Решение № 594 от 13.06.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 594 гр. Бургас, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря МИЛИЦА Т. Д.А като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20232120201360 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод на подадена жалба от В. Н. В., ЕГН **********, от с.В....., обл. Бургас, ул. „М........ чрез адв.П.Д. от БАК срещу Наказателно постановление № 23-0434000102/28.02.2023 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР-Бургас, РУ 02 Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

В жалбата е развита аргументация в аспекта на правната теза за неправилно приложение на материалния закон на чл.140, ал.1 ЗДвП поради субективна несъставомерност на нарушението, т.к. към момента на проверката жалбоподателят не е знаел, че е с прекратена регистрация на управляваното от него МПС, т.к.превозното средство е оборудвано с два броя регистрационни табели .Иска се отмяна на оспореното наказателно постановление и присъждане на съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят редовно призован,не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл.

59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния 1 съд, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

След индивидуална и комплексна оценка на събраните по делото доказателства и след преценка на изложените в жалбата защитни доводи в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът извърши цялостна проверка на правилността на атакуваното наказателно постановление, при която констатира, че не са налице основания за неговата отмяна при следните съображения:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 25.01.2021 г., около 13.00 часа, в с.В.,Общи...на К....., по ул. „К....“, до №.... в посока към с.К...... при извършена проверка от мл.автоконтрольор при 02 РУ-Бургас, било установено, че жалбоподателят В. Н. В. управлява колесен трактор М...., с рег. №.... и рама №........, който не е регистриран по надлежния ред на територията на РБ. Констатирана е служебна промяна на регистрацията на 18.02.1991 г.

За установеното нарушение, квалифицирано в АУАН по чл.140, ал.1 ЗДвП свидетелят-актосъставител Т. П., мл.автоконтрольор съставил срещу жалбоподателя АУАН с бл.№337529 от 25.01.2023г. Преписката била изпратена в РП - Бургас, като с постановление от 14.02.2023 г. прокурор при БРП постановил отказ да се образува досъдебно производство, след което материалите били върнати отново в сектор "Пътна полиция".

В изпълнение на правомощията си, възложени му със т.2.8 от Заповед №8121з515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, Началник РУ в ОДМВР –Бургас, РУ02 Бургас на 28.02.2023 г. издал атакуваното наказателно постановление, с което жалбоподателят В. В. е санкциониран за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП му е наложена "глоба" в размер на 200 (двеста) лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 (шест) месеца.Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на жалбоподателя В. на 08.03.2023 г., който в законоустановения срок на 22.03.2023 г. депозирал жалба срещу същото, обусловила проверката по реда на чл.84 ЗАНН вр.чл.314 НПК в настоящото производство.

/писмени доказателства относно датата на изпращане на жалбата на л.24 от делото/.

В свое писмено сведение жалбоподателят заявил, че тракторът и ремаркето са със стара регистрация, както и че притежава трактора от 30 години.

Видимо от постъпило писмо –справка от ОДМВР –Бургас, Сектор „Пътна полиция“-Бургас, колесен трактор марка М....., с рег. №........, след справка относно собствеността се установява, че процесното ПС на 05.06.1982 г. е регистрирано на АПК – Бургас, а на 18.02.1991 г. извършена промяна с име ТКЗ Българово.

Съдът кредитира изложеното от свидетеля Т. П., доколкото в процесуален аспект неговите непосредствени наблюдения са формирани при рутинно изпълнение на служебните задължения, респ. същите са обективен и надежден източник на информация,относно правнозначимите обстоятелства по делото, при проверката на 2 процесното ПС колесен трактор М........., с прикачено ремарке, на ремаркето не е имало регистрационни табели, а на трактора били поставени стари, ръждясали, неотговарящи на стандарта регистрационни табели. В информативен план свидетелят уточнява, че след направена служебна справка с дежурния в КАТ, се установило,че регистрацията на ППС е прекратена през 1991 г., а по време на проверката водачът В. В. не е представил документи за самоличност, „Гражданска отговорност“, нито свидетелство за регистрация на ППС.

Тези гласни доказателствени източници, бележат директна логическа взаимовръзка и формират единна доказателствена база с приложените писмени доказателства, в т.ч. депозираните на 25.01.2023 г. писмени сведения от жалбоподателя, а също и с твърденията в жалбата, в които липсва противопоставяне, отнасящо се до възприетите в АУАН и НП фактически параметри относими към критериите, обуславящи обективната съставомерност нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП.

