Решение № 500 от 18.09.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 500 гр. В. Т. 13.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. ТЪРНОВО в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Димо Колев

Явор Данаилов при участието на секретаря Силвия М. Т.а като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20234100500344 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивна жалба на З. С. Д. и С. К. С., подадена чрез пълномощника им адв. И. Т. от ВТАК против решение № 385/07.03.2023г. по гр.д. № 1682/2021г. на ВТРС, с което са отхвърлени предявения от първия жалбоподател срещу ответника Л. Т. Ц. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че същият е собственик на обект с идентификатор ***., представляващ „лятна кухня“, построена в дворно място с идентификатор ***, намиращо се в гр. В. Т. ул. „Г.М.“ № ... и за осъждането на ответника да му предаде владението върху него, както и предявения от двамата жалбоподатели иск с правно основание чл.

109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови действията, с които им пречи да осъществяват правото си на собственост и ползване върху 21 кв.м., представляващи част от горепосоченото дворно място, която е заключена между лятната кухня от юг, жилищната сграда от североизток и от ул. „Г.М.“ от север.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Възразява се, че районният съд не е обсъдил доводите на ищците, че праводателят на втория от тях, като собственик на 3 – тия жилищен етаж, не е прехвърлил право на надстрояване на ответника, който при строежа на спорния обект фактически е включил в него западната фасадна стена на триетажната жилищна сграда, която представлява обща част по смисъла на чл. 38 ЗС за всички етажни собственици. Сочи се, че от изслушаните по делото експертизи е установено, че лятната кухня от тази страна няма собствена монолитна стена, поради което същата е построена без изискуемото прехвърляне на правото на строеж от всички етажни собственици по чл.183 ал. 2 ЗУТ.

Навеждат се оплаквания срещу съображенията на съда, че спорния обект има минималните признаци на самостоятелност. В тази връзка се акцентира, че процесната 1 лятна кухня няма характеристики на жилище по чл. 40 ал. 1 ЗУТ, а е изградена съобразно изискванията на сгради за допълващо застрояване по чл. 41 ал. 2 от с.з., поради което вещното право на строеж учредено за нея не може да се трансформира в самостоятелно вещно право на собственост, тъй като построеното не представлява самостоятелна вещ. Смята се, че договора за суперфиция има невъзможен предмет, поради което е нищожен и поради това се изтъква, че задължителното тълкуване на закона дадено с ТР № 1/04.05.2012г. на ОСГК в случая не намира приложение.

Развиват се аргументи за ирелевантността на вписванията на процесния обект в КККР като самостоятелно жилище. Относно иска по чл. 109 ЗС се изтъква, че извода на съда за липсата на неоснователно въздействие върху спорните части от дворното място е в противоречие със събраните доказателства. Сочи се, че от последните категорично се установява в процесното пространство ответникът е паркирал автомобила си и по този начин лишавал ищците от транспортен достъп до входовете на избените им помещения от към улицата. Допълва се, че районният съд, без да е обосновал защо дава вяра на свидетелите на ответника, е приел въз основа на техните показания, че спорното пространство се заема инцидентно от същия, само при нужда от товаро – разтоварна дейност. По изложените съображения се иска от ВТОС да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения ревандикационен иск респ. при наличието на условията за това предявения евентуален иск с правно основание чл.

109 ЗС. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата, като неоснователна и недоказана. Излагат се доводи, че вторият жалбоподател не е следвало да отстъпва право на строеж върху спорната постройка, тъй като нито той, нито неговия праводател са били собственици на земята респ. гаража върху която същата е построена. Посочва се, че според доказателствата по делото процесния обект е надстройка над съществуващ гараж с идентификатор ***, а не пристройка към втория жилищен етаж, доколкото части от него, вкл. терасата му не са присъединени в застроената площ на лятната кухня. Изтъкват се съображения срещу оплакванията на жалбоподателите за правилно приложение от съда на ТР № 1/2012г. на ОСГК на ВКС. Акцентира се, че според заключенията на вещите лица спорният обект има функционална самостоятелност, поради което може да бъде годен обект на правото на собственост, а не принадлежност към главна вещ по чл. 97 ЗС, както смятат жалбоподателите. С оглед самостоятелния характер на т.нар.

„лятна кухня“ се посочва, че договора за отстъпване правото на строеж не може да бъде нищожен, нито поради невъзможен предмет /ТР № 3/28.06.2017г. по т.д. № 3/2017г. на ОСГК/, нито поради противоречие с изискванията на ЗУТ. Развиват се аргументи за съобразяване произнасянето на съда по негаторния иск със събраните по делото доказателства. По тези съображения се моли въззивният съд да потвърди обжалваното решение на първоинстанциония съд с присъждане на разноски.

