Решение № 108 от 20.04.2022, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- Гражданско дело 1559/2021
- Вид
- Решение № 108
- Подписан
- 20.04.2022
- В сила
- 26.05.2022
- Състав
- Мария Маркова Берберова Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл.127, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, ал.7 и 8 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
- чл.11, ал.7 и 8 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
РЕШЕНИЕ
№ 108 гр. гр.Н., 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Мария М. Берберова Георгиева при участието на секретаря К.И.Л. като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско дело № 20212150101559 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „В.И.К.
ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление – гр.Б., ул. "Г.В.В.", №*, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., подадена чрез процесуалния им представител - гл.юрк.Д.З. против В. Й., гражданин на У., роден на **********г., с адрес в РБългария: гр.Н., КК С.Б., апартаментен хотел „М.Р.“, бл.*, ет.*, ап. А***.
В исковата молба се твърди, че ответника е клиент на „В.И.К.” ЕАД и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение водоснабдяван обект апартамент, находящ се в сграда в режим на етажна собственост с адрес гр.Н., КК С.Б., апартаментен хотел „М.Р.“, бл.*, ет.*, ап.
А***, със заведена партида в базата данни с аб.№ *****. Твърди се, че в съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, ответника притежава качеството „потребител“ във възникналото облигационно отношение, като собственик на водоснабдявания обект от момента на придобиването му. Излага се, че съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, предоставянето на услугите на ВиК се извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично известни и публикуни на интернет-страницата на водния оператор. Сочи се, че в съответствие с клаузата на чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4 за процесния период отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство. Излага се, че при осъществяване на електронно отчитане инкасаторът сканира баркод, който е поставен в близост до самия водомер. Сочи се, че съществува и възможност за „самоотчет“, когато клиента сам предоставя на ВиК оператора данните по водомерните си устройства. Навежда се, че съгласно чл. 23, ал.
1, т. 3 от Общите условия за обекти, имащи сезонен характер било допустимо същите 1 да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. Твърди се, че след всяко отчитане по електронен път в законоустановен срок се издавали данъчни фактури, в чиито риквизити фигурирали отчетните води, количества, отчетния период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги – вода, канал и пречистване. Сочи се, че ответника е следвало да заплати задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия. Излага се, че съгласно чл. 44 от Общите условия потребителят дължал на ВиК оператора и обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Твърди се, че били издадени фактура № 0037572146 от 26.11.2021г. на стойност 71,91 лв., фактура № 0038986748 от 25.09.2019г. на стойност 100,27 лв., фактура № 0040253367 на стойност 33,42 лв. и фактура № 0041393174 от 25.02.2021г. на стойност 30,52 лв., сумите по които не са били заплатени в 30-дневен срок, считано от датата на издаване на всяка от тях. Излага се, че върху тези суми ответника дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция в общ размер на 48,45 лв., считано от 27.12.2018г. до датата на подаване на исковата молба 19.11.2021г., както и лихвата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Предвид гореизложеното се моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника В. Й. да заплати на „ВиК” ЕАД, сумата от 236,12 лв., дължима по издадени фактури за периода от 26.11.2018г.-25.02.2021г., с отчетен период по фактури 31.05.2018г.-29.01.2021г., сумата в размер на 48,45 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главниците, дължимо за периода от 27.12.2018г. до датата на подаване на исковата молба - 19.11.2021г., както и лихвата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Представят писмени доказателства. Претендират присъждане на заплатените по делото разноски, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.127, ал.4 от ГПК, посочват банкова сметка, по която да се извършват плащания: ЦКБ - клон Бургас, IB AN - BG53 СЕСВ9790 1006 1553 00, BIG - CECBBGSF/ или в някой от касовите салони на „В.И.К. ЕАД, гр.Б..
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от назначения на ответника особен представител - адв. Г.Б. от АК-Бургас, с който същият сочи, че е лишен от възможността да осъществи връзка с ответника, поради което не може да представи възражение срещу основателността и размера на исковете.
Процесуалният представител на ищцовото дружество „В.И.К.“ ЕАД Бургас в съдебно заседание не се явява. По делото е постъпила молба с вх. № 2552/23.03.2022г. от пълномощника на ищеца, с която заявява, че поддържа изцяло исковата молба.
Представя нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот в подкрепа на твърдението, че ответникът е собственик на водоснабдения имот. Заявява, че имота е отчитан при спазване на нормативната уредба. Ангажира съдебно-техническа експертиза. Претендира присъждане на разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.
