Решение № 19819 от 22.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19819 гр. С., 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20261110111190 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД, искова молба, насочена против М. В. Д., Б. М. Д. и В. М. Д., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено между страните, че ответниците дължат разделно суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 218/2026г., по описа на РС-Враца, както следва:

М. В. Д. 4/6– 750.18 евро – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2023г. – м.04.2025г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата, 80.78 евро – мораторна лихва за периода 15.09.2024г. – 07.01.2026г., 29.22евро – дялово разпределение за периода м.05.2023г. – м.04.2025г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата и 5.93 евро – мораторна лихва за периода 16.07.2023г. – 07.01.2026 Б. М. Д. 1/6 – 187.60 евро – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2023г. – м.04.2025г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата, 20.20 евро – мораторна лихва за периода 15.09.2024г. – 07.01.2026г., 7.31евро – дялово разпределение за периода м.05.2023г. – м.04.2025г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата и 1.48 евро – мораторна лихва за периода 16.07.2023г. – 07.01.2026 В. М. Д. 1/6 – 187.61 евро – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2023г. – м.04.2025г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата, 20.20 евро – мораторна лихва за периода 15.09.2024г. – 07.01.2026г., 7.31евро – дялово разпределение за периода м.05.2023г. – м.04.2025г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата и 1.49 евро – мораторна лихва за периода 16.07.2023г. – 07.01.2026 1

Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия / в сила на 10.07.2016г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия до процесния имот, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се, че след като не е заплатил дължимите се суми за доставена топлинна енергия и дялово разпределение ответникът е изпаднал в забава, като в тази връзка е формулирана акцесорна претенция за лихва в индивидуализираните в исковата молба размери. Сочи се, че дяловото разпределение е извършвано от „Т.с.“ ЕООД

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника В. Д., чрез процесуалния му представител, с който исковите претенции се оспорват по основание и размер, в каквато насока са изложени подробни съображения. Формулирано е възражение че част от вземанията са погасени по давност с възражението по чл. 414 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Б. Д., чрез процесуалния му представител, с който исковите претенции се оспорват по основание и размер, в каквато насока са изложени подробни съображения. Формулирано е възражение че част от вземанията са погасени по давност с възражението по чл. 414 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника М. Д., чрез процесуалния му представител, с който исковите претенции се оспорват по основание и размер, в каквато насока са изложени подробни съображения. Формулирано е възражение че част от вземанията са погасени по давност с възражението по чл. 414 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или прекъсване на погасителната давност.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия 2 влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна енергия за недвижим имот с абонатен № 21****, представляващ ап. 81, находящ се в гр. С., /адрес/.

От приложеното на л. 11 по делото копие на Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти се установява, че процесното жилище е закупено от М. В. Д. и М.Б. Д.а на 27.03.1986г.

От приложеното на л. 10 по делото копие на удостоверение за наследници се установява, че двамата са били съпрузи, като М. Д.а е починала на 29.06.1998г., като наследници по закон са съпругът й М. Д. и двете й деца В. Д. и Б. Д..

По аргумент от изложеното следва извода, че след смъртта на М. Д.а, на основание чл. 9, ал.1 ЗН и чл. 44, вр. чл. 27, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 СК съпругът М. Д. притежава 4/6 идеални части от апартамента, а всяко от децата притежава по 1/6 идеална част, респективно същите са имали качеството потребител на топлинна енергия през исковия период.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на ответника М.

Д., че не било доказано, че същият е приел наследството. На първо място 3/6 идеални части от жилището са негова лична собственост по силата на прекратена СИО. На следващо място от приложеното на л. 13 по делото копие на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека е видно, че същият, заедно с другите двама ответници, през 2020г. се е задължил като солидарен длъжник по ипотечен кредит, който е обезпечен с учредяване на ипотека върху процесното жилище.

За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът кредитира изцяло, като пълно, мотивирано и изготвено от лице притежаващо нужния опит и професионална квалификация се установява, че абонатната станция топлозахранва два входа Г и Д, общият топломер се отчита по електронен път в началото на всеки месец, като от отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители. Видно от заключението в имота е имало 3 броя отоплителни тела в помещения хол, кухня и стая с монтирани ИРРО, като видно от заключението през процесния период ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация е изчислена по формула, приложена в Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г.

Експертът е посочил, че в имота има един водомер за топла вода с визуален отчет.

Съгласно заключението изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с 3 действащата Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от Закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Дължимите се годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

От приложеното на л. 17 копие на договор № 2829/09.08.2001г., се установява, че между процесната ЕС и фирма „Т.с.“ ЕООД, е сключен договор за дялово разпределение, въз основа на взето решение на ЕС.

По изложената аргументация следва извода за основателност на заявената искова претенция, поради което съдът дължи произнасяне по въведеното от ответника възражение, че част от вземанията на ищеца са погасени по давност.

Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ, следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.