В.търновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

2

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Първостепенният съд е бил сезиран с ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, с който първият ищец иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че е собственик на второстепенна постройка - лятна кухня, с идентификатор 10447505.193.7.2. по КККР на гр. В. Т. находяща се в поземлен имот с идентификатор ***, с адм. адрес гр. В. Т. ул. „Г.М.” № ... и същият да бъде осъден да му предаде владението върху нея. В условията на евентуалност, при отхвърляне на ревандикационния иск, двамата ищци са предявили срещу същия ответник негаторен иск по чл. 109 ЗС за преустановяване на действията му, с които им пречи да осъществяват пълноценно правото си на собственост върху част от поземления имот, с площ от 21 кв.м., заключена между лятната кухня от юг, жилищната сграда от североизток и ул. „Г.М.” от север, описана в нотариален акт № .... том .., рег. № ......, дело № .....г., изразяващи се в изключителното й ползване и препятстване достъпа до складовите им помещения откъм улицата. В исковата молба се твърди, че ищците са съсобственици на поземлен имот с идентификатор ***, както и че първият ищец е собственик на самостоятелни жилищни обекти, разположени на първия и втория етаж на построената в него сграда с идентификатори *** и ***, а вторият ищец е собственик на самостоятелен имот, разположен на третия етаж от триетажната масивна жилищна сграда с ***. Сочи се, че с нот. акт № ....., том ..., рег. № ....., дело ......г. общият на ищците наследодател и първият ищец са учредили в полза на ответника ограничено вещно право на строеж в поземления имот за изграждане на второстепенна постройка - лятна кухня с разгърната площ от 19,3 кв.м. Уточнява се, че фактически учреденото право на строеж представлява право на пристрояване и надстрояване на съществуващи складови помещения, част от жилищата в сградата и засяга общите части на последната. Твърди се, че след изграждане на лятната кухня, с нот. акт № ..., том ...., рег. № ......., дело № ......г., е сключен договор за издръжка и гледане, по силата на който общият на ищците наследодател и неговата съпруга са прехвърлили на ответника срещу бъдещи грижи и издръжка собствеността върху жилище с идентификатор ***, ведно с прилижащите му складови помещения и с правото на преминаване върху част от дворното място с площ от 21 кв.м. откъм ул. „Г.М.”. Изтъква се, че поради неизпълнение на договора за издръжка и гледане от страна на ответника, същият е прехвърлил на първия ищец гореописаното жилище с идентификатор ***, ведно с прилижащите му складови помещения и с правото на преминаване върху частта от дворното място, за което е съставен нот. акт № .... том ..., рег. № ......, дело № ..... г. Твърди се, че след прехвърлянето ответникът не е освободил лятната кухня и е продължил да я ползва, въпреки че е второстепенна постройка и следва собствеността на апартамента, който е придобит от първия ищец. Счита се, че лятната кухня не отговаря на изискванията за жилище по чл. 41 ал. 1 ЗУТ и представлява сграда на допълващо застрояване, която следва собствеността на имота към който е изградана, поради което ответникът незаконосъобразно се е снабдил с нотариален акт за собственост върху нея и я е вписал в КККР като самостоятелен обект с идентификатор ***. Отделно от това се твърди, че правото на строеж за лятната кухня е учредена само от част от съсобствениците на имота, поради което за изграждането й липсва съгласие на всички етажни собственици в сградата съгласно изискването на чл. 183 ал. 2 ЗУТ. В тази връзка се изтъква, че лятната кухня е изградена като е ползвана за стена и присъединена външната оградна стена на сградата и таванската плоча на североизточното складово помещение, като без изрично съгласие е присъединена и част от терасата на апартамента на втория етаж. При тези твърдения първият ищец счита себе си за собственик на процесната лятна кухня, тъй като принадлежи към самостоятелния му обект на втория етаж, поради което иска ответника да му предаде собствеността и владението върху нея. Относно предявения в 3 условията на евентуалност негаторен иск ищците са изложили твърдения, че ответникът възпрепятства ползването им на процесната част от дворното място с площ 21 кв. м откъм ул. „Г.М.” , като го ползва от 2012г. до настоящия момент изключително за себе си като паркингмясто за лекия си автомобил и по този начин прегражда достъпа до складовите помещения откъм улицата, с което пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху тях и върху тази част от дворното място.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове. Заявява, че процесната лятна кухня е придобита от него въз основа на закупено през 2007г. право на строеж и одобрени строителни книжа и не попада след изброените обекти в нотариален акт № .... том ..., рег. № ......, дело № ..... г. В тази връзка възразява, че спорният обект не е принадлежност към придобития от първия ищец с горепосочения нотариален акт жилищен имот, а представлява надстрояване над съществуващ гараж.

Ответникът счита, че първият ищец неоснователно се позовава на чл. 183 ал.1 ЗУТ, тъй като правото на строеж върху съществуващ гараж не засяга етажната собственост.

Възразява, че не е конкретизирано на кое изискване на чл. 40, ал. 1 от ЗУТ не отговаря процесният имот. В условията на евентуалност ответникът релевира възражение за придобивна давност по отношение на спорния имот. Евентуалният иск по чл. 109 от ЗС ответникът оспорва с доводи, че процесната част от дворното място няма поставени ограждения, врати или други средства препятстващи ползването му от останалите съсобственици. Сочи, че автомобилът му не е бил паркиран постоянно, а само при необходимост от извършване на товаро-разтоварителни дейности. Моли за отхвърляне на исковете с присъждане на разноски.