Определение № 2505 от 20.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2505 гр. Пловдив, 20.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20245300502289 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Спедитор транс“ ЕООД, ЕИК 201667212, представлявано от Ю.Б.Х., чрез процесуалния представител адв. С. В., против определение №7917/27.06.2024г., постановено по гр.д.№5112/2024г. по описа на Районен съд- Пловдив, XXIII граждански състав, с което е прекратено исковото производство, образувано по повод предявени осъдителни искове от „Спедитор Транс“ ЕООД против „ЕС ДИ КАРГО“ ЕООД, поради наличие на валидно арбитражно споразумение. Районният съд е приел, че между страните било налице уговорено арбитражно споразумение, като в сключения договор за транспорт №23-11204/21.11.2023г. било предвидено, че всички спорове досежно изпълнението, действието и нарушаването на договора се отнасяли за решаване пред Арбитражен съд при Стопанската асоциация – гр. Пловдив. Предметът на делото касаел именно изпълнението на договора, спорът не попадал в изключенията на чл. 19, ал.1 ГПК, а ответникът се позовал на посочената договорна клауза в срока за отговор на исковата молба.

В депозирана частна жалба против атакувания съдебен акт се сочи, че процесната арбитражна клауза била недействителна, тъй като съгласно чл. 33 от КОНВЕНЦИЯ ЗА ДОГОВОРА ЗА МЕЖДУНАРОДЕН АВТОМОБИЛЕН ПРЕВОЗ НА

СТОКИ (CMR) в арбитражната клауза следвало изрично да бъде посочено, че при решаването на спора между страните арбитражният съд ще прилага посочената конвенция, а в настоящия случай това изискване не било изпълнено. Ето защо съдът преждевременно упражнил правото си да прекрати производството пред себе си.

Районният съд неправилно приложил и разпоредбата на чл. 8, ал.1 ЗМТА вместо разпоредбата на чл. 118, ал.2 ГПК. Искането е за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане делото на първоинстанционния съд за продължаване разглеждане на производството. Претендират се и разноски.

Постъпил е и отговор на частната жалба от “ЕС ДИ КАРГО“ ЕООД, с който се вземе становище за неоснователност на депозираната частна жалба. Сочи, че в 1 процесния договор било уговорено, че в случай на спор между страните се прилага българското гражданско и търговско право, включително международните договори, спогодби и конвенции, по които Р.България е страна. Моли за отхвърляне искането на жалбоподателя, а обжалваният съдебен акт да бъде потвърден. Претендират се и разноски.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес против подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда от представител с редовно учредена представителна власт. Приложен е документ за внесена държавна такса. Предвид това, жалбата е редовна и допустима.

Съдът, след като разгледа така подадената частна жалба и като съобрази материалите по делото, намира същата за основателна, като мотивите за този извод са следните:

Производството по гр. дело № 5112/2024 г. по описа на РС – гр. Пловдив, XXIII гр. състав, е образувано по искова молба от „Спедитор транс“ ЕООД против „ЕС ДИ КАРГО“ ЕООД за осъждане последното да заплати сумата в размер на 1260 лв., представляваща незаплатена сума по Договор за транспорт №23-11-204/21.11.2023г., за която била издадена Фактура с №4000001129/27.11.2023г., за извършен транспорт от Р.

Италия до Р. България, както и сумата от 19,79 лв., представляваща обезщетение за забава, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането. Ответното дружество в законоустановения срок за отговор на исковата молба, се е позовало на т.27 от Заявка – Договор за транспорт №23-11-204/21.11.2023г., където е предвидено, че в случай на възникнал между страните спор относно съществуването и действието на сключения договор или във връзка с неговото нарушаване, включително спорове и разногласия относно действителността, тълкуването, прекратяването, изпълнението или неизпълнението, ще се прилага българското гражданско и търговско право, включително международните договори, спогодби и конвенции, по които Република България е страна. Договорено е още, че при непостигане на съгласие спорът се отнася пред Арбитражния съд при Стопанска асоциация – гр. Пловдив. С оглед на това е релевирало възражение за наличие на арбитражно споразумение, като е направено и искане за прекратяване на делото поради неподведомственост.

Решаващият съд, като е уважил доводите на ответника, е постановил и атакуваното определение №7917/27.06.2024г., с което е прекратил производството по делото.

По своята същност арбитражното споразумение представлява една постигната между страните договореност, че всички спорове помежду им ще бъдат отнасяни за разрешаване от избран от тях арбитражен съд. Арбитражното споразумение се определя като относителна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът не следи служебно, а съобразява споразумението само ако ответникът се позове на него до изтичането на срока за отговор на исковата молба. В случай на своевременно релевирано възражение за наличие на арбитражно споразумение съдът дължи проверка по отношение действителността на споразумението, дали същото обвързва страните по спора и дали може да бъде изпълнено. В случай на положителен отговор, съдът следва да прекрати заведеното пред него дело. Ако арбитражното споразумение е недействително обаче, не може да бъде изпълнено или спорът не попада в обхвата му, съдът е компетентен да разгледа иска и да се произнесе с решение по него.

2

Член 1, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) урежда необходимите условия, при наличието на които Конвенцията намира приложeние в отношенията между страните при сключен договор за автомобилен превоз, а именно: сключен договор за автомобилен превоз на стоки с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й, така, както са посочени в договора, се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща страна.

От друга страна чл. 33 от Конвенцията прогласява, че превозният договор може да съдържа клауза, даваща компетентност на арбитражен съд при условие, че клаузата предвижда приложението на тази конвенция от арбитражния съд.

В настоящия случай между „ЕС ДИ КАРГО“ ЕООД и „Спедитор транс“ ЕООД е сключен Заявка-договор №23-11-204/21.11.2023г. с предмет извършването на международен превоз на стоки от Република Италия до Република България.

Уговорено е заплащане, мястото на приемане на стоката и мястото за доставянето се намират в две различни държави, поради което приложение следва да намерят именно правилата на Конвенцията. На следващо място страните са уговорили, че в случай на спор досежно сключения договор приложение намира българското гражданско и търговско право, включително международните спогодби и конвенции, по които Република България е страна, а при непостигане на съгласие спорът се отнася до Арбитражен съд при Стопанската асоциация – гр. Пловдив.

Преценката дали в договора за превоз се съдържа валидно арбитражно споразумение, изключващо правораздавателната компетентност на държавния съд, следва да се извърши съобразно специалните разпоредби на Конвенцията и в частност - съобразно чл.33, според който превозният договор може да съдържа клауза, даваща компетентност на арбитражен съд при условие, че клаузата предвижда приложението на тази конвенция от арбитражния съд. От разпоредбата на чл.33 следва недвусмислен извод, че за да съществува валидно уговорена арбитражна клауза в превозен договор, подчинен на Конвенцията, не е достатъчно страните да са предвидили евентуалните спорове помежду им във връзка с договора да се разрешават от избран от тях арбитражен съд, а е необходимо да е изпълнено още едно условие - да е постигнато изрично съгласие за прилагане от арбитражния съд на разпоредбите на Конвенцията.

Неизпълнението на това условие е пречка клаузата, възлагаща компетентност на арбитражен съд, да породи правно действие и да се квалифицира като споразумение между страните по превозния договор за отнасяне на споровете във връзка с договора за разрешаване от арбитражен съд. Обективираното в представения по делото заявкадоговор арбитражно споразумение, предвиждащо отнасяне на споровете по превозния договор за разрешаване от Арбитражен съд при Стопанска асоциация- град Пловдив, не може да се квалифицира като валидна арбитражна клауза по чл.33 от Конвенцията, тъй като не съдържа уговорка за приложимост на Конвенцията от арбитражния съд.

Горният извод не се разколебава и от предвиденото в т.27 от Заявка – Договор за транспорт №23-11-204/21.11.2023г., а именно, че при разрешаване на възникналите между страните спорове се прилагат международните спогодби и конвенции, по които Република България е страна. Следва да се отбележи, че чл. 33 от Конвенцията изисква между страните да е постигнато конкретно и изрично съгласие за прилагане от арбитражния съд на разпоредбите на Конвенцията. В случая постигнатата между страните уговорка за приложение на международните спогодби и конвенции е обща, не е конкретизирана, така както се изисква от чл. 33 от Конвенцията. Всичко изложено до момента мотивира настоящия състав да приеме, че съдържащата се в договора за 3 превоз арбитражна клауза е недействителна на основание чл. 41, т.1 от Конвенцията, тъй като в нея не е вписано условието по чл. 33 от Конвенцията евентуалните спорове във връзка с превозните правоотношения да се разрешават съобразно нейните правила.

Предвид всичко изложено по-горе, обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото да се върне на Пловдивския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 7917/27.06.2024 г., постановено по гр.д. № 5112/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, ХXIII гр. състав.

ВРЪЩА делото на Районен съд – гр. Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4