Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 761 от 13.07.2022, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 103/2022
Вид
Решение № 761
Подписан
13.07.2022
В сила
07.10.2022
Състав
АНДОН ВЪЛКОВ ВЪЛКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 182, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 27, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 174, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 761 гр. Бургас, 13.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно наказателно дело № 20222120200103 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. ХР. Г., ЕГН **********, чрез адв. А. А. от БАК, срещу Наказателно постановление № 21-0346-000202/20.08.2021 г., издадено от началник на група в РУ Созопол към ОД на МВР - Бургас, с което на жалбоподателя, за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложена „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца, както и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, му е наложена „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. А. А. от БАК, който поддържа подадената жалба и моли за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 24.07.2021 г., около обяд, в общ. Созопол, на път втори клас II-99, при пътен възел гр. Черноморец в посока гр. Бургас, жалбоподателят К.Г. управлявал лек автомобил “Пежо” с рег. № *******, собственост на неговата майка - св. Й.П.. По същото това време свидетелите Ст. Ст. и Вл. М. - служители на МВР, били на смяна и докато пътували с 1 цивилен /небрандиран/ служебен автомобил в посока от гр. Созопол към гр. Черноморец, видели пред себе си, на разстояние от около 2-3 коли напред, лек автомобил „Пежо“, който криволичел на пътя и в един момент рязко завил на надясно към входа на гр. Черноморец.

Завивайки за входа на гр. Черноморец свидетелите Ст. Ст. и Вл. М. видели същият този автомобил на острова на входа, вътре в храстите, като жалбоподателят К.Г. излязъл от управлявания от него автомобил и тръгнал да бяга към самия град Черноморец. След което свидетелите отбили в страни служебния автомобил, до въпросното „Пежо“, видели че няма друг човек в колата, сигнализирали в РУ - Созопол за ПТП и изчакали пристигането на автопатрул. На мястото на ПТП пристигнал св. К.Ф. от РУ - Созопол, който след като установил, че в колата няма хора, тръгнал отново по служебни задачи, а свидетелите Ст. Ст. и Вл. М. тръгнали да търсят водача на автомобила в гр. Черноморец. Служителите на МВР открили жалбоподателя на автогарата в гр. Черноморец, като същият дори ги попитал дали имат въже за да му помогнат да изнесе колата, която вкарал в острова. След като свидетелите Ст. Ст. и Вл. М. се легитимирали пред лицето, същият веднага отрекъл да е управлявал автомобила. Минути след това, на автогарата пристигнал и св. К.Ф., който установил самоличността на лицето - К. ХР. Г., като при изваждане на личната карта същият извадил и ключа за автомобила „Пежо“. В хода на разговора свидетелят Ф. усетил силна миризма на алкохол у жалбоподателя К.Г. и поискал съдействие от колегите си от пътна полиция. На автогарата в гр. Черноморец пристигнал св. С.Р. - младши автоконтрольор в РУ - Созопол, който заварил екипа на криминална полиция и автопатрула, както и жалбоподателя, който отричал да е управлявал автомобила, но и не казвал кой го е управлявал. Свидетелят Р. също забелязал, че в ръката си жалбоподателят държи ключа на л.а. „Пежо“. От извършената служебна справка се установило, че л.а. „Пежо“ е собственост на майката на жалбоподателя - св. Й.П.. Свидетелят Т.И. - служител на РУ - Созопол, провел телефонен разговор със св. П., която заявила, че л.а. „Пежо“ е нейна собственост, но в момента същият се управлява от сина й - К. ХР. Г., който трябвало да е на плаж, и попитала дали е добре. След това заявила, че ще тръгне от гр. Бургас и ще дойде на мястото на ПТП.

По време на проверката жалбоподателят бил нервен, притеснен, миришел на алкохол, бил превъзбуден, агресивен, заяждал се с присъстващите на автогарата хора, предизвиквал служителите на МВР, говорел различни версии - че негов приятел е управлявал автомобила, после твърдял, че майка му е управлявала МПС. След което жалбоподателят бил поканен да бъде тестван за алкохол и за наркотици, но същият категорично отказал. Свидетелят Р. издал на жалбоподателя талон за медицинско изследване и го връчил на жалбоподателя, но същият отказал да го подпише, като това било удостоверено с подписа на един свидетел /л.

7 от делото/. Въпреки това св. Р. му дал талона за медицинско изследване, ако все пак размисли да даде проба в рамките на 40 мин.

