Решение № 107 от 02.06.2025, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Девня, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНТОНИ ИВ. Н. при участието на секретаря СВ. ЕМ. Г. като разгледа докладваното от АНТОНИ ИВ. Н. Административно наказателно дело № 20253120200028 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от Г. В. Г., ЕГН: **********, срещу НП № 03 – 2400555 / 08. 01. 2025 г. на Директор Д – ИТ – Варна. Със същото на жалбоподателя: за нарушаване разпоредбата на чл. 126, т. 6 от КТ, чл. 33 от ЗЗБУТ, чл. 34, ал. 1, т. 1 от ЗЗБУТ, чл. 28, ал. 1 от Наредба № 7 от 23. 09. 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и на основание чл. 413, ал. 1 от КТ е наложено административно наказание Глоба в размер на 400. 00 лв. /четиристотин лв./.

Жалбоподателят моли съда за отмяна на атакуваното НП, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост, маловажност.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.

Въззивникът, в съдебно заседание се представлява от процесуален 1 представител. Поддържа жалбата. Претендира за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Счита, че жалбата е неоснователна и моли НП да бъде потвърдено. Сочи, че същото е законосъобразно, като наложената санкция е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението.

Претендира за разноски.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 24. 10. 2024 г. в землището на гр. Девня, обл. Варна, завод Солвей соди, станция Компресорен, сектор Колонен, възз. Г. В. Г. и свид. М. Н. К. – служители на Турбо машина България ЕООД, в изпълнение на трудовите си задължения, извършили ремонтни дейности на вакум – помпа, намираща се на кота 4. 5 м.

Поради необходимост от нагряване използвали оксижен, захранван с кислород и ацитилен, бутилкити с които били позиционирани на кота 0 м. В тази връзка служителите прекарали свързващите бутилките и апарата шлангове през подова скара на кота 4. 5 м., повдигайки същата и подпирайки я с дървена греда, с цел предпазване на шланговете от притискане. По този начин направили подовата скара нестабилна и подвижна.

След извършване на нагряване, двамата служители напуснали мястото, с цел почивка. Докато отсъствали Ст. Х. Ч. отишъл до мястото, пропаднал през разместения елемент, получил травматични увреждания, а впоследствие починал.

Свид. Р. Н. П. – служител на Д – ИТ – Варна посетил местопроизшествието. Провел лични беседи с двамата служители, които възпроизвели гореизложеното.

Съставен бил АУАН, предявен и подписан с възражения. В срока по чл.

44, ал. 1 от ЗАНН били депозирани писмени такива. Административно – наказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа 2 на показанията на свид. Р. Н. П. /изцяло/, свид. М. Н. К. /частично/, свид. Г. Ян.

Г. /частично/, както и от приложените и приети по делото писмени материали /частично/. Съдът кредитира така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото.

Същевременно съдът не кредитира показанията на свид. М. Н. К.

/частично/, свид. Г. Ян. Г. /частично/ и писмени материали /частично/, всички в частта им относно това, че пострадалото лице било указало да се наруши целостта на пода. Такива данни не са изнесени при личните беседи със свид. Р.

Н. П., проведени непосредствено след инцидента, няма житейска логика, ако това лице е дало такива указания да не внимава при преминаването през този участък и не на последно място, предвид настъпилия летален изход, същото не може да потвърди или отрече това, а и не трябва да се игнорира заинтересоваността на свид. М. Н. К., свид. Г. Ян. Г., както и техния работодател Турбо машина България ЕООД в тази насока. Следва да бъде акцентирано също, че дори и хипотетично да се приеме, че пострадалото лице е дало такива указания, същите е могло да не бъдат изпълнени, доколкото противоречат на нормативно установен ред.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Настоящият състав намира, че производството е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН, от категорията на съществените такива, даващи основание за отмяна. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчен. Фактическата обстановка и правната квалификация са еднакво отразени в АУАН и НП.

Съдът намира, че е осъществен състава на визираното нарушение.

3

От обективна страна безспорно се установи, че въззивникът, на 24. 10.

2024 г. в землището на гр. Девня, обл. Варна, завод Солвей соди, станция Компресорен, сектор Колонен, е разместил подова скара на кота 4. 5 м., като по този начин при изпълнение на трудовите си задължения, не е спазил правилата за здравословни и безопасни условия на труд, не се е погрижил за здравето и безопасността на други лица, не е използвал правилно работно оборудване, не е поддържал неподвижен и стабилен пода на обособено работно място. Горното съдът прие въз основа на кредитирания доказателствен материал.

О т субективна страна нарушението е извършено умишлено. Горното съдът извежда от цялостното поведение на въззивника, обективирано по делото, от вида и последователността на неговите действия.

Предвид факта, че нарушения от подобен вид засягат полагането на труд съдът намира, че формират сравнително висока обществена опасност, поради което не може да не бъдат санкционирани, респективно правилно в случая е ангажирана административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които законодателя е предвидил налагане на санкция.

Съдът напълно споделя определеното като вид и размер, доколкото санкционираното лице е физическо такова, което обуславя Глоба, а същото освен, че е проявило изключителна безотговорност, налице са и изключително тежки последици – травматични увреждания, а впоследствие и летален изход, което налага определяне на размер, ориентиран към максимума на предвиденото.

Съдът намира наведеното от въззивника за неоснователно, поради следното: не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените такива, което да обуслови цялостна отмяна, като по безспорен и категоричен начин се доказа осъщественото. Осигурена е възможност за запознаване, нарушението е описано в степен, позволяваща разбиране в какво се изразява, посочени са относимите към случая норми, определен е правилния субект, извършена е подробна проверка, твърдяното е безпротиворечиво доказано, това дали са налице други санкционирания има отнощение към размер на санкцията, но не води до отпадане на отговорността.

Относно маловажност, дадени указания съдът изложи мотиви по – горе, 4 поради което не следва да ги повтаря.

Съгласно чл. 63 Д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени доказателства, в полза на Д – ИТ – Варна следва да се присъди сумата от 80.

00 лв. /осемдесет лв./, представляваща направени по делото разноски.

Предвид изложеното съдът счита, че разглежданото НП следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 03 – 2400555 / 08. 01. 2025 г. на Директор Д – ИТ – Варна, с което на Г. В. Г., ЕГН: **********: за нарушаване разпоредбата на чл. 126, т. 6 от КТ, чл. 33 от ЗЗБУТ, чл. 34, ал. 1, т. 1 от ЗЗБУТ, чл. 28, ал. 1 от Наредба № 7 от 23. 09. 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и на основание чл. 413, ал. 1 от КТ е наложено административно наказание Глоба в размер на 400. 00 лв. /четиристотин лв./.

ОСЪЖДА Г. В. Г., ЕГН: ********** да заплати на Д – ИТ – Варна сумата от 80. 00 лв. /осемдесет лв./, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от съобщаването му пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 5