Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 980 от 31.08.2023, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 571/2023
Вид
Разпореждане № 980
Подписан
31.08.2023
В сила
31.08.2023
Състав
Борислава Петрова Борисова-Здравкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267, ал. 1, изр. първо · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 268, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 980 гр. Перник, 31.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Съдия:

Борислава П. Борисова-Здравкова като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Въззивно гражданско дело № 20231700500571 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 103/31.05.2023 г., постановено по гр.д. № 1024 по описа за 2022 г.

Районен съд - Р. са отхвърлени предявените от „Топлофикация-София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Ястребец“ № 23Б, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответницата А. Д. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, че дължи на топлофикационното дружество сума в размер на 1504,13 лв. – главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода м. май 2019 г. до м. май 2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. *** ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.05.2022 г. до окончателното изплащане, мораторна лихва за забава в размер на 338,62 лв., начислена за периода от 01.07.2019 г. до 16.05.2022 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 21,28 лв. за периода от м. май 2019 г. до м. юни 2020 г. и сумата 5,29 лв. – лихва за забава за периода от 01.07.2019 г. до 16.05.2022 г., като неоснователни и недоказани, като решението е постановено при участието на „ПМУ Инженеринг“ ООД – трето лице помагач на страната на ищеца.

В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от „Топлофикация-София“ ЕАД срещу посоченото решение, постановено от Районен съд - Р..

Излага се, че неправилно районният съд е приел, че ответникът не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове. Сочи, че с Нотариален акт № 165 от 19.02.2018 г. топлоснабденият имот е закупен от фирма „ВС ИНВЕСТ И ФИНАНСИ“ ЕООД и е учредено пожизнено вещно право на ползване на ответника. С 1 договор за наем ползването на имота било предоставено на „ВС ИНВЕСТ И ФИНАНСИ“ ЕООД, който подал заявление с искане за откриване на партида и сключване на договор съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Твърди се, че предложението за сключване на договор не е прието от „Топлофикация София“ ЕАД, тъй като договор № 39994/301651 от 20.07.2018 г. не е подписан от изпълнителния директор на „Топлофикация София“ ЕАД, поради което е недействителен поради липсата на съгласие. С оглед изложеното на основание чл. 57 от ЗС отговорен за разноските, свързани с ползването на имота, е ползвателят. Сочи, че съгласно чл. 61, ал. 2 от ОУ, когато купувачът – страна по договора за топлинна енергия за стопански нужди, е наемател на топлоснабдения имот собственикът или титулярът на вещно право на ползване представя предварително изрично съгласие пред продавача друго лице да бъде купувач на топлинна енергия за определен срок, каквото в случая не е дадено. Навежда доводи, че наличието на наемно правоотношение не засяга по какъвто и да е начин доставчика на топлинна енергия, ако не е сключен договор за доставка на топлинна енергия с наемателя. Счита за ирелевантни и въпросите кой е ползвал имота и на чие име са води партидата. Предвид изложеното и тъй като се доказало реалното доставяне на топлинна енергия в посочения размер, с което ищцовото дружество се обеднило, а ответникът се обогатил, се моли да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде псотановено ново, с което предявените искове да бъдат уважени. Прави се искане за присъждане на сторените разноски по делото.

С въззивната жалба е представен заверен препис от договор № 39994/301651 от 20.07.2018 г., поради което следва да бъде указано на жалбоподателя в срок до провеждане на откритото съдебно заседание по делото да заяви дали иска приемането му като писмено доказателство по делото и предпоставките по чл. 266 ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че за периода м.05.2019 г. – м.05.2020 г. собственикът на имота „ВС ИНВЕСТ И ФИНАНСИ“ ЕООД е бил и потребител на топлоснабдения имот и е сключил договор с „Топлофикаци София“ ЕАД, поради което фактурите за ползвана топлинна енергия са издавани именно на дружеството. Твърди, че не се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца, тъй като не е ползвала услугата през процесния период.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима (подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и чл.

261 ГПК.

Към момента не е поискано събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе с определение по чл. 267 ГПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

2

РАЗПОРЕДИ:

ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.

УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 04.10.2023 г. от 10,40 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото разпореждане като на въззивника се връчи и препис от подадения отговор на въззивната жалба.

УКАЗВА на въззивника в срок до провеждане на откритото съдебно заседание по делото да заяви дали иска представения с жалбата заверен препис от договор № 39994/301651 от 20.07.2018 г. да бъде приет като писмено доказателство по делото и наличието на предпоставките по чл. 266 ГПК за това.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

3