Решение № 3976 от 06.12.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3976 гр. Варна, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20223110107559 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявен от К. Ц. К., действаща чрез адв. Х. Х., срещу Ж. И. А., действащ чрез адв. З. С., ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС за признаване за установено между страните, че ищецът е титуляр на абсолютното вещно право на собственост върху Лозе – Овощна градина с идентификатор * по КККР на гр. В. , с площ по документ за собственост от 571 кв. м, а съгласно скица и удостоверение за данъчна оценка с площ от 526 кв. м., находящ се в *, при граници и съседи: *; *; * и *, ведно с изградената без строителни книжа сграда – ЖИЛИЩЕ с идентификатор *, без посочена площ по документ за собственост, със застроена площ по скица и удостоверение за данъчна оценка от 9 кв. м. и осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху гореописаните недвижими имоти.

Твърди се в сезиралата съда искова молба, че ищецът е придобил правото на собственост върху гореописаните недвижими имоти на основание договор за покупкопродажба от 08.03.2022 г., обективиран в нотариален акт № * г. по описа на нотариус О. Ш., вписан в НК под рег. № *, с район на действие РС-Варна. Собствеността била придобита от П. Г. И., З. П. И. и М. П. И.. Към датата на нотариалното изповядване имотите били във владението на ответника, който поела ангажимента да ги освободи до няколко дни. Въпреки обещанията и отправените покани към настоящия момент владението все още не било предадено на ищеца. Излага се, че ответникът упражнява фактическа власт върху имота, без да има правно основание за това.

1

По същество се моли съдът да уважи предявения осъдителен иск и да удовлетвори непаричното вземане на ищеца.

Претендира се присъждането на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск.

Ответникът поддържа, че упражнява фактическа власт върху имота на годно правно основание, а именно предварителен договор за покупко-продажба на процесните недвижими имоти срещу цена от 90 555.00 лева, сключен на 22.01.2013 г., изменен с допълнителен анекс от 21.02.2013 г., между ответника – бъдещ купувач и обещателите П. Г. И. и покойната му към настоящия момент съпруга – Е. М. И.. Към настоящия момент ответникът е заплатил по предварителния договор обща сума в размер на 75 230.00 лева. Остатъкът от 15 325.00 лева ответникът е следвал да заплати в деня на подписване на окончателния договор, който така и не бил сключен между страните поради недобросъвестното бездействие на обещателите и непрофесионалното поведение на адвоката на ответникабъдещ купувач в производствата, водени по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД през 2013 г. и 2014 г.

По същество се моли съдът да отхвърли иска, доколкото ответникът упражнява фактическа власт върху имотите на годно правно основание, за което свидетелства и крайният акт, постановен в производството по гр. д. № 18470 по описа за 2019 г. на РСВарна, ГО, 43-ти съдебен състав.

Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.

В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв. Х. Х., чрез който поддържа предявения иск.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява лично, представлява от адв. З. С., чрез която поддържа отговора си и моли иска да бъде отхвърлен.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

От приобщеното към настоящото дело гр. д. № 18470 по описа за 2019 г. на РСВарна, ГО, 43-ти съдебен състав е видно, че по време на брака на П. и Е. И., на дата 16.08.1996 г., двамата съпрузи придобиват правото на собственост върху недвижим имот, представляващ лозе – овощна градина с площ от 571 кв. м, находящ се в землището на *, съставляващ имот пл. № *, ведно с построената в имота сезонна постройка, при съседи на имота: имот пл. № *, имот пл. № *, имот пл. № * и от две страни – път, въз основа на сключен с К. А. К. и Н. В. К., договор за замяна на недвижим имот с движима вещ, обективиран в нотариален акт № * г. на О. С. – нотариус при РС – Варна.

Съгласно представена скица на поземлен имот № 15-510533/15.05.2022 г. на СГКК – В., имот с № 5471449, находящ се в *, е вписан в имотния регистър с идентификатор *, при съседи: *, *, *, *. Съгласно същата скица, имотът е с площ от 526 кв.м.

По делото е представен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 22.01.2013 г., между П. Г. И. и Е. М. И., действащи като обещателипродавачи и ответника Ж. И. А. – бъдещ купувач, по силата, на който, страните се 2 задължават да сключат окончателен договор за покупко-продажба в срок до 22.02.2013 г., по силата на който обещателите да прехвърлят в полза на бъдещия купувач правото на осбственосвт върху следния свой собствен недвижим имот - лозе – овощна градина с площ от 571 кв. м, находящ се в землището на *, съставляващ имот пл. № *, ведно с построената в имота сезонна постройка, при съседи на имота: имот пл. № *, имот пл. № *, имот пл. № * и от две страни – път, заедно с всички подобрения в имота, срещу сумата от 90 555.00 лева.

Същата е платима по следния начин и при следните условия: 9055.00 лева – при сключване на предварителния договор; 72 500.00 лева – в срок до датата на подписване на окончателния договор - 22.02.2013 г. и 9000 .00 лева – в срок до 4 месеца след нотариалното изповядване на сделката или след изчерпване на нуждата от представяне на документи във връзка с изграденото в имота незаконно строителство.

