Решение № 97 от 14.12.2022, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. С., 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева при участието на секретаря Радост Д. Гърдева в присъствието на прокурора Б. Н. С. като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222200600397 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК т.е. за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.

Образувано е по въззивен протест на прокурор от Районна прокуратура – С., както и по въззивна жалба на адв. К. К. от АК – С., в качеството му на повереник на частния обвинител И. А. И., срещу присъда № 260008/27.06.2022г. постановена по нохд № 44/2021г. по описа на Районен съд - С..

С атакуваната присъда подсъдимият Б. Д. К. е признат за невиновен в това, че на 29.07.2019г. в гр.С., в Търговски център „Б.", причинил средна телесна повреда на И. А. И. от гр.С., ул.„Й.Л. **, изразяваща се в трайно затрудняване движенията на десния долен крайник, получено в резултат на спираловидно счупване на летералният малеол на глезенната става на десния крак с дислокация на костните фрагменти, поради което е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК.

В протеста на прокуратурата се изразява несъгласие с присъдата на СлРС, като се твърди, че по делото са налице безспорни доказателства за извършеното от подсъдимия Б. К. престъпление. Настоява се за отмяна на атакуваната присъда и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение.

В депозираното допълнение към

1 протеста се поддържат направеното в първоначалния протест оплакване, като се навеждат конкретни съображения и възражения и се коментират мотивите на съда, въз основа на които е постановена оправдателната присъда.

Твърди се, че постановената присъда е неправилна, необоснована и в противоречие със събраните гласни и писмени доказателства, поради което същата следва да бъде отменена и да бъде постановена осъдителна такава, тъй като правилната преценка на събраните доказателства води до безспорния извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК. Според прокурора, фактическата обстановка е безспорно доказана от събраните по делото гласни и писмени доказателства и по конкретно от разпитите на пострадалия И., сина му А. И., както и тези на свид. П. дадени в хода на досъдебното производство и съдебното следствие. Отправя се упрек към съда, че абсолютно неоснователно е игнорирал и не е кредитирал техните показания касаещи упражнения физически натиск от подсъдимия спрямо пострадалия докато последният е бил на земята, доколкото именно в този момент пострадалият е извикал, че кракът му е счупен. Заявява се, че единствения категоричен и безспорен механизъм на получаване на това увреждане е чрез осъществения неконтролируем натиск от страна на подсъдимия К. върху особеното положение на тялото на пострадалия, при което краката му са били огънати назад, а гърбът му е бил доближен до петите. В подкрепа на това твърдение се сочи заключението на вещите лица, според които е имало натиск от страна на подсъдимия спрямо пострадалия, както и това, че не може да се получи такова увреждане от самата тежест на тялото. Въз основа на това се оспорва констатацията в присъдата, че не е установен и не може да се установи точния момент на счупването. Сочи се, че изложената от СлРС в мотивите към присъдата фактическа обстановка не отговаря на целия събран доказателствен материал и е само частично правилна и обоснована, като в частта си, касаеща действията и умисъла на подсъдимия, фактическата обстановка, на която съдът е обосновал решението си, е необоснована, несъобразена с доказателствата и правната логика и въз основа на тази неправилно приета фактическа обстановка съдът е извел неправилни и необосновани правни изводи, което води до неправилност и необоснованост на обжалваната присъда. Настоява се за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на нова присъда, с подсъдимият да бъде осъден по повдигнатото му обвинение, като му бъде наложено адекватно наказание. Алтернативно се настоява за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане.

Във въззивната жалба на повереника на частния обвинител присъдата на СлРС се определя като материално и процесуално незаконосъобразна, както и необоснована.

Настоява се за отмяна на атакуваната присъда и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият следва да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение.

Алтернативно, ако при проверката на съдебния акт бъде констатирано, че районният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, настоява се присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато на първата инстанция за разглеждане от друг състав на районния съд.

В с.з. пред въззивната инстанция, представителят на Окръжна прокуратура - С.

