Решение № 5405 от 16.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5405 гр. София, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА

МАРИНОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20241110208033 по описа за 2024 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Х. К. Л. от гр. София е обжалвал наказателно постановление /НП/ №2260000708/16.03.2023г. на ВПД Началник 02 РУ-СДВР, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че НП е неправилно и издадено в нарушение на процесуалните правила, а отразената в същото фактическа обстановка не отговаря на действителната.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не пледира, като делото е разгледано в хипотезата на чл.61, ал.4 от ЗАНН, тъй като Л. е търсен на адрес, който е посочил в жалбата, но всички призовки са връщани в цялост, с отбелязване, че лицето не живее на адреса. Търсен е и по телефон, който е посочил в касационната си жалба срещу определение за прекратяване на делото, като връзка с лицето не е осъществена, тъй като сигналът е свободен.

Наказващият орган чрез юрк. С. оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като законосъобразно. Издадено е от компетентен орган, при категорично установено нарушение въз основа на доказателствената съвкупност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

1

С обжалваното НП, Х. К. Л. е наказан с глоба, в размер на 30 лева, за това, че на 12.03.2023г., около 04:30ч. в гр. София, бул. „Л.Ш.“ №100 при извършена полицейска проверка представя документ за самоличност с нарушена цялост - нарушение на чл.7, ал.1 от ЗБЛД.

НП е издадено въз основа на АУАН №2260000708/12.03 /без посочване на година/.

Приобщена по делото е административнонаказателната преписка /АНП/ по издаване на НП, изпратени с писмо от СДВР вх.№331735/18.10.2024г. и представени в съдебно заседание писмени доказателства.

Разпитани по делото са свидетелите М. С. Н. - актосъставител и К. Х. И. присъствала при установяване на нарушението и съставяне на акта, които нямат конкретни спомени за случая, а след предявяване на АУАН потвърждават отразените в същия обстоятелства, че е съставен на датата на полицейската проверка и нямат практика да заснемат в какво се изразява нарушението на целостта.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Съдът въз основа на определение №17722/24.09.2924г. по КАНД №9127/24г. на АССГ, XXIV състав приема жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

При проверка на АУАН, въз основа, на който е издадено обжалваното НП се установи, че е със задължителното съдържание по чл.42 от ЗАНН. Действително годината на съставяне не е вписана, но според разпитаните свидетели актът е съставен на датата на проверката, която е отразена – 12.03.2023г. Жалбоподателят не спори около това обстоятелство, поради което и съдът не го приема за съществено нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правото на Л. на защита.

Актът е съставен при спазване на изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН и е предявен по правилата на чл.43, ал.1 от ЗАНН. Актосъставителят е оправомощен със Заповеди №8121з-493/01.09.2014г. и №8121з-818/09.07.2015гг. на Министъра на вътрешните работи.

При издаване на НП, съдът не откри нарушения на процесуалните правила, касаещо задължителното съдържание по чл.57, ал.1 от ЗАНН и компетентността на органа, който го е издал според Заповед №8121з-493/01.09.2014г. и Заповед №821К13195/11.11.2022г. на Министъра на вътрешните работи. Наказващият орган правилно е приложил разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, при наличната нередовност на акта, при установено по безспорен начин извършване на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина е конкретизирал коректната към описаното деяние законова разпоредба на чл.7, ал.1 от ЗБЛД.

Констатациите в акта и НП се потвърдиха от показанията на свидетелите, които 2 съдът кредитира като единни и незаинтересовани. Макар жалбоподателят да оспорва тези констатации, той не доказа противното. Съдът подхожда с житейско разбиране към липсата на спомени у полицейските служители, предвид големия обем работа и еднотипни случаи. Според собственоръчно вписаното възражение в АУАН от Л. на датата на проверката, той е носил и СУМПС, с което е удостоверил самоличността си, което е било в напълно изрядно състояние. Това косвено потвърждава констатациите в акта, че личната му карта към датата на полицейската проверка е била с нарушена цялост.

Допълнителен аргумент в подкрепа на констатациите е, че в АУАН е цитиран номера на проверената и представена от Л. лична карта - №***, която според вписването от полицейските служители е била валидна. Л. по КАНД №9127/24г. на АССГ, XXIV състав е приложил копие на лична карта, която е издадена след датата на проверката – на 29.03.2023г. и е с номер ***, различен от номера на проверената му лична карта на 12.03.2023г.

При това положение, категорично се доказа извършеното нарушение на чл.7, ал.1 от ЗБЛД от жалбоподателя, тъй като не е изпълнил задължението си да пази от повреждане документа си за самоличност – лична карта.

Правилно наказващият орган е наложил на жалбоподателя минималното наказание по чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД – глоба от 30 лева, при съобразяване на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.

Съдът не може да възприеме случаят за маловажен, тъй като нарушението е формално и на просто извършване, като съставомерни вреди от него, няма. Вредните последици обаче са свързани с това, че Л. дори не е осъзнал нарушението и е сменил личната си карта едва след полицейската проверка, като не сочи кога и при какви обстоятелства е нарушена целостта й, като при това положение няма самоволно поправяне, както и отстраняване на нарушението. Така то не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност.

При тези съображения НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта - СДВР следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, тъй като наказващият орган се защитава от юрк. С..

Съдът съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото, бързото приключване на делото, както и извършените процесуални действия от юрисконсулта, за да определи минимален размер на присъденото възнаграждение от 80 лева на осн. чл.63д, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, което жалбоподателят, следва да бъде осъден да заплати.

3

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №2260000708/16.03.2023г. на ВПД Началник 02 РУ-СДВР като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА жалбоподателя Х. К. Л. с ЕГН ********** да заплати в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта - СДВР юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80.00 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, на основанията, предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4