С анекс от 21.02.2013 г. страните по предварителния договор постигат съгласие срокът за сключване на окончателен договор да бъде продължен до 31.12.2013 г., а владението върху имота, предмет на сделката, да се предаде от продавачите на купувача в деня на подписване на това допълнително споразумение. Страните договарят и нови условия, при които да бъде изплатен остатъкът от дължимата цена, а именно: 65 750.00 лева – в срок до 01.03.2013 г., като със същата е предвидено да бъде заличена учредената върху имота ипотека, описана в т.1.1 от предварителния договор; 15 750.00 лева – при нотариално изповядване на сделката.

П о изисканото гр. д. № 18470 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, 43-ти съдебен състав са представени писмени доказателства, установяващи изплатена в полза на П. И. сума в общ размер на 75 230.00 лева, с основание – покупка на недвижим имот ПИ *.

Ищцата не оспорва твърдението на ответника, че е заплатена сумата от 75 230.00 лева в полза на нейните праводатели, по сключения предварителен договор от 22.01.2013 г.

От удостоверението за наследници, ситуирано в корицата на изисканото дело, е видно, че на 09.07.2019 г. Е. И. е починала, като нейни законни наследници са П. И. – преживял съпруг, З. И. – дъщеря и М. И. – син.

Производството по гр. д. № 18470 по описа за 2019 г. на РС-Варна е приключило с влязло в законна сила решение № 262477 от 23.08.2021 г., с което съдът е признал за установено със СПН, по отношение на Ж. И. А., че П. Г. И., З. П. И. и М. П. И. са собственици на процесните недвижими имоти. Съдът е отхвърлил претенцията за осъждане на Ж. А. да предаде владението върху имотите на собствениците.

От представения нотариален акт № * г. по описа на нотариус О. Ш., вписан в НК под рег. № *, с район на действие РС-Варна, се констатира, че по силата на договор за покупкопродажба, сключен на 08.03.2022 г., ищцата К. придобила правото на собственост върху процесните недвижими вещи от П. Г. И., З. П. И. и М. П. И. срещу продажна цена от 9 500.00 лева.

По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез водените от двете страни свидетели. Водените от ищцовата страна свидетели, а именно свид. П. Г. И. – единия от праводателите на ищцата и обещателя по предварителния договор, сключен с ответника и свид. М. Д. М. – лицето, което живее на семейни начала с ищцата, сочат в показанията си факти и обстоятелства, които в едната си част са установени по делото посредством приобщените писмени документи, коментирани по-горе, а в останалата си част не са във връзка с предмета на доказване и не следва да бъдат коментирани по същество. От показанията на водените от ответната страна свидетели, а именно свид. А. Ц. А. – лице, което живее на семейни начала с ответника и свид. С. П. Г. също се установяват факти и обстоятелства, които вече бяха коментирани по-горе и такива, които не са относими към спора.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

3

Един от начините на защита на правото на собственост е гражданскоправният. Той се изразява във възможността на собственика да прибегне към използуването на гражданскоправните искове за защита на правото на собственост. Тези искове по действащото право са: ревандикационният по чл. 108 от ЗС, негаторният по чл. 109 от ЗС, конститутивният по чл. 109а от ЗС и установителният по чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Собственикът прибягва към всеки от тях в зависимост от характера на породения спор за правото му на собственост и от това кой владее вещта, предмет на това право по време на спора.

От горното следва, че за да бъде уважен предявеният ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС, в тежест на ищцата е да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване, че е титуляр на абсолютното вещно право на собственост върху процесните недивжими имоти на твърдяното придобивно правно основание и че ответникът без правно основание е установил фактическа власт върху тях.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по горните факти и да установи по несъмнен начин, че упражнява фактическа власт върху процесните имоти на годно правно основание.

От ангажирания официален свидетелстващ на л. 9 от делото се установява по несъмнен начин, че ищцата е титуляр на абсолютното вещно право на собственост върху процесните недвижими имоти, а именно Лозе – Овощна градина с идентификатор * по КККР на гр. В., с площ по документ за собственост от 571 кв. м, а съгласно скица и удостоверение за данъчна оценка с площ от 526 кв. м., находящ се в *, при граници и съседи:

*; *; * и *, ведно с изградената без строителни книжа сграда – ЖИЛИЩЕ с идентификатор *, без посочена площ по документ за собственост, със застроена площ по скица и удостоверение за данъчна оценка от 9 кв. м. Транслативната сукцесия е настъпила по силата на разпоредителна сделка – договор за покупко-продажба, сключен на 08.03.2022 г.

Доколкото договорът за покупко-продажба е деривативен придобивен способ, то следва да се отбележи, че праводателите на ищцата, а именно П., З. и М. И. също се установи по делото, че са били собственици на продадените имоти по силата на договора за замяна, сключен в нотариална форма на 16.08.1996 г.; прекратяване на СИО със смъртта на Е. И. на 09.07.2019 г. – арг. от чл. 44, т. 1 вр. чл. 27, ал. 1 вр. чл. 28 от СК и реализиралото се наследствено правоприемство по силата на чл. 9, ал. 1 и чл. 5 от ЗН.

Основният спорен въпрос, който е поставен за разрешаване пред настоящия съдебен състав, е за това дали ответникът упражнява фактическа власт върху имотите на годно правно основание.

Ревандикационният иск по чл. 108 от ЗС е средство за съдебна защита на правомощието владение като елемент от състава на сложното вещно право на собственост или друго вещно право. Чрез този иск собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Това средство за защита принадлежи и на съсобственика в случаите, когато владението на последния е било отнето от друг съсобственик.