Решение № 139 от 24.06.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Ихтиман, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно наказателно дело № 20261840200172 по описа за 2026 година производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН

Г. П. Г. ЕГН ********** от с. *******, обл. ******** е обжалвал наказателно постановление № 002*** от **.**.2026 г. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл.

179, ал. 3 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 153,39 евро (равностойността на 300 лева).

В жалбата са наведени доводи за недоказаност на авторството на нарушението. Сочи се и, че при издаването на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като наказващият орган не е изложил мотиви защо не прилага разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Освен това с излага, че наложеното административно наказание е непропорционално на нарушението

Въззиваемата страна чрез юрк. Б. оспорва жалбата, като твърди, нарушението правилно е установено и квалифицирано, като моли съдът да потвърди издаденото наказателно постановление.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното:

На **.**.2025 г. около 20,15 часа с устройство № 20032, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, монтирано на автомагистрала „Тракия“, км 54+150 при тунел „Траянови врата“ е бил заснет лек автомобил с рег. № РА*****Е. Електронната система за събиране на пътни такси по чл.

167а, ал. 3 ЗДвП е регистрирала автомобила, тъй като по електронен път е отчела, че за него няма заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

По преписката е представен доклада от Електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, съгласно който за лекия автомобил рег. № РА*****Е на **.**.2025 г. в 20,15 часа тол 1 секцията № 20032 в района на тунел „Траянови врата“ на АМ „Тракия“ е отчела, че няма валидна винетка. Докладът е придружен от снимков материал на автомобила.

На 30.08.2025 г. собственикът на автомобила Г. П. Г. е бил спрян за проверка от служители на Национално тол управление в района на второкласен път II-37 при км 123+000, където му е бил съставен АУАН № 002*** за допуснатото на **.**.2025 г. нарушение на чл. 139, ал. 6 ЗДвП

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 3 е наложена глоба в размер на 153,39 евро.

Съгласно приложената справка лекият автомобил с рег. № РА*****Е е с техническа допустима маса 1665 кг. и е собственост на Г. П. Г..

С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Актът и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи съобразно чл. 189е, ал. 1 ЗДвП.

В чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата е предвидено, че за движение на пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона се дължи заплащането на винетна такса. В чл. 10, ал. 7 от Закона за пътищата е предвидено, че това са моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на пътници; моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на товари и моторни превозни средства с повишена проходимост.

Според чл. 10а, ал. 3 от Закона за пътищата винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство след деклариране на регистрационния му номер, категорията на пътното превозно средство и периода на валидност и важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или ползвателя му.

От своя страна разпоредбата на чл. 139, ал. 5 ЗДвП предвижда, че движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а в чл. 139, ал. 6 от ЗДП е въведено изричното задължение за водача на пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство.

Санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП предвижда административно наказание глоба в размер на 300 лева за водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата

Съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл.

179, ал. 3 - 3в ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата.

2

В случая от обективна страна от представения по делото снимков материал и справката от Националното тол управление е установено, че към **.**.2025 г. за лекия автомобил рег. № РА*****Е, чийто собственик е жалбоподателят, не е била заплатена дължимата винетна такса за движение по републиканските пътища, т.е. е било извършено твърдяното от наказващия орган административно нарушение.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за това, че е недоказано авторството на административното нарушение.

Както бе посочено дължимите тол такси се заплащат от собственика, респ. ползвателя на превозното средство, като при установяване на нарушения чрез електронната система за събиране на пътни такси в отсъствие на нарушителя, какъвто е настоящият случай, съгласно чл. 187а, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП законодателят е въвел фикцията, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, който може да се освободи от отговорност, ако подаде декларация по чл. 187а, ал. 4 ЗДвП и посочи лицето, което е управлявало автомобила.

След като по делото няма данни собственикът да е посочил друго лице, което да е допуснало извършването на нарушението по чл. 139, ал. 6 ЗДвП, то правилно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

Неоснователно и е оплакването на жалбоподателя за това, че наказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като не е обсъдил приложението на чл. 28 ЗАНН.

Вярно е, че наказващият орган е длъжен при издаването на наказателното постановление да извърши преценка дали са налице основания за прилагането на чл. 28 ЗАНН, но също така е вярно, че неизвършването на подобна преценка не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото и съдът може сам да установи дали случаят е маловажен.

В § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН е посочено, че „маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Според настоящият състав данни за подобен извод не са налице, доколкото извършеното нарушение е формално, а от материалите по делото е видно, че е допуснато движение без заплатена винетна такса по автомагистрала, което предполага целенасочено използване и то не на кратко разстояние на републиканския път без заплащане на дължимата такса, т.е. нарушението не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения по чл. 139, ал. 6 ЗДвП и няма основания за прилагането на чл. 28 ЗАНН.

Не на последно място, по отношение на твърдението за неспазване на принципа за пропорционалност на нарушението с наложеното наказание съдът отчете следното:

Жалбоподателят се позовава на решение на СЕС по дело C-61/23 във връзка с приложението на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО. Цитираната Директива 1999/62/ЕО се отнася до заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и въвежда задължение за държавите-членки установените наказания за нарушение на директивата следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

В българското законодателство е въведена смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства - винетни такси и такси на база време и такси на база изминато разстояние, при преминаване по платената пътна мрежа.

3

За движение на леките превозни средства с обща допустима максимална маса до 3,5 тона се дължи заплащане на винетна такса.

Решението на СЕС по дело C-61/23 се отнася до тол-таксите за тежкотоварни превозни средства, където налагането на фиксирана санкция за всички случаи на допуснати нарушения без да се държи сметка за конкретните факти и тежестта на нарушението – дали е налице отсъствие на каквото и да е плащане на таксата или плащането се отнася до различен маршрут, какво е отклонението от заплатения маршрут, дали е заплатена за различна категория, екологични характеристики и пр., води до непропорционалност на наказанието.

При леките автомобили обаче, заплащането на винетната такса е за време и е условие за достъп до платената пътна врежа за определен предварително фиксиран период. При липса на заплатена винетна такса, водачът няма право да използва който и да е републикански път, независимо от изминатото разстояние. Затова и предвидената от закона глоба от 300 лева (153,39 евро), която може да бъде наложена еднократно за едно денонощие и не повече от три пъти за една календарна година (чл. 179, ал. 3д ЗДвП), според настоящия състав отговаря на критериите по чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО и е ефективна, съразмерна и възпираща

В този смисъл съдът приема, че правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото в полза на АПИ следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 143 АПК. Съдът, като съобрази разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, приема, че следва да бъде определено възнаграждение близо до минималния размер, а именно 70,00 евро.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 002*** от **.**.2026 г. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“.

ОСЪЖДА Г. П. Г. ЕГН ********** от с. *******, обл. ******** ДА ЗАПЛАТИ НА Агенция „Пътна инфраструктура“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 70 евро.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-София област.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

4