Решение № 59 от 20.02.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Пловдив, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело № 20225001000636 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на адвокат Ч. Н. М. от АК-П., в качеството му на пълномощник на „М**“ ООД ЕИК *********, представлявано от управителя И. Й. против Решение № 240 от 23.06.2022 г., постановено от Пловдивският окръжен съд по търг.дело№ 951/2021 г.

По силата на обжалваното решение съдът е осъдил „ М**“ ООД ЕИК ********* да заплати на „Р. И.“ЕООД ЕИК ********* сумата 186 040.40 лева, представляваща, представляваща неразплатен остатък от продажната цена на доставено количество царевица по следните фактури: а/ Фактура № **** от 12.08.2021 г. на стойност от 47 506.80 лева с неразплатен остатък от 9 506.80 лева; б/ Фактура № **** от 26.08.2021 г. на стойност 8 229.60 лева; в/ Фактура № **** от 13.09.2021 г. на стойност 36 395.20 лева; г./ Фактура № **** от 28.09.2021 г. на стойност 25 918.40 лева; д/ Фактура №**** от 11.10. 2021 г. на стойност 26 921.20 лева;

1 е/ Фактура № **** от 27.10.2021 г. на стойност 39 906.80 лева; ж/ Фактура № **** от 08.11.2021 г. на стойност 15 162.40 лева;

По силата на обжалваното решение съдът е отхвърлил предявеният от „М**“ ООД ЕИК ********* против „Р. И. „ ЕООД ЕИК ********* насрещен осъдителен иск за заплащане на сумата от 38 000 лева, представляваща стойността на изплатеното от купувача „М**“ООД, но недоставено количество от 84.580 тона царевица, предмет на договора за продажба на царевица, обективиран в издадената от продавача фактура № **** от 12.08.2021 г.

Във въззивната жалба се поддържа оплакването,че купувачът е установил, че не е налице реална доставка на процесните количества царевица, поради което е анулирал фактурите за недоставените количества царевица. В тази връзка поддържа оплакването , че съдът не е обсъдил представеното от ответника писмено доказателство- възлагателно писмо от15.11.2021 г. С това е нарушил и процесуалния закон, тъй като въпросното писмо е писмено доказателство за това , че процесните фактури са анулирани.

Наред с това се прави и довода , че ответникът е изпълнил задълженията си като е издал Протоколи по чл.117, ал.2 от ЗДДС и такива са приложени към всяка една от представените 7- седем фактури, включени в дневниците за покупка по ДДС и дневника за продажби за всеки един месец.

Претендира се да бъде отменено изцяло обжалваното решение, като вместо него бъде постановено въззивно решение по същество, с което да се отхвърлят както главния иск по чл.79,ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.327 от ЗЗД, така и акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД. Претендира се въззивният съд да уважи предявеният от ответника против ищеца насрещен осъдителен иск за сумата от 38 000 лева, представляваща обезщетение за неизпълнен договор за продажба на 84.580 тона царевица, който договор е обективиран във фактура № ****/ 12.08.2021 г.

Въззиваемата страна „ Р. И.“ ЕООД ЕИК ********* , представляван от процесуалния си представител адвокат О. Д. от АК-П. поддържа писмен отговор по жалбата, съгласно който същата е неоснователна. Прави се довода ,че липсата на доставка по една фактура, респективно : анулирането на фактурите не се установява чрез издаване на Протокол по чл.117,ал.1 от ЗЗДС . Необходимо е да бъде изпратено кредитно известие и уведомяване 2 на Н**.

