужват съществуващите сгради.(Реш.

№124/15.02.2021г.,пост.по гр.д.№4849/2019г.на ВКС-І ГО). Счита,че решаването на този 1 въпрос следва да стане със съдебна експертиза,въз основа на която съдът да обоснове извода си може ли или не да се допусне делба.

Развива подробни доводи и срещу извода за недопустимост на делбата на мазата.

Счита,че е годен обект на право на собственост, възникнала по обща воля на страните,от което следва,че може да бъде обект на делба. Твърди,че в конструктивно отношение мазата представлява самостоятелно помещение и е реално определен обект,поради което може да бъде предмет на делба. Единственият достъп до това помещение е наличен от сградата с ид.***, която е нейна собственост.Сочи,че последната няма сервизни помещения и затова при прехвърляне на имота праводателите са предвидили всеки от съсобствениците да има права и върху съответно складово помещение.Подобно разрешение е в съответствие с чл.40 от ЗУТ, поставящ изискванията за обособяване на самостоятелен обект. Възразява,че за да се отговори на въпроса дали мазата представлява самостоятелен обект, отново е нужна съдебна експертиза,каквато не е назначавана по делото.

По изложените съображения моли да се отмени обжалваното определение.

Постъпил е отговор на частната жалба от ответниците П. И. Ш. и М. И. Ш.двамата от гр.Троян, чрез адв.Ц. Т.-ЛАК.

Молят да се остави без уважение частната жалба,като споделят извода на съда за недопустимост на делбата на процесните обекти.Излагат,че мазата не представлява самостоятелен обект,макар по функциите си да е мазе, не е отразено като такова в имотния регистър,не представлява и отделно помещение в сградата. Представлява принадлежност към сграда,която обаче не е предмет на делбата,защото е тяхна индивидуална собственост.Без значение е как е възникнала съсобствеността. По отношение допустимостта на делбата на поземления имот се позовава на ППВС №2/1982г., т.1,б.“д“,в което е прието,че е недопустима делбата на съсобствен парцел,в който има две или повече самостоятелни сгради(в случая са три самостоятелни сгради),които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици. В този случай се приема,че поземленият имот има обслужващо значение спрямо сградите. Хипотезата се приравнява на отношенията в етажната собственост, където собствениците на отделни самостоятелни обекти в сградата са съсобственици на общите части,но съсобствеността върху тях не може да бъде делена съгласно чл.38,ал.3 от ЗС.В този смисъл са и Реш.№40/18.05.2018г.,пост.по гр.д.№2201/2017г.на ВКС, ІІ ГО, Реш.№137/29.11.2018г., пост.по гр.д.№4878/2017г.на ВКС ІІ ГО. Налице е и практика, която приема, че „Допустимостта на съдебната делба на застроено съсобствено дворно място, в което всяка от страните притежава сграда в индивидуална собственост, се преценява с оглед състоянието на градоустройствения статут на имота към момента на приключване на съдебното дирене в І фаза на делбата.От значение за допускане или отхвърляне на иска за делба,е дали към този момент има завършена административна процедура по чл.201 от ЗУТ с издаване на заповед за изменение на плана за регулация.Преди въпросът за поделяемостта на имота да бъде решен окончателно с влязъл в сила административен акт-заповед на кмета за изменение на регулацията, респ.отказ да се допусне такова изменение,съдът не може да пристъпи към 2 постановяване на решение по чл.344 от ГПК по допускане на делбата,тъй като от него зависи дали земята ще бъде със статут на обща част по см.на чл.38 от ЗС,в който случай делбата би била недопустима.,или ще е със статут на обикновена съсобственост,която подлежи на делба на общо основание.“. Признават,че въпросът за допустимостта на делбата на ПИ с ид.*** не би могъл да се реши без да се изследва въпросът за поделяемостта на имота и възможността да се обособят два УПИ,който следва да се реши в първата фаза на делбата.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за обжалвания съдебен акт на 22.03.2023г.,а частната жалба е подадена на 27.03.2023г.-т.е. при спазване на законовия срок. Подадена от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. В изпълнение на указанията жалбоподателят представи доказателства за пълномощията на адв.А. Ч.. При тези констатации съставът приема,че е допустима.

Своевременно е подаден и отговорът на частната жалба.

По основателността.

РС- Троян е сезиран с искова молба от Ц. П. П., подадена срещу П. И. Ш. и М. И.

