Решение № 146 от 04.08.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Монтана, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно наказателно дело № 20261630200705 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 26-0996- 000483/27.05.2026 год. на Началник РУ - гр. Монтана, н а Г. Б. Ш. ЕГН ********** от село Д., общ.

Сандански, за нарушение на член 103 от ЗДвП и на основание член 175,ал.1, т.

4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 102,26 евро /200.00 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление Ш., чрез процесуалния си представител адв. Й. Н.-З. от АК - Благоевград, обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност и неправилност, като излага конкретни доводи. Предвид на това моли съда да го отмени. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, явява се упълномощеният му представител.

Въззиваемата страна редовно призована не се явява.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

От 01.05.2026 година следобед във връзка с постъпило ПТП на международен път Е-79 между Мездра и Ботевград и последвалото от това затруднение на движението, на служителите на РУ Монтана, свидетели по настоящето производство – Б. Т. и Т. Т. била поставена задача да ограничават навлизането на тежкотоварни автомобили по международен път Е-79. За тази цел на изхода на град Монтана посока Враца същите сформирали КПП, като 1 отбивали отстрани на пътя тежкотоварните автомобили, с изключение на такива превозващи опасни товари, както и хладилните камиони, превозващи бързоразвалящи се стоки.

Жалбоподателят по настоящето производство Г. Б. Ш. ЕГН ********** от село Д., общ. Сандански, бил шофьор на хладилен камион марка Скания Р450 СВ ХХХХ ХА. Превозвал хранителни стоки от Република Германия към град Разлог. На 01.05.2026 година около 17:13 часа бил в община Монтана, където на изхода на град града посока Враца му била подадена стоп-палка от свидетеля Т. да отбие в дясно от пътното платно. Тъй като Ш. превозвал бързоразвалящ с товар в хладилен камион, отдясно на пътя се била образувало колона от коли, а горивото в агрегата поддържащ температурата било на изчерпвана, водачът Т. не отбил на указаното му за това място, намалил но продължил своето движение напред и след като изпреварил колоната, преди да се качи на пътя за град Враца, направил обратен завой и се върнал към град Монтана. Тъй като не изпълнил дадените му указания от свидетеля Т., жалбоподателят бил последван от свидетеля Т. с патрулния автомобил. В района на бензиностанция Еко, в локалното бил застигнат и спрян, след което му били дадени указания да последва полицейския автомобил, до първоначалното място, където било преустановявано движението на тежкотоварните автомобили. Там на място му бил съставен АУАН № GA4653153 за нарушение на член 103 от ЗДвП, за отказ да изпълни разпореждане на органите за контрол и регулиране на движението, а именно за това че не спрял най-вдясно на платното за движение и не изпълнил указанията на представителя на службата за контрол. АУАН бил връчен на водача Ш., който го подписал без възражения.

След получаване на преписката по случая АНО счел нарушението за доказано и издал атакуваното наказателно постановление.

Така установената фактическа обстановка се установява от доказателствата събрани в хода на настоящето производство – свидетелските показания на разпитаните свидетели, както и писмените доказателства по делото. Съдът кредитира свидетелските показания на служителите на РУ Монтана, в частта за касаеща техните действия и описаното в АУАН.

Същевременно се установиха редица несъответствия в техните показания касаещи, какво МПС е управлявал жалбоподателя, спирал ли е след първоначалното подаване на стоп палка, предоставил ли е по време на съставяне на АУАН и преди това документи удостоверяващи характера на превозваната стока, дадените обяснения от негова страна във връзка с причините за неговото връщане към град Монтана. Посочените противоречия не бяха отстранени въпреки проведената очна ставка между свидетелите, както и поради обстоятелството, че същите в съдебно заседание отговориха, че не си спомнят на част от поставените въпроси в тази връзка. Имайки предвид гореизложеното настоящият съд не кредитира с доверие показанията на служителите на РУ Монтана в тази им част и същевременно кредитира с доверие предоставените от процесуалния представител на жалбоподателя 2 документи.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното наказателно постановление отговаря на изискванията на процесуалния закон. Видно от приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи, актосъставителят по делото е оправомощен да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. НП е издадено от компетентно длъжностно лице, оправомощено по реда на същата заповед.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания при издаването на двата административни акта относно техните задължителни реквизити , съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Спазени са всички задължителни реквизити необходими за законосъобразното ангажиране на предвидена в

ЗАНН административнонакзателна отговорност на виновното лице.