Назначеният на ответника Й. особен представител в съдебно заседание поддържа депозирания писмен отговор. Заявява, че искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
2
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните по делото няма спор, че е налице договор, по силата на който ищцовото дружество се е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена от ответника с абонатен № *****. В подкрепа на това е допълнително представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 188, том III, рег. № 5286, дело № 580 от 03.08.2016г. на Нотариус с рег.№ 600 на НК, с район на действие РС-Несебър /л.59-60 вкл./.
По делото са представени справки-извлечение на отчет с мобилно устройство /л.7-8/, съдържащи показания на отчетеното количество вода по партида с абонатен № *****, с титуляр В. Й., както и справки-извлечение, съдържащи показанията на централен водомер на адрес: КК С.Б.-запад, апарт хотел „М.Р.“ /л.6-9/.
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът възприе следните правни изводи:
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен осъдителен иск ищецът да докаже наличието на неизпълнено от ответника задължение, произтичащо от валидно сключен между страните договор. Ответникът следва да докаже, че добросъвестно е погасил задължението си по договора или че е отпаднала необходимостта от заплащане на същото.
Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – „ВиК“ ЕАД Бургас, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането. Общите условия съгласно чл.11, ал.7 и 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/, следва да бъдат публикувани най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им, а в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни условия. Видно от интернет страницата на „ВиК“ ЕАД-Бургас, Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "Водоснабдяване и канализация" ЕАД гр. Бургас, са приети с Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани са във в."Новинар" на 21.08.2014г. и в."Компас" на 29.08.2014 г., и са влезли в сила от 29.09.2014г., поради което същите важат за всички потребители на вода и ВиК услуги, какъвто съгласно чл.2 от Общите условия е ответникът в настоящото производство.
По делото не е оспорено от ответника, че е титуляр на партида с абонатен № *****, както и че в стопанисвания от него имот – АПАРТАМЕНТ № А***, находящ се в гр.Н., КК С.Б., апартаментен хотел „М.Р.“, бл.*, ет.*, по отношение на който се претендира незаплатена стойност по издадени фактури, са ползвани ВиК услуги на стойност от 236,12 лева, дължими по издадени фактури от периода от 26.11.2018г.25.02.2021г., с отчетен период по фактури от 31.05.2018г.-29.01.2021г. Не е спорен факта, че имота е включен към водопреносната мрежа.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в качеството му на потребител, за 3 ответника Й. е възникнало задължението да заплаща стойността на потребената вода.
След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е възникнало основанието да търси тяхната стойност. Ответникът по спора не е ангажирал доказателства за плащане на дължимото. Незаплащането на дължимите суми в посочените размери за главница, обосновава извода за основателност на предявения от ищеца иск за сумата от 236,12 лева, представляваща незаплатена стойност на доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури за ползвани ВиК услуги на стойност от 236,12 лева, дължими по издадени фактури от периода от 26.11.2018г.25.02.2021г., с отчетен период по фактури от 31.05.2018г.-29.01.2021г. Като не е платил цената на доставената услуга, потребителят се е поставил в положението на неизправна по договора страна и следва да понесе и задължението за плащане на обезщетение за забава, считано от изтичане на тридесет дневен срок от издаването на всеки първичен документ /чл. 33, ал.2 ОУ/, за периода от 27.12.2018г. до датата на подаване на исковата молба - 19.11.2021г., възлизащо общо в размер на 48,45 лева.
Предвид гореизложеното, исковата молба следва да бъде изцяло уважена.
С оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото, възлизащи общо в размер на 330 лева /триста и тридесет лева/, от които: държавна такса – 100 л е в а , възнаграждение за особен представител – 150 лева и юрисконсултско възнаграждение – 80 лева, съобразно чл.13, т.2 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Й., гражданин на У., роден на **********г., с адрес в РБългария: гр.Н., КК С.Б., апартаментен хотел „М.Р.“, бл.*, ет.*, ап. А*** да заплати на „В.И.К.
ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление – гр.Б., ул. "Г.В.В.", №*, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., подадена чрез процесуалния им представител - гл.юрк.Д.З., сумата от 236,12 лева, дължима по издадени фактури за периода от 26.11.2018г.-25.02.2021г., с отчетен период по фактури 31.05.2018г.29.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 19.11.2021г. до окончателното изплащане на задължението, сумата в размер на 48,45 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главниците, дължимо за периода от 27.12.2018г. до датата на подаване на исковата молба - 19.11.2021г.
ОСЪЖДА В. Й., гражданин на У., роден на **********г., с адрес в РБългария: гр.Н., КК С.Б., апартаментен хотел „М.Р.“, бл.*, ет.*, ап. А*** да заплати на „В.И.К.