Ш.-всички от гр.Троян,с посочено основание – делба на недвижим имот. Ищецът сочи,че с ответниците са съсобственици на поземлен имот с площ от 413кв.м.,намиращ се в гр.Троян, с административен адрес ул.“Генерал Карцов“№298,с трайно предназначение на територията –урбанизирана,,начин на ползване-ниско застрояване(до 10м),стар идентификатор 501011400 и с ид. *** по КККР на гр.Троян, одобрени със Заповед № РД -18-11/20.04.2002г.на ИД-р на АГКК,при граници и съседи на имота : имот с ид. ***, имот с ид.***, имот с ид.***, имот с ид.***, имот с ид.***, ведно с построените в него : селскостопанска сграда със застроена площ от 33кв.м.,брой етажи 1 и мазанско помещение към жилищна сграда с ид.***. Твърди,че съсобствеността в тези имоти се разпределя- за нея 1/2 ид.ч. от поземления имот, ½ ид.ч. от селскостопанската сграда и ½ ид.ч.от мазата. Всеки от ответниците е собственик на по ¼ ид.ч.от всеки от трите обекта. Пояснява,че намиращата се в поземления имот сграда с ид.*** е собственост на ответниците- всеки по ½ ид.ч.от нея. Сграда с ид.*** и сграда *** са лична собственост на ищцата. Пояснява,че съсобствеността помежду им е възникнала по силата на Договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,обективиран в Нотариален акт № 101,т.VІІІ,н.д.№2694/20.12.1997г.на Нотариуса при РС-Троян. С този договор прародителите им(баба и дядо) са им прехвърлили(като техни внуци) собствеността върху имота при конкретно посочени квоти на собствеността им.

Като петитум е формулирано искане да се допусне делба на поземления имот с ид.***, заедно с изградените върху него постройки, а именно- селскостопанска сграда с ид.*** и на мазанско помещение, намиращо се в жилищна сграда,представляваща самостоятелен обект с ид.***.

3

Към исковата молба са приложени скици на поземления имот и самостоятелните обекти в него,удостоверение за данъчната им оЦ., цитираният нотариален акт,обективиращ сделката, и удостоверения за наследници на прехвърлителите.

Постъпил е отговор от ответниците,в който твърдят,че исковата молба е нередовна. Заявяват възражение за недопустимост на делбата и се обосновават с наличието на т.н.хоризонтална съсобственост в имота, където освен сградата с ид.***,за която се твърди,че е съсобствена, всеки от тях притежава сграда в изключителна собственост- ответниците сграда с ид.***,а ищцата- сгради с ид.*** и сграда с ид.***. Позовават се на Пост.№2/1982г.,т.1,б.“д“ на ВС. Изразяват и становище по основателността,като считат,че не следва да се допуска делба на поземления имот по вече изложените аргументи,също на сградата ,която е тяхна индивидуална собственост и на мазанското помещение,което няма характер на самостоятелен обект.По отношение на последното заявяват и възражение за придобиване по силата на упражнявано давностно владение.

Последвало е уточнение на претенцията от ищеца,с точна индивидуализация на имотите, чиято делба се иска и отговор на възраженията на ответниците,приети за неоснователни.Поискала е и назначаване на съдебна експертиза за установяване възможността за ползване на мазанското помещение.

Ответниците също са повторили възраженията си в становище по делото.

С обжалваното Определение №95/22.02.2023г. РС-Троян е споделил тезата на ответниците за недопустимост на иска за делба по отношение на ПИ с ид.***,на мазанското помещение в нея и на сграда с ид.*** и е прекратил производството по делото.

Въззивният състав,като съобрази изложеното от страните и спецификата на делбеното производство, намира подхода на първоинстанционния съд за неправилен.

Съдът не е направил разлика между процесуалните предпоставки за допустимост на иска за делба и законовите предпоставки да се допусне такава. Известно е,че условие за допустимост на иска за делба е да е предявен от и срещу надлежни странисъсобственици/сънаследници, да са включени всички имоти, за които е налице съсобственост, да са приложени изискваните в чл.341, ал.1 от ГПК документи, обосноваващи горните предпоставки. Изпълнението на тези изисквания прави надлежно упражняването на правото на иск за съдебна делба и съотв. предявения иск допустим.

Въпрос по същество на първата фаза на делбата е следва ли да се допусне делба.

Използваният в съдебната практика термин „не/допустима делба“ се отнася до възможността да се реализира правото на делба, а не да се упражни това право чрез предявяване на иск. Дали следва да се извърши делбата е въпрос по съществото на спора и по него съдът се произнася с решението си по първата фаза на производството-чл.344 от ГПК- следва ли да се допусне,между кои страни,за кои имоти и при какви квоти. Терминът „допусне“ се използва в значението му на „да се разреши, да се извърши“. В този смисъл е 4 използван и в цитираното ППВС №2/1982г.,т.1,б.“д“- където е посочено,че „не може да се допусне делба..“- т.е касае въпроса дали да се извърши такава, дали и как да се ликвидира съсобствеността,а не дали да се упражни правото да се иска делба.

По изложените съображения съставът на ОС-Ловеч намира,че неправилно РСТроян е приел,че искът за делба е недопустим и е прекратил производството по делото.

Искът е допустим,а въпрос по съществото на спора е дали следва да се извърши (допусне) делбата и при какви условия, съгл.чл.344,ал.1 от ГПК.

Затова обжалваното Определение №95/22.02.2023г.,пост.по гр.д.№655/2022г. на РС-Троян следва да се отмени,а делото да се върне за продължаване разглеждането на спора.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №95/22.02.2023г.,пост. по гр.д.№655/2022г. по описа на РС-Троян, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска за делба като незаконосъобразно и ВРЪЩА делото за продължаване разглеждането на спора от същия състав на РС-Троян.