2 заявява, че поддържа протеста на посочените в него и в допълнението към него основания.

Заявява, че са налице доказателства за извършено от подсъдимия престъпление, поради което правните изводи на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства.

Настоява за нейната отмяна и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и осъден.

Частният обвинител И. А. И., редовно призован се явява лично и с упълномощения си повереник. Двамата заявяват, че поддържат протеста на прокуратурата, както и въззивната жалба срещу присъдата и настояват за уважаването им. Обосновават теза за доказаност на обвинението срещу подсъдимия и поддържат искането за отмяна на атакувания съдебен акт, както и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се настоява за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Подсъдимият Б. Д. К., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник. Последният заявява, че оспорва протеста на прокуратурата и въззивната жалба на повереника на частния обвинител и ги намира за неоснователни. В тази връзка навежда доводи за правилност и законосъобразност на атакуваната присъда вкл. и на основанието за оправдаване на подсъдимия, поради което настоява същата да бъде потвърдена като такава.

С.ският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмения протест и въззивната жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК, намери протеста и жалбата за неоснователни.

Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него задълбочен и внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства правилно е приел за установена фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е прието за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Б. К. и семейството му се занимавали е търговия на дрехи и ползвали под наем няколко магазинни клетки в търговски комплекс „Б.", находящ се на бул. „Г.Д.", срещу Битака в гр. С..

В същия търговски комплекс семейството на пострадалия И. И. също стопанисвали магазинни клетки. От много години отношенията между двете семейства били изострени заради конкуренцията помежду им. Често между тях възниквали спорове относно осъществяване на търговската си дейност, но са ги разрешавали без да се стига до физическа саморазправа.

На 29.07.2019г. около 09.00 часа свид. А. И., син на пострадалия И. И., отишъл до търговския комплекс, за да отвори магазинните клетки. Свид. А. И. извадил манекените и ги 3 поставил на мястото им, където по принцип си стояли. По същото време в обекта били и подс. Б. К., както и майка му и баща му. Между подсъдимия и свид. А. И. възникнало словесно пререкание по отношение на един поставените манекени, който според подс. К. закривал тяхна магазинна клетка, поради което той отишъл при свид. А. И. и му казал да махне манекена, който пречи. Свид. А. И. махнал манекена и тъй като бил сам, решил да позвъни на баща си и да му обяснил за случилото се.

Пострадалият И. И. веднага отишъл до търговския обект. Изкарал манекена отново отпред и го поставил пред магазинна им клетка. Непосредствено след това подс. Б. К. се приближил към манекена поставен от свид. И. И. и на него също казал да го махне от там.

Свид. И. И. му отговорил, че не е той човека, който ще му каже къде да сложи манекена, тъй като не пречел на никого. При възникналия спор относно манекена, подс. К. ударил и съборил манекена, който се разделил на две. В отговор на това, свид. И. И. също бутнал и изритал един от манекените на подс. К.. Започналият словесен конфликт прераснал във физически, като подс. Б. К. и свид. И. И. започнали да се дърпат и бутат, хванати за дрехите.

Виждайки това, свид. А. И. - син на пострадалия И. И., застанал между двамата, за да предотврати схватката, при което получил удар в слепоочието от подс. К., в следствие на което се хванал за главата и се отдръпнал. В това време свид. Д. К. - баща на подсъдимия, се намирал извън комплекса и пушел цигара. Виждайки възникналото съприкосновение, влязъл веднага в магазина и се насочил към подс. Б. К. и свид. И. И.. Опитал се да издърпа сивд. И.

И. от сина си, като при възникналото дърпане подсъдимият паднал на земята, а свид. И. И. върху него. Свид. Д. К. хванал през кръста свид. И. И. и го издърпал назад, за да го изправи.

След като свид. Д. К. издърпал назад постр. И., получил от него удари в областта на лицето и също паднал на земята.

