Определение № 1748 от 10.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1748 гр. София, 10.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Василка Илиева

Членове:

Борис Илиев

Дора Михайлова като разгледа докладваното от Дора Михайлова Касационно гражданско дело № 20238002104124 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Топила Груп“ ЕАД (в ликвидация), ЕИК: 200290114, срещу онази част от Решение № 871 от 26.06.2023 г. по в. гр. д. № 4057/2020 г. на Софийски апелативен съд, в която след отмяна на Решение № 1735/04.03.2020 г., постановено по гр. д.

№ 8312/2015 г. по описа на СГС, І-7 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от Д. Г. Г., ЕГН: [ЕГН], срещу „Топила Груп” ЕАД (в ликвидация): иск с правно основание чл.

240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата над присъдения размер от 51487,59 лв. до 128541,74 лв., представляваща невърнатият остатък от заемната сума по договор за заем от 01.07.2012 г., ведно със законната мораторна лихва от 26.06.2015 г. до окончателното й заплащане, и иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 1003,68 лв., представляваща уговорената в чл. 4 от договор за заем от 01.07.2012 г. възнаградителна лихва, изтекла за периода от 24.09.2014 г. до 28.12.2014 г., касаторът е осъден е да заплати на Д. Г. Г. по иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД допълнително сумата от 77054,15 лв. (за общо дължимия размер от 128541,74 лв.), представляваща невърнатия остатък от заемната сума по договор за заем от 01.07.2012 г., ведно със законната мораторна лихва от 26.06.2015 г. до окончателното й заплащане, а по иска с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД - сумата от 1003,68 лв., представляваща уговорената в чл. 4 от договор за заем от 01.07.2012 г. възнаградителна лихва, изтекла за периода от 24.09.2014 г. до 28.12.2014 година.

Въззивното решение е обжалвано от „Топила Груп“ ЕАД (в ликвидация) и в частта, в която Решение № 1735/04.03.2020 г., постановено по гр. д. № 8312/2015 г. по описа на СГС, І-7 състав, е потвърдено в частта, в която касаторът е осъден да заплати на Д. Г. Г. 51487,59 лв., представляваща невърнатият остатък от заемната сума по договор за заем от 01.07.2012 г., 1 ведно със законната мораторна лихва от 26.06.2015 г. до окончателното й заплащане, и 1275,16 лв., представляваща законна мораторна лихва върху присъдената сума от 51487,59 лв., изтекла за периода от 29.12.2014 г. до 24.06.2015 година.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Касационният жалбоподател сочи, че съдът неправилно е определил размера на салдото в отношенията между страните към 01.01.2012 г., позовавайки се на заключения към съдебно-счетоводни експертизи, изследвали счетоводството на касатора, което било нередовно водено. Излага съображения за неправилно приложение на чл. 76, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД. Моли въззивното решение да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени.

Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответникът по касационната жалба Д. Г. Г. е подал отговор, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, приема следното - касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 01.07.2012 г. Д. Г. Г. поел правно задължение да предостави на „Топила Груп” ЕАД, представлявано от управителя В. С. Р., в заем сумата от 230000 лв. чрез превеждането й по банкова сметка срещу насрещно парично задължение - предоставеният заем да бъде върнат до 28.12.2014 г. с уговорената в клаузата на чл. 4 от договора възнаградителна лихва. В основата на този извод на съда е както представеният в заверен препис договор за заем от същата дата, годен обект на изследване от допуснатите от първоинстанционния съд първоначална и повторна съдебнопочеркови експертизи, изяснили по непротиворечив начин, че подписите, положени под него, изхождат от лицата, които се сочат за негови автори, така и останалите събрани по делото доказателства - инвентаризационен опис на сметката „Получени дългосрочни заеми към 31.12.2012 г.”, инвентаризационен опис на сметката „Разчети за лихви към 31.12.2012 г.”, съставени на 15.01.2013 г. от органния представител на ответното дружество, подписал процесния договор за заем. Въз основа на тези писмени доказателства и приложението към ГФО на „Топила Груп” ЕАД към 31.12.2012 г. въззивният съд установил, че през 2010 г., 2011 г. и 2012 г. ищецът предоставил множество парични заеми на ответното търговско дружество, като към 31.12.2012 г. салдото по тях възлизало общо на сумата от 330260 лева.