В случая следва да се отбележи, че фактическата обстановка не се оспорва от жалбоподателя, налице е спор по приложимото материално право в сферата на декларираното несъгласие със субективната съставомерност на нарушението, мотивирано с възражения, че жалбоподателят не е била наясно с това, че управляваното от него МПС не е регистрирано по надлежния ред.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на издаденото наказателно постановление, както и в аспекта на справедливостта на наложеното административно наказание в пределите на възприетите от него фактически положения, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник РУ в ОДМВР - Бургас, РУ 02 Бургас, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице - младши автоконтрольор към РУ 02 Бургас, ОДМВР-Бургас.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН.

Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностен срок, като съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което същото е съобразено с изискванията на процесуалния закон, а при съставяне на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Признаците от състава на предявеното с административно-наказателното обвинение нарушение са индивидуализирани в степен, позволяваща на нарушителя да разбере в какво е обвинен с оглед съотношението на цифрово и словесно единство във фактическите параметри и правна квалификация на нарушението, което обуславя спазване на гаранциите за упражняване правото на защита на нарушителя. Пълното, точно и изчерпателно описание на признаците на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, чрез конкретизиране на дата и място на извършването му, в какво се състои нарушението и индивидуализиране на нарушената законова разпоредба в АУАН са възпроизведени в НП, т.е. налице единство и тъждественост, в контекста на които правилно е приложена в НП и кореспондиращата на нарушението санкционна норма. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност 3 на жалбоподателя В. не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дискредитиращи процесуалната законосъобразност на административнонаказателното производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Легална дефиниция за регистрация се съдържа в § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно този текст "регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер.

Не се спори, че управляваният от жалбоподателят автомобил безспорно е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП , както и че същият е бил управляван от жалбоподателя В. на път, отворен за обществено ползване. От събраните писмени и гласни доказателствени средства се установи по категоричен и несъмнен начин, че на 25.01.2023 г., около 13 часа, в с.В.........., общ.К........., на ул. „К.........“ до №... в посока с.К......., жалбоподателят В. В. управлявал МПС колесен трактор марка М......., с рег.

№..........,който е бил без регистрация по надлежния ред, а последната служебна промяна на регистрацията е от 18.02.1991 г. В случая безспорно е установено, че моторното превозно средство – колесен трактор, МТЗ 80 с български регистрационен номер Б....... е било регистрирано преди действието на НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, съответно не разполага с актуални регистрационни табели. По безспорен начин е установено, че В. е управлявал процесното МПС, на което табелата с регистрационен номер не отговаря като форма, размери и шрифт, на изискванията на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591, и Регламент (ЕО) № 2411/98 на Съвета от 3 ноември 1998 г., от което следва, че процесното МПС, управлявано от В. е без табела с регистрационен номер, която да е поставена на определеното за това място от компетентните органи. Съгласно чл. 140, ал.2 ЗДвП условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната, а именно Наредба 4

№ I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно чл. 10, ал. 1 от същата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за всяко регистрирано превозно средство се предоставят табели с регистрационен номер, които съгласно ал. 2 на същия чл. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. следва да отговарят като форма, размери и шрифт, както и изискванията към светлоотразяващите табели, на изискванията на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591, и Регламент (ЕО) № 2411/98 на Съвета от 3 ноември 1998 г. Съгласно приложимите разпоредби на горецитираната Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. табелите с регистрационен номер се предоставят на собствениците за ползване срещу заплащане на стойността им и такса, която се събира в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси. Табелите с регистрационен номер се монтират в пунктовете за регистрация от служители на отдел/Сектор " Пътна полиция“ при СДВР/ОДМВР на местата, определени от производителя. Табелите с регистрационен номер се закрепват отпред и отзад (или само отзад) перпендикулярно на средното надлъжно сечение на превозното средство, а когато това е невъзможно - в лявата част, така че да се осигури тяхната видимост и осветеност нощно време. При закрепването не трябва да се нарушава формата на табелата, целостта на графиката и символите на номера. От анализа на горепосочените разпоредби следва изводът, че използването на табела с регистрационен номер от преди действието на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., неотговаряща на регламентираните в чл.10,ал.2 от тази наредба изисквания, е недопустимо и е равнозначно на липсата на табела. Във връзка с гореизложеното настоящата инстанция намира, че е несъстоятелно твърдението на жалбоподателя, че не е извършено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като субективно жалбоподателят е възприемал наличието два броя регистрационни табели, поставени на съответните места. По делото се установи по несъмнен начин в показанията на актосъставителя,че монтираните на превозното средство табели /ръждиви, без лого и пр./ не съответстват по форма, размери и шрифт на изискванията на българските стандарти , респ.видимите отклонения от стандарта са били обективно забележими и са намерили интелектуално отражение в представите на жалбоподателя. /в т.см. в писмените си сведения от 25.01.2023 г. жалбоподателят недвусмислено е заявил, че „ремаркето и тракторът са без светлини и със стара регистрация“/.