Решение № 930 от 19.06.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 930 гр. Варна, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20233110200078 по описа за 2023 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от В. В. В. против НП № 222-0433-000479/03.10.2022 г. на Началника на Първо РУ при ОД на МВР- Варна с което на основание чл. 178е от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 94 ал.3 от ЗДвП.

В жалбата се оспорва посочената в НП фактическа обстановка. Твърди се, че в обстоятелствената част на НП липсват посочени съставомерни факти, относими към посочената като нарушена материално-правна норма, а именно било ли е определено за паркиране мястото, където се е намирал автомобила , от собствениците на пътя или от администрацията , имало ли е знак ,означаващ забранено спирането или паркирането. С оглед на изложеното, се твърди, че е нарушено правото на защита на наказаното лице. Въззивникът сочи, че на 07.09.2022 г. действително е бил спрял пред собствения си рагаж № 11 с идентификатор ***, находящ се в жилищна сграда с идентификатор ***, която обаче се намира не на посочения административен адрес в НП, а именно – ***, а на аадрес ***. Излага твърдение, че е реализирал паркиране за период от около 5 минути с оглед товарене на багаж , съотв. отстоянието от гаражната 1 врата до пътното платно на ул. Георги Живков е повече от 6 м, като автомобилът му бил спрян така, че разстоянието до фасадата на жилищната сграда /гаражната врата/ било повече от 2 м, като по този начин спрелия автомобил по никакъв начин не пречел на другите участници в движението. С оглед на изложените факти, се формира извод, че с процесния автомобил не е осъществено паркиране съотв. а престой по смисъла на чл. 93 ал.2 от ЗДвП, поради което не е осъществено нарушението, описано в НП.

Оспорва се констатацията, че мястото, на което е бил паркиран автомобила е представлявало тротоар. Оспорва се компетентността на органа, издал обжалваното НП. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано с оглед на изложените доводи, а при условията на евентуалност – с оглед маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован , се явява лично, като поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено, с оглед посочените в жалбата доводи.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпили са писмени бележки от процесуалния представител на въззиваемата страна с аргументи по същество на делото и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 02.09.2022 г. при изпълнение на служебните си задължения свид. Г. Г. – полицейски инспектор при Първо РУ към ОД на МВР-Варна забелязал г., паркиран л.а. Фиат Пунто с ДК№ В 3364 КА, собственост на въззивника, който се намирал перпендекулярно на прилежащото пътно платно, върху на тротоара на ул. Георги Живков, пред сградата на № 19. При така установените факти, свид. Генчев извършена справка и установяване на собственика, в отсъствие на последния му съставил фиш за извършено нарушение на чл. 94 ал.3 от ЗДвП, като е оставено уведомление за изготвянето му на предното стъкло на автомобила. След депозиране на жалба срещу изготвения фиш, на жалбоподателя е съставен АУАН за извършено нарушение на чл. 94 ал.3 от ЗДвП, въз основа на който е издадено обжалваното НП.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя, както и съсед на въззивника – свид. К. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и заверено копие на нотариален акт № 31 том II рег. № 3093, нот. дело № 231/2003г. на Нотариус Г.И., район на действие Районен съд – Варна. писмо от Община-Варна, Район „Одесос“, изх. № ИИБ230006680Д-001Д/08.03.2023 г. с приложение - копие на част от КП и РП на ЦГЧ, одобрен със Заповед № РД 12 – 557/30.12.1981 г. на I - ви Зам. министър на Министерството на строителството и архитектурата, обявена за нищожна с Решение № 11447/20.12.2005 г. на Върховен административен съд. писмо от Дирекция 2

„Архитектура, градоустройство и устройствено планиране“ при Община Варна с Рег.

№ ИИБ23000668ОД_002ВН/14.03.2023 г. ведно с копие от регулационен план на 10 м.р. одобрен със заповед № 51/20.07.1971 г. на ИК на ГНС, копие от ЦГЧ на 10 м.р одобрен със заповед № 557/30.12.1981 г., както и заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото .

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление № 222-0433-000479/03.10.2022 г.е издадено от компетентен орган , видно от приложеното по АНП копие на Заповед № Із- 8121з1632/02.12.2021 г.

Съдът оцени като неоснователни доводите на въззивника за издаване на обжалваното НП от некомпетентен орган. Съгласно чл. 189, ал.1 от ЗДП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон.Съгласно ал.12 на същия член от закона НП се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

В случая видно от цитираната по-горе заповед със същата е делегирано правомощия за издаване на НП /групи „Охранителна полиция" в РУ да издават НП т.2.9 от заповедта.