Разгледана по същество въззивният съд намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

В настоящия случай се касае за извършено нарушение по смисъла на член 103от ЗДвП, въвеждащ задължението за водача на ППС, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Тоест за осъществяването на нарушение по чл. 103 от ЗДвП следва да е налице подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен за конкретен водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал водачът да не е изпълнил задълженията си, установени в цитираната разпоредба. Съгласно чл.

170, ал. 3 от ЗДвП, при спиране на пътно превозно средство за проверка или оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп палка. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет.

В конкретния случай от установената фактическа обстановка безспорно се установи, че е бил налице подаден ясен и разбираем сигнал със стоп палка от свидетеля Т.. Водачът Ш. е възприел подадената му стоп палка с указание 3 да спре. Същият въпреки това не е изпълнил разпореждането на служителят на РУ Монтана, намалил скоростта но продължил движението си след което направил маневра обратен завой и се върнал към град Монтана. С това си действие настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна вмененото му нарушение .

Същевременно според настоящият съд не е доказано по-безспорен и категоричен начин, че субективната страна на нарушението, поради следните обстоятелства:

На първо място от установената и приета фактическа обстановка е видно, че жалбоподателят Ш. е управлявал МПС, което не е следвало да бъде спирано от движение, поради естеството на превозвания товар – бързоразваляващи се хранителни стоки, а е следвало след проверка на съпътстващата товара документация да бъде пропуснато да продължи своето движение. Това обстоятелство само по себе си не предполага право за неизпълнение на конкретно дадени указания от контролен орган, но с оглед спецификата на конкретния случай – неизясняване от страна на служителите на РУ Монтана, какви точно разпореждания са дали на спрелите автомобили, какви документи са изискани от жалбоподателя и уточнили ли са изобщо причините за неговите действия, налагат извода, че субективната страна на извършеното нарушение не е безспорно установена.

На следващо място безспорно бе установено, че макар и формално да не е изпълнил указанията дадени от контролните органи да не продължава движението си по Е-79 към град Враца, а да отбие вдясно на пътното платно, жалбоподателя единствено не е спазил разпореждането за отбиване в дясно, а е извършил маневра обратен завои и се е върнал към град Монтана. Т.е. умисъл за съзнателно неизпълнение за дадени указание с цел продължаване движението във временно спряното направление също не може да бъде направен.

На последно място, както вече бе посочено при разбора на доказателствата, от свидетелските разпити на полицейските служители не може да се направи категоричен извод дали същите са установили конкретните причини за неизпълнение на дадените от тях указания и последващото обръщане посоката на движение от страна на жалбоподателя, поради което настоящият съд приема за достоверна изложената защитна теза, а именно, че това е станало поради привършващото гориво на агрегата, поддържащ температурата на превозвания товар и необходимостта да се зареди на бензиностанцията, към която се е бил отправил жалбоподателя и в непосредствена близост, на която е бил спрян. От този факт също не може да се направи категоричен извод за наличието на субективната страна на вмененото административно нарушение.

Въз основа на гореизложеното настоящият съд намира, че вмененото с обжалваното НП нарушение не е безспорно доказано от субективна страна поради което издаденото НП се явява неправилно и незаконосъобразно и като 4 такова следва да бъде отменено.

В хода на производството разноски са претендирани от страна на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 евро. Имайки предвид фактическата и правна сложност на делото, броя на разпитаните свидетели и заседанията в които е протекло, както и липсата на своевременно предявено в открито съдебно заседание възражение за прекомерност на разноските направено от въззиваемата страна, то така претендираните разноски следва да бъдат уважени изцяло.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Монтана

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0996- 000483/27.05.2026 год. на Началник РУ - гр. Монтана, с което н а Г. Б. Ш. ЕГН ********** от село Д., общ. Сандански, за член 103 от ЗДвП и на основание член 175,ал.1, т.

4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 102,26 евро /200.00 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР Монтана да заплати на Г. Б. Ш. ЕГН ********** от село Д., общ. Сандански, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 евро.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5