Решение № 259 от 04.04.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Бургас, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. С.ова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20242100501802 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба вх.№5603/16.10.2024г., подадена от ,,ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление:гр.София, бул.,,България“№49 бл.53 Е, вх.В, чрез юрисконсулт Ивета Тенева, срещу Решение№219/27.09.2024г., постановено по гр.д.

№326/2024г. по описа на Районен съд- Айтос.

С горецитираното решение, съдът е отхвърлил иска на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, против Б. Х. Х., ЕГН: ********** и адрес: ***, с който ищцовото дружество моли ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 2 857,38 лева, включваща: 1693,08 лева – главница, сумата 181,36 лв., представляваща непогасено падежирало договорно възнаграждение до датата на предсрочна изискуемост – 06.01.2021 г., сумата 910,03 лева, представляваща остатъчно непогасено задължение за закупен пакет от допълнителни услуги, сумата 72,91 лева, представляваща законна лихва за период от 06.01.2021 г. – дата на предсрочна изискуемост до 21.12.2023 г., ведно със законна лихва за период от датата на подаване на заявлението – 22.12.2023 г. до изплащане на вземането, като неоснователен и недоказан.

Със същото решение, съдът е осъдил ищцовото дружество да заплати на ответника сумата от 7 618,30, с която сума дружеството се е обогатило неоснователно, предвид извършеното от Б. Х. Х. плащане над сумата от 4000 лв. – главница по недействителен договор за потребителски кредит № **********/13.09.2018 г.

С жалбата се изразява недоволство от първоинстанционния съдебен 1 акт в частта, в която съдът е отхвърлил исковите претенции за главница в размер на 1 693,08 лв, сумата от 181,36 лв, представляваща непогасено падежирало договорно възнаграждение до датата на предсрочна изискуемост – 06.01.2021 г., сумата от 72,91 лева, представляваща законна лихва за периода от 06.01.2021г. – дата на предсрочна изискуемост до 21.12.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 22.12.2023 г. до изплащане на вземането, както и в частта, в която „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е осъдено да заплати сумата от 7 618,30 лева, с която сума дружеството се е обогатило неоснователно, предвид извършеното от Б. Х. Х. плащане над сумата от 4000 лв. – главница по недействителен договор за потребителски кредит № **********/13.09.2018 г.

На първо място се навеждат доводи относно изводите на съда за недействителност на процесния договор за потребителски кредит- нарушение разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Твърди се, че договорът бил изготвен на разбираем език и съдържал минимално необходимото съдържаниегодишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, взетите предвид допускания, изчислени към момента на сключване. Отбелязва се, че методиката на формирания лихвен процент била ясно посочена.

Развиват се подробни съображения в тази насока.

Излага се становище относно изложеното в мотивите на решението, че пакетът допълнителни услути следвало да бъде включен при изчисляване на ГПР. Подчертава се, че съответното възнаграждение по процесните допълнителни услуги, се дължало от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит. В подкрепа на изложеното се цитира съдебна практика на районните и окръжни съдилища и практика на СЕС(Директива 2008/48/ЕО; Директива 93/13 ЕИО).

Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл.19, ал.3, т.2 от ЗПК, при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита, не се включвали разходи, различни от покупната цена на стоката или услугата.

Жалбоподателят намира, че с оглед предвидения максимален праг на размера на ГПР(петкратния размер на законната лихва), в конкретния случай не било налице нарушение на нормата на чл.19,ал.4 от ЗПК.

Излагат се аргументи, че като последица при надвишаване допустимия (съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК) размер на ГПР, сумите се явявали недължими, но не се касаело за недействителност на целия договор.

Твърди се, че при нищожност на уговорката за предоставяне пакет от допълнителни услуги, не следвало да се приеме, че цялото кредитно правоотношение се явява недействително на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Навеждат се доводи за действителност на процесния договор, както и че последният би могъл да съществува в правния мир и без сключеното между страните Споразумение за предоставяне на допълнителни услуги към него.

Развиват се съображения за неоснователност на предявения срещу въззивното дружество насрещен иск за заплащане на сумата от 7168лева.

Излага се становище във връзка с приложение указанията, дадени в мотивите към т.1 от ТР№1/04.01.2001г. по т.д.№1/2000г. на ОСГК.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който бъдат уважени предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД искови 2 претенции и отхвърляне на предявения от Б. Х. Х. насрещен иск като неоснователен и недоказан.

Претендира се присъждане на сторените по делото съдебноделоводни разноски, включително и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360лева, на основание чл.78, ал.8 от ГПК. При условията на евентуалност, на основание чл.78,ал.5 от ГПК, е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна.

В срок е депозиран отговор на въззивната жалба от Б. Х. Х., чрез адв.

Росен Живков,ВАК, с който същата се оспорва изцяло.

Посочва се, че районният съд достигнал до правилни изводи, приемайки, че са налице нарушения, водещи до недействителност на процесния договор за потребителски кредит.

Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез извършената по делото експертиза(констатирано ГПР по кредита – над 139%). Подчертава се, че неспазване ограничението, предвидено в нормата на чл.19,ал.4 от ЗПК, водело до недействителност на договора (нарушение разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК).

Твърди се, че посочената в договора за кредит по - ниска стойност на ГПР, представлявала невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика, подвеждаща потребителя. В подкрепа на изложеното се цитира съдебна практика на ОС- Пловдив.