Констатирал, че препис от релевантния договор бил предоставен от органния представител на „Топила Груп” ЕАД на ревизиращите данъчни органи, извършили данъчна ревизия на ответното търговско дружество, и обосновал извод, че самият органен представител на ответното дружество е признал – чрез представяне на препис от този документ, респ. чрез осчетоводяване на тази стопанска операция, че между страните бил сключен процесният 2 договор за паричен заем от 01.07.2012 г.– с идентично предметно съдържание, удостоверено в предоставения по делото препис от него. Изложил е съображения, че съгласно чл. 55, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 182 ГПК редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство за установяване на търговски сделки, но, когато търговецът е удостоверил в тях неблагоприятни за него правнорелевантни обстоятелства, какъвто бил разглежданият случай, ирелевантно е дали тези счетоводни записвания са били водени редовно. Въззивнвият съд е констатирал, че при извършената данъчна ревизия касаторът предоставил точни данни за заемните правоотношения, възникнали през релевантния период между страните в настоящото съдебно производство: 1). Хронологичен регистър на сметка 152/3 „Заем” Д. Г. за 2012 г.; 2). Хронологичен регистър на сметка 496 „Разчети по лихви” на „Топила Груп” ЕАД от 01.12.2012 г. до 31.12.2012 г. и 3). Оборотна ведомост на синтетични сметки с групиране за 2012 г. по сметка 152/3 „Заем” Д. Г. със салдо 330260 лева. Посочил е, че макар съдебно-счетоводните експертизи да изясняват, че през релевантния период счетоводството при касатора да не е водено редовно (в проверените счетоводни регистри не била отразена пълна информация за основанието на извършените счетоводни записвания – не били вписани приходите и разходите от получените/върнатите заеми от и към Д. Г. и по кой договор за заем се отнасят), те са отчели представения на органите на НАП договор за заем от 01.07.2012 г., чието предметно съдържание било тъждествено с приложения към исковата молба препис. Въз основа на този доказателствен анализ въззивният съд приел за установено, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за заем от 01.07.2012 г. за сумата от 230000 лева.

От приложените към исковата молба платежни нареждания и заключенията към първоначалната и допълнителна

ССЕ, изслушани в производството пред първоинстанционния съд, въззивният съд установил, че след сключване на този писмен договор ищецът превел по банкова сметка на ответното търговско дружество общо сумата от 252260 лева. Посочил е, че не се установява до последното извършено плащане на 15.01.2013 г. ищецът да е предоставил на ответника други заеми – безкасово (по банков път), както било уговорено в клаузата на чл. 3 от процесния договор. При липса на редовно водено счетоводство при ответното търговско дружество (относно процесните стопански операции) решаващият съд е приел, че със заплатената на 15.01.2013 г. сума общо от 30370 лв. заемодателят е изпълнил поетото в договор за заем от 01.07.2012 г. обещание да предостави и последната част от уговорения паричен заем – в размер на 8110 лв., като остатъкът от 22260 лв. представлявал предмет на нов договор за заем (изрично в основанието на платежното нареждане било отразено, че тази сума е предоставена в заем, като именно по този начин тази стопанска операция била осчетоводена от ответното търговско дружество по сметка „Получени дългосрочни заеми” с аналитичност „Заем. Д.

Г.”).

Съобразно релевираните във въззивните жалби правни доводи за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения на съдопроизводствените правила въззивният съд разпределил доказателствената тежест между страните за установяване на правнорелевантните факти, на които основават предявените от тях субективни права и 3 материалноправни възражения, допускайки поисканата от въззивника-ищец допълнителна ССЕ, към която поставил служебно и допълнителни въпроси.

Въззивният съд е приел за безспорно между страните, а и от договор за паричен заем от 01.03.2010 г. и от признанието на касатора пред данъчните органи, обективирано на ред 1 от Таблицата с вх. № 53-07-393/17.02.2016 г. при НАП, установил, че ищецът се задължил и предоставил на касатора в заем сумата от 150000 лева (в клаузата на чл. 4 била уговорена възнаградителна лихва – ОЛП + 2 процента). От заключението към повторната ССЕ, изслушана в производството пред първоинстанционния съд, установил, че заемната сума от 150000 лв. била върната чрез две отделни плащания – на 02.09.2010 г. – сумата от 65000 лв., а на 27.12.2010 г. – сумата от 85000 лв., като изрично вещото лице изяснило, че тези суми били удостоверени в подписани разписки (в отлика от други осчетоводени плащания по неподписани разписки). При изслушване на тази повторна ССЕ в проведеното на 10.12.2019 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца не оспорил доказателствения извод на вещото лице, че с тези две суми – по подписаните разписки, е бил погасен предходният заем в размер от 150000 лв., поради което апелативният съд счел за недопустимо едва пред въззивния съд и то след представяне на тези документи заемополучателят да оспорва този фактически извод – арг. чл. 266, ал. 1 ГПК. За ирелевантно въззивният съд приел обстоятелството, че, макар двете върнати суми по тези разписки да съответстват на предоставения заем от 01.03.2010 г. в размер на 150000 лв., те не са отразени в Хронологичния регистър по сметка 150/3 – „Заем Д. Г.” и годишния финансов отчет на дружеството за 2010 година. Посочил е, че фактът на връщане на този заем не е бил своевременно оспорен от ищеца, а от друга страна, счетоводните записвания при ответника не били достоверни, тъй като изслушаните заключения съм ССЕ установили, че през годините търговските книги на ответника не са водени редовно.

Апелативният съд се е позовал на правилото на чл. 76, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, както и задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени по т. 1 ТР № 3/27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК, приемайки, че, когато длъжникът има няколко главни задължения, всяко от които или някое от тях са лихвоносни, и изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, длъжникът може да заяви кое задължение погасява по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Посочил е, че при плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от задълженията, и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на чл. 76, ал. 1, изр. 2 и изр. 3 ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото по обременителност задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него следващото по възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно - всяко от тях в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Въз основа на заключението към изслушаната във въззивното производство ССЕ, извършила съответните изчисления, прилагайки правилата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД (т. нар.