Основният довод на ответника по жалбата е , че съгласно утвърдената съдебна практика ползването на данъчен кредит за стойността на продажбите по един недвусмислен начин обективира потвърждение, че стоката е доставена и реално получена. С оглед на това ответникът по въззивната жалба поддържа становището, че обжалваното решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По делото е постъпила и частна жалба от „Р. И.“ЕООД, обжалва решението в частта му относно съдебните разноски. който

Частният жалбоподател счита, че адвокатското възнаграждение следва да се определи съгласно чл.7,ал.2 , във връзка с чл.2,ал.5 от Наредба № 1/2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Или възнаграждението следва да се определи по всеки един от предявените обективно съединени искове поотделно, а не върху цената на предявеният главен иск по чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.327 от ТЗ, както е приел съда.

Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във въззивната жалба оплаквания и доводи,приема за установено следното:

Предявени са обективно съединени искове по чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.327 ТЗ във вр.с чл.318 от ТЗ.

Предявен е и насрещен иск от ответника по първоначалния иск срещу ищеца за връщане на сумата от 38 000 лева, като получена без правно основание – неосъществена реална доставка на царевица по фактура № **** от 12.08.2021 г.

По делото са представени 7 броя фактури, издадени от доставчика „Р.

И.“ ЕООД, като във всяка една от фактурите има описание на стоката по вид, стойност – единична и обща стойност, наименование на страните като изпълнител и получател в лицето на ответника „М**“ ООД.

Следователно във всяка една от издадените общо седем фактури е обективиран отделен договор за търговска продажба на царевица, така че съдът е сезиран със седем обективно съединени главни иска.

По делото са безспорно установени два основни факта, които са релевантни за спорното правоотношение. Същото безсъмнено е възникнало по договори за търговска продажба на царевица, обективирани в издадените 3 от продавача фактури. Съществените факти, установени пред първата инстанция са два: които са безспорно а/ двустранното осчетоводяване на всички фактури както в счетоводството на ищеца, така и в това на ответника,т.е. на купувача по договорите за продажба. б/ частично плащане на сума в размер на 38 000 лева по първата издадена фактура № **** от 12.08.2021 г. , която е останала с неразплатен остатък от 9 506.80 лева.

В отговора на исковата молба ответника „ М**“ ООД оспорва да е осъществена реална доставка на общо доставеното количество царевица, отразено в кантарните бележки. Оспорва се, че нито една от представените кантарни бележки не е подписана от служител на купувача. Според становището на ответника след като купувача е установил, че няма реална доставка на царевицата,то същият е анулирал издадените от продавача фактури. Като основание за това анулиране е посочил, че отразените в тях количества царевица не са били доставени.

В отговора на Д** ответникът поддържа възражението ,че единствено управителите на ответното дружество имат правомощието да осъществят теглене на доставеното количество царевица и да подписват кантарните бележки. Твърдението е, че лицата, които са приподписали тези кантарни бележки са били заблудени и не са знаели какво точно подписват. Не е ясно как тези лица са изпаднали в заблуда и не са разбрали какво точно подписват, при положение ,че между страните са съществували трайни търговски отношения, при това в продължение на повече от 20 години.

През цялото това време приемането на доставените количества царевица и нейното претегляне е било осъществено по един и същия начин, а именно от лицата, които са били на длъжност „птицевъди“.

От представената длъжностна характеристика-л.180 от делото става ясно, че птицевъдите извършват дейност по отглеждане , изхранване и огушване на патици. Изхранването основно се осъществява с царевица, поради което през този продължителен период са били сключвани договори за продажба с ищеца „Р. И. „ ЕООД.

Ясно е, че не управителят на фирмата ще се занимава с тегленето на 4 доставените количества царевица – това си е работа на птицевъдите, които в това качество са подписвали представените по делото кантарни бележки.