Навеждат се доводи, че клаузата за договорна лихва (41.17%) противоречала на добрите нрави, поради което се явявала нищожна.

Иска се отхвърляне на депозираната въззивна жалба като неоснователна и потвърждаване на постановеното решение на районния съд.

Претендира се присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.

Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител В съдебно заседание, за въззиваемата страна се явява адв. Росен Живков, който поддържа подадения отговор.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК Бургаският окръжен съд намери атакуваното решение за валидно и допустимо.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора Бургаският окръжен съд намира следното:

Районен съд Айтос е сезиран с осъдителни искове по чл.79 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД Твърди се, че ответникът е сключил с ищцовото дружество договор за потребителски кредит на 12.09.2018г. със следните параметри: сума по кредит 4000 лв. със срок на издължаване 36 месеца, месечна вноска в размер на 195,18 лв с дата на погасяване 10 - то число на месеца, ГПР 49.89%, ГЛП 41.17%, с посочена обща сума по кредита 7026.48 лв. Също така се е възползвала от възможността и е закупил „пакет допълнителни услуги“, възнаграждението за който е в размер на 4680.72 лв. и размер на месечната вноска 130.02 лв. Така общото задължение станало 11707.20 лв. с размер на месечната вноска по договора – 325.20 лв.

В исковата молба е посочено, че ответникът е погасил част от 3 задълженията си, като общата сума на направените плащания по договора били в размер на 11618.30 лв. С тази сума според ищцовото дружество била погасена сума в размер на 9318.96 лв., представляваща 25 пълни месечни вноски, а поради изпадането в забава са начислени лихви за забава в размер на 562.55 лв., която също била погасена изцяло.

Твърди се, че на 06.01.2021г. е обявена предсрочна изискуемост на задължението и след приспадане на извършените плащания остават дължими следните суми:1693.08 лв. – главница, 181.36 лв – договорно възнаграждение до датата на обявяване на предсрочната изискуемост, 910.03лв. – пакет допълнителни услуги, 72.91 лв. – законна лихва, дължима от 06.01.2021г. до 21.12.2023г.

Претендира се да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество посочените по-горе суми, както и разноските по делото.

Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК срещу ответника Х. за сумата от 3357.38 лв., включваща главница, лихва, възнаграждение за закупен „пакет допълнителни услуги“, такси и разноски. Издадена е заповед №508 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 28.12.2023г. за претендираните суми. Последната е обезсилена на основание чл. 415, ал.5 ГПК с определение №167 от 11.03.2024 г. по ч.гр.д.

№1015/2023 по описа на Районен съд Айтос, тъй като в срока по чл.415, ал.4 ГПК заявителят не е предявил установителен иск. Това обуславя правния интерес от предявяване на осъдителни искове.

Ангажирани са доказателства. Претендират се направените съдебноделоводни разноски.

В срока за отговор ответникът е предявил насрещен иск за осъждане на ищцовото дружество /ответник по насрещния иск/ да заплати на ответника /ищец по насрещния иск/ сумата от 7618.30 лв., с която сума дружеството се е обогатило неоснователно, предвид направеното плащане от страна на ответника в размер на 4000 лв., представляваща главница по договора.

Изложените твърдения са за недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1,т.10 ЗПК, вр. чл.19, ал.4 ЗПК – не са посочени взетите предвид допускания, липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, така че потребителят да е наясно какви разходи ще направи. Посочва също така, че възнаграждението за закупен пакет допълнителни услуги не е включено в ГПР. По отношение на клаузата за размера на договорената възнаградителна лихва излага доводи за нищожност поради противоречие с добрите нрави по чл.26, ал. 1 ЗЗД.

Посочва се, че ищецът по насрещния иск е заплатил през „Изипей“ или с банкови преводи 44 бр. месечни вноски в общ размер на 11618.30 лв. и при недействителност на договора той е надплатил сумата от 7618.30 лв. над отпуснатата му главница по договора 4000 лв., която сума се явява неоснователно платена, поради което „Профи Кредит“ се е обогатил с тази сума. Претендира връщането на тази сума.

В срок е постъпил отговор на насрещния иск, с който същия се оспорва като недопустим и неоснователен. Моли за неговото отхвърляне.

Претендира разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника.

За установяване на твърдените обстоятелства са представени следните писмени доказателства: искане за отпускане на потребителски кредит 4

„ПРОФИ КРЕДИТ

Стандарт“, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ №**********, споразумение за предоставяне на допълнителен пакет от допълнителни услуги, ОУ, погасителен план от 13.09.2019г., анекс №1 към ДПК за отлагане на вноски, уведомително писмо, извлечение от сметка от 16.04.2024г.

Пред първата инстанция е изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, от заключението, на която се установява, че ГПР по процесния договор с включен при изчисляването му „пакет допълнителни услуги“ е 139.1297 %.

Безспорно е, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит "Профикредит Стандарт" № 3035774959/13.09.2018 г. и Споразумение от 13.09.2018 г. за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по силата на които ищцовото дружество е отпуснало на ответника кредит в размер на 4000 лева със срок на кредита 36 месеца, както и пакет от допълнителни услуги в размер на 4680, 72 лева. Договорът за кредит е сключен при ГЛП от 41, 17% и ГПР 49, 89%.