Като разгледа жалбата относно процесуалната законосъобразност на издаденото НП, съдът установи , че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а именно – дерогиране на нормата на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗДвП, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

Съгласно разпоредбата на чл.94 ал.3 от ЗДП, за престой и паркиране в населените места ППС се спират възможно най-вдясно на пътното платно за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на МПС с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста 3 на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходците.

Видно от текста на цитираната правна норма ,същата не е от категориите на забранителните, а регламентира възможността за престой и паркиране в населените места, като съдържа общи правила за това. Разпоредбатапредвижда две условия, касаещи паркирането в населени места: 1.) паркиране на платното за движение - найвдясно по посока на движението и успоредно на оста на пътя, което условие е задължително и 2.) паркиране върху тротоара на МПС, които не са тежкотоварни, при спазване на минимум 2 метра отстояние от страната на сградите за преминаване на пешеходци (допуска се само на определените от собствениците на пътя места при спазване на отстоянието). Т. е. тази правна норма предполага, че паркирането и престоят на конкретен участък от пътя е разрешено, като регламентира условията, при които превозното средство може да бъде паркирано или да престоява на позволено за това място.

В случая в обстоятелствената част на обжалваното НП не са посочени релевантни факти, сочещи обективните признаци на нарушение на чл. 94 ал.3 от ЗДвП, а именно - било ли е определено от собствениците на пътя или администрацията за паркиране или не, съотв. каква е била масата на превозното средство и отстоянието на същото от прилежащата сграда, съотв. каква свободната част от тротоара за преминаване на пешеходци след паркиране на автомобила.

Пълното, точно и ясно описание на нарушението, с посочване на релевантните факти, е предпоставка за ефективното реализиране правото на защита на наказаното лице, което има право да узнае какво конкретно нарушение му е вменено. Освен, че ограничава възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен, в случая констатираната непълнота на съдържанието на обжалваното НП лишава съда от възможността дали деянието е съставомерно, съотв. дали е осъществено.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:

Съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, не бе установено безспорно, че въззивникът е извършил нарушението, което му е вменено.

Разпоредбата на чл. 178е от ЗДП предвижда санкция за лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места.

С настоящото НП отговорността на въззивника е ангажирана за това, че е същият е паркирал собственото си превозно средство на тротоар.

Съгласно §.6 т.6 от ДР на ЗДП „тротоар" е изградена, оградена или очертана с 4 пътна маркировка надлъжна част на пътя ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци.

В случая, въз основа на материалите по делото не бе устатоновено безспорно, че участъкът, в който е бил паркиран процесния автомобил е имал характеристиките на тротоар.

Ведно от съдебно-техническата експертиза гаражът, представляващ имот с идентификатор

*** е с лице към ул. Георги Живков, като административният адрес на този имот се води на ***

Видно от приложената към СТЕ снимка на процесния участък и на заключението по същата, както и от показанията на в.л. Х., се установява, че МПС на въззивника е било паркирано не на тротоар, а на пешеходна зона, като от снимковия материал ясно и недвусмислено се виждат очертанията на тротоара, както и паркираното МПС непосредствено пред гаража върху бетонни плочи със затревена фуга. От експертизата се установява също така, че към момента действащия Регулационен план е този от одобрен със Заповед № 11/16.02.1962год., както и че норми за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на населените места утвърдени със Заповед № РД-02-14-306/15.09.1989год. няма.

Действително вещото лице сочи, че със застроителен план от 1971год. тази застроителна линия е дръпната навътре (червената линия). Заповедта с която е бил одобрен този застроителен план обаче е била обявена за нищожна, а друга заповед определяща застроителна линия, сътоветно улична регулация за конкретния имот няма.

Безспорно нормата на чл. 178е от ЗДП предвижда санкция и за паркиране на пешеходна зона (площи предназначени само за движение на пешеходци), към които може да бъде отнесен участъка пред гаража на въззивника с оглед събраните по делото доказателства. Доколкото обаче на въззивника не е вменено обвинение с подобно съдържание, посоченият въпрос е ирелевантен за настоящото производство.

Съдът намира за недоказани доводите на въззивника, че в настоящия случай се касае за престой, а не за паркиране на процесното МПС, доколкото не са ангажирани доказателства от същия в посочения смисъл.

Поради изложените съображения, съдът намери, че НП е издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон и необосновано такова, поради което същото следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото, следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане в нейна полза на юрисконсултско възнаграждение.