За установените нарушения по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на 24.07.2021 г., свидетелят С.Р. съставил срещу жалбоподателя Г. АУАН за това, че управлявал МПС, като отказва да бъде изпробван за алкохол и наркотици.

На 20.08.2021 г. било издадено и обжалваното в настоящото производство 2 наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед на събраните по делото доказателства: акт за установяване на административно нарушение /л. 6/, наказателно постановление /л. 5/, талон за изследване /л. 7/, заповед /л. 8/, свидетелските показания на св.

С.Р. /л. 23 – гръб - 24/, св. К.Ф. /л. 24/, св. Ст. Ст. /л. 41-42/, св. Вл. М. /л. 40-гръб-41/ и св.

Т.И. /л. 49-гръб-50/. Посочените свидетели последователно и логично излагат възприятията си по случая, които намират своята подкрепа в приложените писмени доказателства, поради което и съдът дава вяра на изложеното от тях. Показанията на свидетелите и събраните писмени доказателства в пълна степен разкриват всички относими факти и обстоятелства.

Съдът единствено не кредитира показанията на св. Й.П., с които излага версията, че тя е управлява автомобила. Това е така, защото свидетелката П. е майка на жалбоподателя и по мнение на съда показанията й сочат на субективност и пристрастност, както и лесно обясним стремеж на една майка така да представи фактите, че те да бъдат в максимално изгодна светлина за нейния син. Изложената от нея версия от една страна се явява житейски нелогична, а от друга страна и не отговаря на действителното положение, явявайки се в пълно противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Заявената от св. П. пред съда фактическа обстановка е в явно противоречие и с молбата на жалбоподателя пред св. М. и св. С. да му помогнат да извади колата от островчето, тъй като се е блъснал.

Нещо повече, показанията на св. П. дори влизат в противоречие със заявеното от самата нея в проведения телефонен разговор със св. Т.И., че е била в гр. Бургас и автомобилът й към него момент се е управлявал от сина й. Поради това и съдът не цени показанията на св. Й.П., като относно тези факти съдът, както вече беше разяснено, дава вяра на показанията на длъжностните лица от различните структури на МВР - св. С.Р., св. К.Ф., св. Ст. Ст., св. Вл.

М. и св. Т.И., и на тяхна база гради вътрешното си убеждение.

От правна страна:

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице младши автоконтрольор към ОД МВР - Бургас, РУ - Созопол, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП е компетентен да съставя актове за нарушения по този закон.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващa да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани правилно. В случая, не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени 3 нарушения на процесуалните правила, административнонаказателното производство. водещи до порочност на

В случая се касае за извършени нарушения по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв.

Следователно, съдействието може да бъде дадено по някои от следните начини: чрез съгласие на лицето да бъде изпробвано с техническо средство, чрез изпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта; с тест или чрез изпълнение на предписание за медицинско изследване и даване на проби за химико-токсикологично лабораторно изследване. Това са и методите за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози от водачите на МПС, предвидени в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

Всеки от тези методи е годен да удостовери дали съответният водач е употребил алкохол и/или наркотични вещества. Така, ако водачът откаже съдействие за реализирането на който и да е от посочените в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП методи, той на практика не изпълнява задълженията, вменени с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Нарушенията на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП се изразяват в липса на съдействие от водача, което води до невъзможност да бъде установено дали е употребил алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. В случая от показанията на св. С. /л. 41-гръб/ се установява, че жалбоподателят действително е управлявал въпросния автомобил, като самият свидетел е очевидец на излизането на жалбоподателя от шофьорското място на колата и след това е побягнал. Обстоятелството, че жалбоподателят е бил водач на автомобила се установява и от косвените доказателства по делото. Видно от показанията на св. М. /л. 41/ той е видял МПС в храстите и как жалбоподателя бяга към гр. Черноморец. На мястото на инцидента е нямало други хора, нито в автомобила, нито извън него, а само побягналия водач. Освен това св. М. и св. С. са били само на 2-3 коли разстояние зад л.а. „Пежо“ и са имали обективна възможност, ако е имало и други хора да ги забележат, като се има предвид и че това се е случило за кратко време, но в случая са видели само жалбоподателя. Последният дори е заявил пред св. М. и св. С., че именно той е управлявал автомобила и е потърсил помощ от тях да издърпат колата. Видно от показанията на св. И. майката на жалбоподателя, която по това време е 4 била в гр. Бургас, също е заявила, че синът й е управлявал автомобила, което се потвърждава и от факта, че у жалбоподателя са били и ключовете за л.а. „Пежо“. Всичко това води да извода, че именно жалбоподателят е бил водач на МПС.