Работното място на управителя е в офиса на фирмата, а не на кантара. От друга страна от заключението на ССЕ, изготвено от вещото лице Й. П. се установява, че всяка една от процесните общо седем фактури са включени в Дневниците за покупки по ДДС и в Дневника за продажби по ДДС за всеки един месец на издадената фактура. Според непротиворечивата съдебна практика фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор за търговска продажба на движими вещи, ако обаче отразява основните елементи от същественото съдържание на сделката. Такива елементи са вида на закупената стока, нейната стойност като единична и обща цена, начин на плащане, имената на продавача и купувача, респективно: на представителите им. Съдебната практика още приема, че вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, както и отразяването на фактурната стойност в справките –декларации по ЗДДС, както и ползването на данъчен кредит представлява извънсъдебно признание на оспорващата страна. Това е недвусмислено признание, че купувачът е получил стоката и следва да заплати продажната цена, отразена във фактурата, издадена от продавача.

В конкретния случай всяка една от издадените от продавача фактури е осчетоводена и е включена в дневника за покупките на продавача , за нея е ползван данъчен кредит, поради което следва да се приеме, че търговецът е потвърдил извършените от трети лица действия по приемане на стоките.

В случая намира приложение презумпцията на чл.301 от ТЗ, съгласно която разпоредба в случаите когато едно лице действа от името на търговеца без представителна власт, се смята че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Процесните фактури са издадени за периода от м.август 2021 г. до 08.11. 2021 г. и не само са приети в счетоводството на ответното дружество ,но и са осчетоводени.

Както вече стана ясно осчетоводяването на фактурите и отразяването на стойността в справките – декларации по ЗДДС представлява извънсъдебно признание от страна на ответника.

В крайна сметка той не само че не се е противопоставил веднага след приемането на фактурите в счетоводството му, от който момент е узнал за 5 задълженията си, но ги е осчетоводил, което е равносилно на признаване на задълженията по процесните фактури. Следва да се отчете , че по първата от фактурите е осъществено и частично плащане на сумата от 38 000 лева. Това обаче е факт, релевантен за предмет на спора, образуван по предявения от ответника насрещен иск, поради което ще бъде разгледан по-късно.

Второто възражение, което се прави във въззивната жалба е, че процесните фактури са анулирани от ответника, след като последният е установил,че няма реална доставка на посочените количества царевица.

За доказване на това ответникът е представил възлагателно писмо от 15.11.2021 г., което доказателство е в подкрепа на възражението му, че процесните фактури са били анулирани. Наред с това твърди , че е изпълнил задълженията си като купувач като е издал Протоколите по чл.117,ал.2 от ЗДДС, приложени към всяка една от представените фактури.

По делото е представено възлагателно писмо от 15.11.2021 г. / л.122 от делото/, с което управителят на ответното дружество възлага на обслужващата го счетоводна фирма„ П. К.“ ЕООД да анулира осчетоводените вече фактури , тъй като заведените количества царевица не са доставени.

Това означава, че липсват доказателства за възникването на стопанската операция – доставката на царевицата . Правилно съдът е приел, че това възлагателно писмо е частен свидетелстващ документ, съдържащ благоприятни за ответника факти. Всъщност това писмо няма отношение към предвидената в закона процедура по анулиране на фактури, по които не е осъществена реална доставка. За да бъде осъществено валидно анулиране на фактурите е необходимо издаването на кредитни известия, като информация за това следва да бъде подадена към съответното ТД на Н**.

От заключението на ССЕ се установява, че при извършената проверка от вещото лице в счетоводството на ответника не са представени документи, установяващи кореспонденция между купувача и продавача за издаване на констативни протоколи и кредитни известия към фактурите с установени липси на доставената стока. Вещото лице е направило и проверка в архивите на Н** - П. при която не е установила да са били издадени кредитни известия или да е анулирана някоя от процесните общо 7-фактури. Това са констатациите на вещото лице до датата на извършената от него документална проверка,т.е. към април 2022 г. До тази дата ТД на Н** - П. не 6 е била уведомена за анулирането на процесните фактури. Издадените протоколи по чл.117,ал.1 ,т.4 от ЗДДС нямат отношение към възражението на ответника, че не е получил реална доставка на стоката. Както вече бе посочено липсата на доставка по фактурите и тяхното анулиране се установява чрез издаване на кредитно известие и уведомяване на Н**.