Решение № 409 от 05.12.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 409 гр. Смолян, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно гражданско дело № 20255400500640 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Постъпила е жалба Вх. № 5188/04.12.2025г /регистратура ОС – Смолян/ от „М. Т. П.” ЕООД ЕИК: ***** – взискател по изп. д. № 95/2007г по описа на ДСИ при РС - Смолян, против постановление от 10.10.2025г, с което се прекратява изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановлението. Твърди се, че последното изпълнително действие е поискано през 2023г. и е извършено през 2024г. Т.е. взискателят не се е дезинтересирал от делото през последните две години. Иска се отмяната му и продължаване на изпълнителните действия.

Ответната страна по жалбата – Д. Р. С. и К. Н. И., /длъжници в изпълнителното производство/, чрез тяхната майка и законен представител К.

П. Ц., не изразяват становище.

В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, но по същество неоснователна.

Пловдивски окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице /взискател в изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК /постановлението е връчено на 20.11.2025г, а жалбата е подадена на 03.11.2025г, т.е. преди началото на срока за обжалване на акта на ДСИ/, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435 ГПК /прекратяване на принудителното изпълнение/ и е процесуално допустима, но разгледана по 1 същество, е неоснователна.

С обжалвания акт на ЧСИ изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

От материалите по изпълнителното производство се установяват следните факти:

Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден от PC – Смолян за сумите от 381.30 лв - главница ведно със законната лихва, считано от 20.03.2007г до окончателното плащане; 98.71 лв лихва и 33.60 лв - разноски, с първоначален взискател “Б. П. Б.“ АД /цедент на жалбоподателя/ и длъжник П. М. Ц., получил ПДИ на 10.09.2010г.

Неколкократно взискателят в лицето на цесионера е изисквал справки за трудови договори на името на длъжника, запор на банкова сметка, опис на движими вещи в жилището на длъжника.

С молба от 11.11.21г взискателят е поискал издаване на удостоверение за наследници на починалия на 02.05.2021г длъжник. С разпореждане от 19.11.2021г като законен наследник на длъжника е конституирана К. П. Ц. – негова дъщеря, на която е връчена ПДИ на 03.12.2021 г. Последната с молба от 14.03.22г. е заявила отказ от наследство, като по отношение на нея изпълнителното производство е прекратено и е изискано удостоверение за родствени връзки на лицето. Така по делото са конституирани децата й - Д. Р.

С. и К. Н. И., на които чрез нея – като тяхна майка и законен представител, са връчени ПДИ на 04.11.22г. С молба от 09.10.25г взискателят е поискал извършване на опис на движими вещи в жилището на длъжника, както и справки относно имущественото му състояние, като за времето от 04.11.22г. до 09.10.25г. от негова страна не са подавани други молби, нито по делото с а предприемани каквито и да било действия за принудително изпълнение.

Твърдението му, че последното изпълнително действие е поискано през 2023г и е извършено през 2024г, е голословно и бланкетно – не се сочи в какво се изразява то, кога точно е поискано и извършено, нито подкрепящи го данни се съдържат в кориците на изпълнителното дело. Още повече че видно от направените справки конституираните непълнолетни са с постоянен и настоящ адрес в гр. Варна, поради което, ако действително е имало изпълнителни действия, те би следвало да са предприети съобразно вида им по процесуалните правила на чл. 427 ГПК.

Така установената фактическа обстановка води до следните правни изводи:

Съобразно разясненията, дадени в ТР 2/2013г, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с 2 извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на 24 вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

С оглед на горните разяснения и категорично установеното по делото обстоятелство, че в продължение на повече от две години взискателят не е поискал от ДСИ извършването на други изпълнителни действия, правилно ДСИ е констатирал настъпилото по силата на закона прекратяване на изпълнителното производство с обжалваното постановление. На общо основание, доколкото настъпването на перемпцията все още не означава погасяване на вземането по давност, няма процесуална пречка за образуване на ново изпълнително производство въз основа на същия изпълнителния лист.

Ето защо, жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Ответниците по жалбата не претендират разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба Вх. № 5188/04.12.2025г /регистратура ОС – Смолян/ о т „М. Т. П.” ЕООД ЕИК: ***** – взискател по изп. д. № 95/2007г по описа на ДСИ при РС - Смолян, против постановление от 10.10.2025г, с което се прекратява изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 409 гр. Смолян, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно гражданско дело № 20255400500640 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Постъпила е жалба Вх. № 5188/04.12.2025г /регистратура ОС – Смолян/ от „М. Т. П.” ЕООД ЕИК: ***** – взискател по изп. д. № 95/2007г по описа на ДСИ при РС - Смолян, против постановление от 10.10.2025г, с което се прекратява изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановлението. Твърди се, че последното изпълнително действие е поискано през 2023г. и е извършено през 2024г. Т.е. взискателят не се е дезинтересирал от делото през последните две години. Иска се отмяната му и продължаване на изпълнителните действия.

Ответната страна по жалбата – Д. Р. С. и К. Н. И., /длъжници в изпълнителното производство/, чрез тяхната майка и законен представител К.

П. Ц., не изразяват становище.

В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, но по същество неоснователна.

Пловдивски окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице /взискател в изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК /постановлението е връчено на 20.11.2025г, а жалбата е подадена на 03.11.2025г, т.е. преди началото на срока за обжалване на акта на ДСИ/, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435 ГПК /прекратяване на принудителното изпълнение/ и е процесуално допустима, но разгледана по 1 същество, е неоснователна.

С обжалвания акт на ЧСИ изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

От материалите по изпълнителното производство се установяват следните факти: