Определение № 533 от 09.12.2022, Районен съд - Пещера
- Съд
- Районен съд - Пещера
- Дело
- Гражданско дело 1063/2022
- Вид
- Определение № 533
- Подписан
- 09.12.2022
- В сила
- 09.12.2022
- Състав
- РОСИЦА ИЛИЕВА ВАСИЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 98а · Закон за енергетиката
- §1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 533 гр. Пещера, 09.12.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело № 20225240101063 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Е.В.Е“ ЕАД срещу А. И. Р., за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника А. И. Р. дължи на ищеца „Е.В.Е“ ЕАД сумата в размер на 340,69 лв., представляваща стойността на консумирана от обекта на ответника - потребителя с ИТН ***, находящ се в с. Малко Белово, ул. „*“ № 7, електрическа енергия, за периода от 24.11.2019 г. до 23.02.2020 г., и сумата в размер на 77,84 лв. – законна лихва за забава за периода от 11.01.2020 г. до 08.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 340,69 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 10.06.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед № 243/20.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 868/2022 г. по описа на Районен съд – Пещера.
Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни Общи условия. Действащите Общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.В.Е“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. По силата на чл. 7, т. 1 от Общите условия на ищцовото дружество, ищецът се е задължил да снабдява с електрическа енергия обект на ответника с ИТН ***, находящ се в с. Малко Белово, ул. „*“ № 7. За ответника А. И. Р. е открит клиентски номер *** в качеството му на собственик на обекта на адрес: с. Малко Белово, ул. „*“ № 7. Твърди, че ответника А. И. Р. има качеството на битов клиент, съгласно §1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, тъй като ползваната от същия ел. енергия е за битови нужди с оглед вида на обекта на потребление - жилище.
1
Ищецът поддържа, че е доставил до обекта на ответника ел. енергия на обща стойност 340,69 лв., за периода от 24.11.2019 г. до 23.02.2020 г., която до този момент не е заплатена от ответника. Поради забава в плащането на претендираната главница ответникът дължи законна лихва за забава в общ размер на 77,84 лв., за периода от 11.01.2020г. до 08.06.2022 г.
Ищецът „Е.В.Е“ ЕАД подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за вземанията си към ответника А. И.
Р., по повод на което било образувано ч.гр.д. № 868/2022 г. по описа на Районен съд – Пещера и издадена Заповед № 243/20.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Ищецът моли съда да уважи исковите претенции, като признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца процесните суми. Претендира разноски в заповедното и исковото производство.
Ангажира писмени доказателства. Моли да бъде изискано и приложено към настоящото гражданско дело ч.гр.д. № 868/2022 г. по описа на Районен съд – Пещера.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А. И. Р., в който намира исковата претенция за неоснователна. Твърди, че е заплащал всички битови сметки своевременно.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът намира, че между страните не са налице права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 154, ал. 1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154 от ГПК, следните кумулативни материалноправни предпоставки: наличие на облигационно правоотношение с ответника по валидно сключен договор за доставка на електрическа енергия при общи условия; реално доставяне на електрическа енергия от ищеца през посочения в исковата молба период до процесния обект на адрес: с. Малко Белово, ул.
„*“ № 7; стойността на доставената електрическа енергия в претендирания в исковата молба размер; собствеността върху електроснабдения имот – че ответникът е носител на вещно право на собственост или на ограничено вещно право на ползване върху обекта или наемател по договор за наем, който използва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот; настъпил падеж на съществуващото главно вземане, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
2
В тежест на ответника е да установи положителния факт на изпълнението – че е заплатил претендираните суми на ищеца.
Съдът намира, че на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК следва да се укаже на ищеца, че не сочи доказателства, че ответникът е носител на вещно право на собственост или на ограничено вещно право на ползване върху обекта или наемател по договор за наем, който използва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот, за процесния период от 24.11.2019 г. до 23.02.2020 г.
Съдът намира, че на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК следва да се укаже на ответника, че не сочи доказателства, че е заплатил претендираните суми на ищеца.
По доказателствата:
Представените с исковата молба писмени доказателства са допустими и относими към фактите от значение за предмета на доказване по делото и са необходими за установяването им, поради което съдът счита, че следва да бъдат допуснати по делото.
Изискани и представени са материалите по заповедното производство, по което е издадена заповедта за изпълнение, чийто предмет е процесното вземане, които следва да се приложат като писмени доказателства по делото.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, следва да се напътят страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Мотивиран от горното и на основание чл. 140 от ГПК вр. 146 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе н а 12.01.2023 г. от 10,30 часа , за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекта си на доклад по делото, обективиран в обстоятелствената част на настоящото определение.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК , че не сочи доказателства, че ответникът е носител на вещно право на собственост или на ограничено вещно право на ползване върху обекта или наемател по договор за наем, който използва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот, за процесния период от 24.11.2019 г. до 23.02.2020 г.
УКАЗВА на ответника А. И. Р., на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК , че не сочи доказателства, че е заплатил претендираните суми на ищеца.
ДОПУСКА представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства.
3
ПРИЛАГА материалите по ч.гр.д. № 868/2022 г. по описа на Районен съд – Пещера като доказателство по делото.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Препис от определението да се връчи на страните.
На ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________ 4