Подсъдимият, който успял да стане, вдигнал баща си и се отдалечили от него и тръгнали към техните магазинни клетки. Пострадалият се опитал се да стане, но не могъл да стъпи на десния си крак. Усетил, че глезенът му е изкривен и изпитвал силна болка. След това постр. И. И. се обадил на Полицията и сигнализирал за случилото се. На място пристигнали полицейски служители и лекар от ЦСМП - С.. Постр. И. И. бил откаран с линейка в болницата. Свид. Д. К. също бил откаран в болницата с линейка, тъй като в следствие на инцидента вдигнал високо кръвно.

По делото е била изготвена колективна съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която се установява следното:

На 29.07.2019г. пострадалият И. А. И. е получил спираловидно счупване на латералния малеол (долния край на малкия пищял в състава на глезенната става, външния глезен) на глезенната става на десния крак с дислокация на костните фрагменти, наложило извършването на оперативно лечение в специализирано Ортопедо-травматологично отделение, с открита репозиция на костните фрагменти и използване на метална остеосинтезираща техника е плака и винтове, както и тотална руптура (разкъсване) на предната част на делтовидната връзка.

4

Счупването на латералния малеол (долния край на малкия пищял в състава на глезенната става, външния глезен) има травматична генеза, получаваща се по индиректен ротационен механизъм, при който скочната кост упражнява натиск отвътре навън върху долния край на малкия пищял и тоя се фрактурира. Условия за действието на този механизъм на получаване на увреждането се създават при силно огъване и/или извиване на цялото ходило. В конкретния случай по време на инцидента, настъпил на 29.07.2019г. в търговски център „Б." са били налице условия за получаването на това увреждане по начина, описан от самия пострадал.

Увреждането получено от пострадалия И. И. е осъществило смисъла на медикобиологичния характеризиращ признак трайно затрудняване движенията на десния долен крайник.

По делото е била изготвена и допълнителна колективна съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която се установява, че в резултат на инцидента, настъпил на 27.09.2019г. около 09,30 часа в Търговски център „Б.", в гр. С., пострадалият И. А. И. е получил косо спираловидно счупване на латералния малеол (външния костен израстък на глезена, долния край на малкия пищял на крака, който участва в изграждането на глезенната става) с формиране на трети фрагмент, дислокация на костните фрагменти по дължина и леко. изразена сублуксация на глезенната става. Глезенната става е конструирана от три кости - голям пищял (tibia), малък пищял (fibula) и скочна кост (talus). Талусът артикулира със ставната повърхност на тибията отгоре, с медиалния малеол (костна проминенция на тибията) медиално (отвътре), латералния малеол (костна проминенция на фибулата) отвън и задния малеол (костна проминенция на тибията) отзад. В тази подобна на вилка конструкция заляга артикулиращата повърхност на скочната кост (талус) която е конвексна (изпъкнала). Глезенът е стабилизиран от редица лигаменти (връзки), като най-важни са: от вътрешната страна -делтоидният лигамент, а от външната страна е т.нар. синдезмоза, която осигурява прикрепянето на костната проминенция на фибулата към тибията. Най-честият механизъм за получаване на фрактурите в областта на глезена и в частност на латералния (външния малеол) в областта на синдезмозата му е индиректния ротационен механизъм. В резултат на ексцесивно ротационно движение талусът (скочната кост) упражнява страничен натиск, който води до фрактура и/или дислокация на единия или двата малеола (външния и/или вътрешния - тибиалния или фибуларния). Именно по този ротационен механизъм се е получило и счупването на малкия пищял на десния крак на пострадалия И., в областта на глезенната му става, съпроводено и с разкъсване на делтоидната връзка от срещуположната страна. Характеристиките на увреждането на пострадалия И. И. свидетелстват за това, че то е получено при извиване и ротация на ходилото във варусна (навътре) позиция. Такова увреждане не е възможно да се получи в резултат на удар с крак (ритник) върху твърд предмет, в случая манекен или неговата стойка. При нанасяне на удар с крак върху твърд предмет с достатъчна маса ще се получат увреждания с други характеристики и други локализации, най-често в предния отдел на ходилото.